„Не искам да излизам от карантината”: историите на хора от различни държави

И Великобритания, подобно на другите държави, започна постепенно да разхлабва карантинните мерки, но се оказа, че повечето й жители не бързат да излизат от изолацията. Разказваме ви за хора от различни държави, които предпочитат карантината пред обичайния живот.

 

До неотдавна мисълта, че ще се наложи да прекарваме по-голямата част от времето си затворени, орязвайки значително общуването с близките, приятелите и колегите си, предизвикваше у мнозина най-малкото лек дискомфорт. Но минаха само няколко седмици и, както по всичко личи, много хора обикнаха изолацията.

Според данни от анкетата на маркетинговата компания YouGov, 91%  от британците не искат да се връщат в „нормалния живот, и не само британците.

Свобода от разстояние

„В офиса има два типа общуване: ако едното помага в работата, другото определено пречи”, казва Оливиеро Доменигини. Италианецът, живеещ в Лондон, се оплаква от постоянния шум. „Трябва да се концентрирам върху работата си, а в отворените пространства това е невъзможно. Някои хора са прекалено шумни. Те са свикнали да работят така, но това не ми позволява да се фокусирам”.

Оливиеро Доменигини предпочита да работи дистанционно заради по-спокойната атмосфера.

Доменигини е оперативен мениджър в международна модна къща. Длъжността му позволява да работи дистанционно, от което той се е възползвал, както и 54 на сто от жителите на Великобритания, анкетирани от  Linkedin. Сега младият човек се надява, че компанията ще му позволи да работи от разстояние и след края на карантината.

Британският вестник Times пише, че служителите в английските корпорации прекарват в съвещания средно по 213 часа годишно, това са цели 26 работни дни.

„Винаги съм бил убеден, че деловите срещи могат да се провеждат виртуално, например по Zoom. Мнозина се съпротивляваха, не искаха да усвояват новите технологии, но сега просто нямат избор”, резюмира ехидно италианецът.

Технологичните гиганти Google и Facebook разрешиха на сътрудниците си да продължат да работят от домовете си до края на годината, а основателят на Twitter Джек Дорси каза на подичнените си, че ако искат могат да останат „на дистанция” завинаги.

Презареждане на отношенията    

Изолацията промени не само работните отношения. „Въпреки че сега съм сама и, сякаш отделена от обществото, общувам много повече” – казва Анастасия Бурмистрова, собственикът на ПР агенция в Москва.

Изследването на британската изследователска компания YouGov потвърждава думите й – над една трета от анкетираните (39%) също са започнали да се обаждат по-често на близките си.

По време на карантината Анастасия Бурмистрова е успяла да филтрира приятелския си кръг.

Карантината даде възможност на хората да филтирарт приятелския си кръг. „Започнах много точно различавам, с кого искам да общувам и с кого – не. В обичайното ежедневие нямаме възможност да тестваме нашето обкръжение за стрес фактори. Вече не допускам до себе си определени хора, защото те са се проявили в някаква нова светлина, – обяснява момичето. – По-рано слушах всякакви дискусии, които не искам да слушам, и дори участвах в тях, но сега се появиха лични граници, които усещам направо физически”.

Единственото, което й липсва, е свободата на движение и пътешествията: „Разбрах, че не съм ги оценявала докрай”.

Островче сигурност 

Служителката в застрахователна компания Лиз Ротерхам също е доволна от новото си ежедневие – сега тя намира време за редовни разходки и за хобито си, но най-важното е, че е  намалила нервното напрежение. Ротерхам не бива да се тревожи – през 2003 г. британката е диагностицирана с биполярно разстройство и се озовава в психиатрична болница. „Задължително трябва да избягвам стреса, той може да доведе до нов епизод на биполярно разстройство”, обяснява Ротерхам.

Лиз Ротерхам не иска да се връща в „нормалния живот” заради стреса, който влошава здравето й.

Понякога на момичето му се струва, че живее на „снимачна площадка на филм”. Депресията се сменя с еуфория и тя спира да забелязва границата между действителността и фантазията. „Когато биполярното ми разстройство се прояви за пръв път, бях сигурна, че имам свръхспособности и мога да спра влак. Ако бившият ми шеф не беше забелязал симптомите навреме, сега нямаше да съм между живите”, споделя Лиз. През последните 17 години Ротерхам е попадала в болница над 10 пъти.

„Психическото ми здраве се подобри много по време на карантината. В реалния свят има много стрес, всички бързат за някъде, мозъкът ми постоянно се претоварва. Колко много неща се случват непрекъснато, колко задачи трябва да се решават, всичко това потиска”, – казва тя. Британката се притеснява как ще се случи завръщането й в суматохата на живота, но предпочита да не мисли за това.

Има ли живот след локдауна?

Страх да се върнат на работа изпитват 35% от британците, анкетирани от маркетинговата агенция IPSOS Mori.

Според Труди Чалдър, професор по когнитивно-поведенческа психотерапия в Кралския колеж на Лондон, явлението може да е свързано с това, че заседявайки се вкъщи, хората губят увереност в себе си и в своите способности. По време на карантината редица ситуации, които могат да се некомфортни за тях (например, пътуване в препълнен транспорт или многолюдни срещи в офиса) отпаднаха от само себе си и хората са се „отучили” да се справят с тях.

В същото изследване 61% от британците признават, че се страхуват да ползват обществения транспорт, а 67 на сто не искат да посещават в концерти или спортни мероприятия с голямо количество хора, когато такава възможност се появи. „Посещението в магазина или дори редките пътувания с автобус ме карат да нервнича, защото не всички се отнасят отговорно към социалното дистанциране”, – обяснява лондончанинът Оливиеро Доминигини.

„Сега никой не е в състояние да гарантира вашата безопасност. Когато работех в британската армия и ни се налагаше да инструктираме военните в Афганистан, не можехме да им кажем, че извън пределите на базата е безопасно – това щеше да е лъжа. Но им говорехме какви стъпки могат да предприемат, за да намалят рисковете. Подобен принцип работи и в сегашната ситуация”, разказва бившият военен психиатър и професор в Кралския колеж Нил Гринберг.

На онези, които не искат, но трябва да се върнат в „реалния свят”, Гринберг препоръчва да си отговорят на няколко въпроса. „В какъв свят бих искал да се върна? Искам ли да работя тази работа, или не? – разсъждава той. – Но решението трябва да е рационално. Не се отказвайте от нищо само заради страховете си. Ако все пак се страхувате, опитайте се да направите малка крачка в правилната посока, например пробвайте да пътувате с градския транспорт във време, когато има малко хора. А когато за пръв път ви се наложи да тръгнете на работа, отидете в офиса, когато там ще е по-спокойно”.

Гринберг дава и още един прост съвет: „Мислете за приятните неща, които най-после ще можете да направите, представяйте си успехите, които ще можете да постигнете. Ако се фокусирате върху това, на което можете да повлияете, ще възстановите загубеното чувство за контрол”.