Японска рецепта за преодоляване на самотата

Компания предлага роднини и приятели под наем

Юичи Ишии, актьор и предприемач от Япония, е на 38 години, но вече е успял да бъде годеник, бивш любовник, приятел и  татко, при това няколко пъти, макар и за няколко часа. Той е основател на компания, която осигурява под наем роднини и приятели. Девизът на Family Romance („Семеен романс“)  е  „повече от реалността“.

Идеята да предлага подставени роднини и приятели хрумнала на  Юичи Ишии преди 14 години, когато негова приятелка трябвало да запише сина си в частна детска градина. Там, обаче,  изисквали  лично интервю с родителите, и с детето. Жената отглеждала сама малчугана си и Юичи се съгласил да й помогне като изиграе ролята на неин съпруг си по време на събеседването. Първият опит не бил особено успешен, спомня си актьорът, защото нито момчето, нито новия му  „татко“ имали време да влязат в ролите си, но пък се родила бизнес идеята.

 

 

Преди това Юичи работел в рекламата, участвал в масовки, снимал се в различни кслипове и реклами. Самият той признава, че от дете обичал да играе, да пародира и да се представя за някой друг.

В Япония, където хората не обичат да покзват и да говорят за емоциите си и където най-важното е да запазиш чувството си за достойнство, привидността е дори по-важна от реалността.

 

 

Сега в компанията на Юичи работят 2200 нещатни сътрудници, които поемат ролите на бащи, майки, лели, братовчеди, баби, дядовци и приятели. Колкото до Юичи, той е бил баща не по-малко от 35 пъти, „женил“ се е пет пъти и около стотина жени са го наемали за различни роли.  Самият предприемач няма семейство и гледа многобройни романтични комедии и сериали, за да усъвършенства превъплъщенията си.  „Семеен романс“ удовлетвоява определени потребности на хората, – казва Юичи. – Аз играя роля, но за няколко часа наистина съм ваш приятел или роднина“.

Общуването по поръчка в името на запазване на приличието – е нова норма на взаимоотношенията в съвременното общество, смята Ишии. Според него търсенето на услугите, предлагани от компанията му, непрекъснато ще расте, още повече че Family Romance не е еденствената подобна фирма в Япония.

 

 

За няколко хиляди йени (няколко стотин долара) човек може да наеме роднина или приятел за всякакви случаи. Някои искат любимата им да се запознае с техните родители, но по някаква причина не желаят да представят собствените си близки. Фирмата е готова да осигури служители с необходимата възраст и външност.

„Има хора, които трудно се сприятеляват, затова се обръщат към нас. – казва Ишии. – Готови сме да им предоставим човек, с който да ходят на пазар, на разходка, или с когото просто просто да си поприказват“.

Други искат да наемат актьор, който да ги придружава на купон или на гости, в качеството на партньор. Възрастни хора наемат „внуци“, за да оживят самотата им. Има и такива, които наемат младоженец, за да отпразнуват сватба. На кого би хрумнала такава идея? Например на момичета, които са принуждавани от роднините си да се омъжат против тяхната воля.

Най-търсени, обаче, си остават бащите. Всяка година в Япония се регистрират 200 хил. развода. По думите на Юичи непълните семейства често са подложени на социална дискриминация. Най-много страдат децата. „Някои клиенти искат нежен баща, други – строг. Ние можем да осигурим всякакъв тип татко по поръчка. Ако децата са малки трабва да се измисли легенда, обясняваща отсъствието на бащата до този момент. Най-тежък е момента, когато новопоявилия се „родител“ трябва да се сбогува децата си“ – признава Юичи.

Когато го питат дали чувства привързаност към новите си роднини, Ишии отговаря: „Това е работа. Аз изпълнявам ролята на един или друг баща в строго определено време. Разбира се, когато сесията приключва, изпитвам известна тъга. Понякога децата плачат, питат ме защо трябва да си тръгна. Признавам си, че в такива моменти ме е срам, че лъжа“.

Клиентите плащат около 20 хил. йени, (180 долара) за четири часа общуване с взетия под наем приятел или роднина плюс разходите за транспорт и храна. На въпроса какво мисли за това, че действията му могат да наранят неговите „клиенти“, Юичи твърди убедено, че фирмата му прави много повече добро, отколкото да вреди.