Вкусът на слънцето в чаша вино

Имало едно време едно малко, тихо градче, кацнало на върха на живописен, покрит с лозя хълм, където кралят-грозд и царицата-лоза управлявали живота на хората в продължение на векове и давали всичко от себе си, за да може онова, което околията произвеждала, да бъде с най-високо качество.

 

Така започва моята приказка във Велке Биловице, област Моравия, Чехия – с тръпчивия вкус на червено вино от грозде, пило от слънчевия сок на най-сухата и топла чешка провинция и отлежало в стара дъбова бъчва. А краят й е на трапезата с вкусна, домашна храна, приготвена по стари рецепти.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Колко далеч е това от Бордо, Франция? Достатъчно, за да направи този винен рай различен от снобските замъци с дълбоки изби, строгите сомелиери и изисканите мезета, наредени в чинии за всяко вино поотделно.

Велке Биловице, винената „столица“ на Чехия, събира всяка пролет любители на дионисиевата напитка от цяла Европа и ги понася във вихрено пътешествие сред бледи, розови и страстни рубинено-гранатови еликсири, които галят небцето и нашепват приказки за отдавна отминали времена, когато гроздето се е беряло на ръка, изстисквало се е в каменни корита и е ферментирало в кестенови бъчви. Опияняващото събитие няма име, няма и време на провеждане – през  целия месец май вратите на десетките малки  и големи винарни в областта са отворени както за ценителите, така и за онези, които просто искат да му се порадват. Традиционната пролетна обиколка е известна като ze sklepa do sklepa или „от изба до изба“ и започва от Велке Биловице. Цената на билета за събитието включва чаша, карта на местността, каталог на винопроизводителите в региона, карта за дегустации във всички отворени изби, както и ваучери за шест бутилки от еликсирите на Моравия.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Виненият туризъм има традиции по земите, където се ражда хубаво грозде – Франция, Германия, Испания, Северна Америка, Австралия… Но къде в тази поредица е мястото на Чехия? Ами сред преустроените в бутикови хотели стари конюшни, дървени мелници и средновековни манастири, в преобразените в дегустационни хамбари и плевни, където балите слама са оставени само за декоративен ефект, а чашите греят в трептящия ореол на пламъка на дебели червени свещи и на масите с бели покривки, където са поставени чиниите със снаксове и месни мезета. Префасонираните ферми са най-добрият избор за отсядане.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Точно в такава попаднахме и ние, и веднага се озовахме на обляна от слънцето тераса, от която се откриваше спираща дъха гледка към наредените като по конец лозя, следващи формите на релефа, спускащи се надолу и изкачващи се отново нагоре, за да отведат пътника до съседната sklepa. Пред всеки ред бяха засадени розови храсти, а встрани се простираха пъстрите овощни градини като в картина на ренесансов художник. Цветовете на черешите, кайсиите и ябълките грееха като в платната на Владимир Димитров-Майстора. Дъщерята на собственика – русокосо момиче с прилепнали дънки и бяла копринена блуза с дантелена яка,  се появи на терасата и започна да отпушва наредените бутилки с умение, на което много мъже биха завидели. Първата сламеноруса течност се изля в чашата, а уханието й ме върна назад във времето, когато традициите тук са се ценели високо и пазели грижливо. За разлика от обичайните винени дестинации, които имаха запазен рафт във всеки супермаркет, тук бе вложена повече страст, отколкото задължение. И тя бе видна в почти всяко подземие, в което влизах в Моравия, прегръщаше огромните тъмни бъчви и се шмугваше в бутилките с топъл, релефен печат на съответната изба и красиви етикети, изписани с готически шрифт.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

С окачена на врата чашка за дегустации, почитателите на Бакхус се виждаха отдалеч, радушно приемани от собствениците на изби, баща и син, застанали зад дългата редица от лъскави шишета, представящи истински течни съкровища с наситено златист цвят или такива с жълто-зеленикави нюанси, както и с тъмнопурпурни цветове или такива с рубинени и виолетови оттенъци. Те питаха за вкуса и предпочитанията, и щедро сипваха пленяваща нежност от свежи овощни плодове, мед и билки, сено и ванилия, или топло и хармонично изящество от зрели горски плодове, пипер и тютюн, кожа и дъб.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Но емблемата на областта бяха vina slamove и vina ledove, направени съответно от грозде, съхнало върху слама и грозде, замръзнало докато все още е на лозата. То се събира нощем, при минусови температури, когато цялото семейство, въоръжено с фенери и дебели ръкавици, започва беритбата. Реколтата веднага отива под пресата, докато водата все още не се е разтопила. От едно зърно се получават само няколко капки сок, но изключително богати на захари. Ледените кристали, които се образуват в гроздето, всъщност го обезводняват и оставят в него единствено концентрираните захари. Така на практика се получава един от еликсирите на света – снежното вино!

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Ние го опитахме с прекрасен чийзкейк с хрупкав ръб и сладко от кайсии. Мъжът зад масата с карирана покривка и наредени върху нея издължени бутилки се усмихна и наля с отработен жест няколко глътки в чашките ни за дегустации. Първо усетихме експлозията от плодови аромати, която ни удари в лицата, после наклонихме чашата, за да огледаме великолепния му кехлибарен цвят и да установим вискозитета му, който е много по-висок от този на обикновеното вино. Затова и често го наричат „течно злато“. А след като отпихме, по тялото ни се разля вкуса на мед, кайсия, зрели праскови, манго, пъпеш, тропически плодове и ядки. За наше щастие това продължи дълго, тъй като снежното вино има и дълъг послевкус.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Опрени на оградата в двора на избата, с парче чийзкейк в салфетка, някои от групата решиха занапред да дегустират само снежни вина. Но снежните вина са с убедително присъствие във винената листа или иначе казано – струват между 60 и 100 евро. За да ги направят по-достъпни, част от производителите са заложили на половинлитровата бутилка като основна.

Велке Биловице, област Моравия, Чехия

Но след пет срещи с Дионис в три изби, мъжката част вече имаше усещането че левитира, затова седнахме да обсъдим дългосрочна стратегия. Тя включваше какво точно искаме да видим и как в най-пълна степен да се възползваме от богатствата на региона и сърдечността на домакините. Извън алкохолно-промоционния характер на подобно събитие, повечето винопроизводители се отнасяха благосклонно към тези, които искаха да потопят нос в автентичните им бели и червени вина, и затова предлагаха богати закуски от наденички, яйца, кисели краставички, препечени свински кожички и така нататък. За голяма наша изненада те се справяха със задачата далеч по-добре, отколкото френските сирена и багети… Но изкушенията бяха много, защото европейските и регионални фондове бяха отпуснали преди време достатъчно пари, които местните управи са използвали за създаването на добре маркиран винен маршрут, покриващ повечето от най-добрите изби в Моравия, така че обикалянето на всички бе малко трудна задача. За щастие някои от тях не бяха съвсем близо една до друга, така че човек имаше време да изтрезнее, преди отново да се залови сериозно за работа. А на картата бяха указани и обиколни маршрути, вероятно точно с тази цел… което не беше съвсем сигурно, защото тези настлани с камъни пътища, виещи се покрай стотици декари лозя, отново бяха обточени с малки, непретенциозни винарни, боядисани в меки пастелни цветове… Така че по който и път да сте тръгнали, до обяд почти всеки камък, ограда или пейка биват обсебени от весели, опиянени от магията на Бакхус негови почитатели, които говорят високо, други се консултират с картата, а трети подрипват под жизнерадостните мелодии на ентусиазирания местен оркестър, който свири полка пред някоя изба.

В края на винения фестивал Велке Биловице отново щеше да се превърне в малкия, тих градец, в който се чува разпукването на зърната на гроздето, за да произведе от стичащия се сок нови еликсири за следващия месец май. В крайна сметка въпросът от листовката „Какъв вкус има слънцето“ нямаше да остане без отговор.

Радослав Райков