Забравените обичаи за Бъдни вечер

Още на 24-ти декември започваме да празнуваме светлите зимни празници, свързани с раждането на Иисус Христос. Но макар че спазваме повечето традиции – предавани от поколение на поколение, част от тях са или забравени във времето, или не са вече толкова популярни. Ето защо ви разказваме за някои български обичаи, които можете да включите в тазгодишната подготовка на празничната трапеза.

 

1. Будникът да гори

Така нареченият „будник“ представлява голямо парче дърво, обикновено дъбово или крушово, което трябва да се запали в камината. То не само трябва да се остави да гори цяла нощ, но е и средство за гадаене – ако гори буйно и хвърля много искри – годината ще бъде плодородна, здрава и благодатна.

Любопитно е да се спомене, че подобна традиция се наблюдава и в западните държави. Във Франция, Великобритания и Северна Америка се приготвя и специален коледен десерт, който прилича на будник и се нарича „Yule Log“ на английски или „Bûche de Noël“ на френски.

 

2. Празничната вечеря започва с тамян и запалена свещ

Преди всички членове на семейството да седнат на трапезата, домът трябва да бъди освободен от лошите енергии и зли духове. Затова най-възрастният човек прекадява тамяна и запалва свещ, с които обикаля от стая в стая, за да ги пречисти. По този начин жилището получава нова енергия и ухае приятно за тържеството.

 

3. Орехи за освещаване и пророкуване

Друга старобългарска традиция включва използването на популярната ядка. Обикновено най-възрастният член на семейството оставя по един орех в четирите ъгъла на стаята, където ще се празнува. Четирите ъгъла символизират четирите посоки на света, а богатият източник на йод освещава помещението.

Всеки от празнуващите взима по един орех (не от първоначалните четири) и го счупва. Ако ядката е голяма и хубава, притежателят ѝ ще има здрава, щастлива и късметлийска година.

 

4. Коледуването започва още на Бъдни вечер

„Коледари“ от Тодор Маринов.

Докато в англо-саксонския свят коледарите могат да са на всякаква възраст, от различен пол и раса, нашите коледари спазват многовековни традиции. Освен че избират своя водач, наричан станеник, още на Игнажден, групата избира и своя трохобер, който събира даровете, своето магаре, отговарящо за сланината и месото, и някое мяукащо момче – коте, което да демонстрира, че му се яде нещо блажничко.

 

5. Хлябът „Боговица“

Специалното печиво се приготвя с така наречената мълчана вода, която трябва да бъде донесена от млада девойка в бял котел. След това брашното се пресява три пъти и се избират фигурки за украсата, символизиращи златните класове, слънцето и всякакви животни, за да е плодородна годината.

Важно е да се спомене, че момичетата, на които им предстои да се омъжат, не бива да месят тестото. Според народното поверие по този начин те ще „изнесат“ благодатта и плодородието от дома.

 

6. Празникът с различни имена

Освен познатото официално име на празника, в различните краища на страната Бъдни вечер се нарича по много други начини. Най-често срещаните са Суха Коледа, Крачун (както наричат самата Коледа в Румъния), Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич или Наядка.

Оттук можете да научите повече за различните имена на Коледа в повечето европейски държави – http://www.special.bg/dumata-vkoledav-proizhod-v-razlitchnite-evropeyski-ezitsi/ .