За творческия процес при Кристо и Жан-Клод в документален филм

Със сигурност сте чували за скулптурните композиции на Кристо и Жан-Клод – виждали сте ги на снимка – познати са ви „Портите“, преставляващи 7503 винилови „порти“ в Сентръл парк в Ню Йорк – арт инсталация от 2005 година. Виждали сте снимки с опакования Райхстаг в Берлин, Пон ньоф в Париж и 11-е острова в Бискайския залив в сърцето на Маями.

 

Но едва ли знаете неща от „кухнята“ – едва ли сте виждали снимки от процеса зад кулисите. Този творчески процес обаче нерядко е бил заснеман и днес под формата на документални филми се излъчва по Criterion Channel.

Режисьори на филмите са Алберт и Дейвид Мейсълс. С тях те отдават почит на Кристо, с когото се разделихме през май. Искат да покажат как през годините творецът се е справял с трудната задача да убеди различни чиновници, че в проектите му има смисъл и че те си струва да бъдат реализирани.

 „Завесата в долината“ (1974)

Алберт и Дейвид Мейсълс са двама братя, които снимат филми за нестандартни творци – известни са с документалната си поредица „Cut Piece“, посветена на певицата Йоко Оно – голямата любов на Джон Ленън. Те наричат стила си на снимане – „директно“ кино, при който избягват дългите интервюта, които наричат часовете на „говорещите“ глави и търсят уникални кадри – като например имат снимки от 28-те часа, в които реално е разпъната „Завесата в долината“, преди бурен вятър да наложи премахването й, за да не срути върху колите, които минават под нея.

Преди тези заветни 28 часа двамата братя снимат и работниците, които монтират съоръжението, и Кристо, който създава стотици макети и скици на проекта (творецът дори е заснет как пуска вентилатор срещу модела си, за да провери как вятърът би унищожил работата му).

„Бягащата ограда“ (1977)

За да могат да осъществяват замисъла си с „Бягащата ограда“ Кристо и Жан-Клод са принудени да преодолеят куп бюрократични пречки, убеждавайки голям брой чиновници, че проектът им си струва да се реализира. Това е един от най-амбициозните проекти на творческото дуо – те разпъват близо 40 км плат между окръзите Сонома и Марин в Калифорния, като в процеса на работа трябва да искат разрешение от различни земеделски стопани, собственици на имоти или общински служители, отговарящи за черни пътища. Проектът предизвиква сериозни подозрения сред калифорнийските жители, за които проектът на Кристо и Жан-Клод далеч не може да се нарече изкуство. Местните политици веднага яхват мрънкането и недоволството с цел да го използват в предизборните си кампании. Ето защо братята Мейсълс посвещават по-голямата част от филма си на задкулисните машинации на политическите фактори. В един от кадрите виждаме особено загрижен местен жител, който убедено твърди: „Ако позволим „Бягащата ограда“ да се осъществи с всички придружаващи я рекламни събития, пърформански и акции, то след време тук много трудно ще откажем да се проведат шумни и рискови мероприятия тип мотокрос и хардрок фестивали.

В действителност срещу „Бягащата ограда“ има мощен отпор от страна на местните калифорнийски политици – Кристо и Жан-Клод трябва да изпълнят куп сложни изисквания и дори на косъм се отървават от съдебни дела. Работниците им известно време не получават никакви възнаграждения и гладуват стоически. Документалният филм е зареден с много напрежение, което освен интерес, го прави и много поучителен.

Чадърите“ (1994)

Братята Мейсълс снимат няколко филма за Кристо и Жан-Клод. При повечето от тях има една характерна особеност – те са или прекалено мрачни, или прекалено хвалебствени. (Такъв е например филмът „Кристо в Париж“ от 1990 г., в който основно научаваме за интензивния и романтичен живот на двамата влюбени художници. Заснет е техен рожден ден (двамата са родени на една и съща дата – 13 юни – заради което твърдо вярват, че срещата им е съдбовна.)

Във филма „Чадърите“ тонът е различен – той е критичен към Кристо и Жан-Клод и им поставя няколко неудобни въпроса. Имало ли наистина смисъл „Чадърите“ (1984–1991) да се изграждат и в Япония, и в Калифорния? Режисьорите не скриват една неудобна подробност – има убит зрител, смазан от повдигнат от вятъра чадър, а освен това загива и работник по време на демонтажните работи по съоръжението.

Братята Мейсълс.

В течение на цели 80 напрегнати минути наблюдаваме как Кристо насочва работниците да издигнат 3100 чадъра с тегло около 240 кг всеки в две долини и паралелно с това виждаме как група зрители се опитват да си обяснят идеята на „Чадърите“. Макар и красива гледка, „Чадърите“ според авторите на едноименния документален филм се асоциират с хаос и с твърде големия инат на Кристо – той сякаш е готов да блокира целия транспорт в Япония само и само да може отдалеч да съзерцава творението си. Със сигурност обаче японците ще помнят цял живот тази случка с проблемите в придвижването в деня на разпъването на „Чадърите“ и дълго ще разказват за нея на внуците.  Така и те ще научат за Кристо, за Жан-Клод, а защо не и за родната му страна – България…