„Анете, един героичен епос” – с немската награда за литература

Тазгодишната Немска награда за литература бе връчена на писателката Ане Вебер за „Анете, един героичен епос” (Annette, ein Heldinnenepos), издадена от Matthes & Seitz. Отличието й бе присъдено от 7-членно жури в навечерието на Франкфуртския панаир на книгата, който организира и връчването на престижната награда.

 

Призът има и парично изражение – 25 000 евро, а други петима автори, чиито произведения са били номинирани, ще получат по 2 500 евро.

Миналата година наградата за литература отиде при Саша Станишич за романа му „Произход” (Herkunft).

Ане Вебер, заглавната страница на наградената книга и 16-годишната Ан Боманоар.

На официалната церемония по награждаването заради противоепидемиологичните мерки присъстваха само номинираните писатели, членовете на журито и няколко специално поканени гости. Самият Франкфуртски панаир на книгата ще се проведе почти изцяло в онлайн формат.

Отличеното заглавие за 2020 г. представлява епос в стихове за живота на французойката Ан Боманоар, която е член на Съпротивата по време на германската окупация и колаборационисткия режим на Виши.

Поглед към залата, в която се състои церемонията по награждаването.

„Мощната енергия, с която Ане Вебер разказва, може да се измери с моралната сила на нейната героиня. Вебер използва стария литературен род – епоса, който при нея се лее с лекота и звучи свежо. Тя умело използва трудната стихотворна форма, за да ни разкаже за смелостта и непоколебимостта на героинята си – Ан Боманоар”, коментират от журито. Те обръщат внимание на факта, че историята на участничката от съпротивата е изпълнена с перипетии, но независимо от това е разказана сдържано и с тънка ирония. Освен това от журито отбелязват: „Епосът се занимава с важен епизод от френско-германската история, на която стъпват някои от основите на днешна Европа”.

Днес Ан Боманоар е на 96 години, а когато се присъединява към френската съпротива, е само на шестнадесет. И с безстрашието на младостта успява да спаси немалко еврейски деца от националсоциалистите. Но вместо съдбата да й се отплати за стореното добро, по време на Алжирската война за независимост (1954-1962), която се води между Франция и алжирския Фронт за национално освобождение, тя е хвърлена в затвора.

Ан Боманоар.

Писателката Ане Вебер се запознава с Боманоар по време на лекция, която възрастната дама изнася пред ученици във Франция. За тази среща Вебер признава, че е била като „любов от пръв поглед“. След нея следват и други срещи, заради които Вебер твърди, че „не дължи успеха на книгата си само на своята изобретателност“.

Ето защо, получавайки наградата, Вебер благодари най-вече на своята героиня. „Много добре си давам сметка, че дължа отличието на жената, чиято история съм разказала. Моят принос вероятно се изразява в това, че зададох определен ритъм и че по-специално размишлявах върху определени епизоди от живота на Ан Боманоар по начин, по който никой друг не се е сетил през последните 75 години” – призна немската писателка.

Ане Вебер е родена през 1964 г. в Офенбах. От 1983 г. живее в Париж. Превежда от немски и френски език. Първата й книга – сборник с разкази – е издадена от Suhrkamp през 1999 г. и носи заглавието „Ида изобретява барута” (Ida erfindet das Schießpulver). От същото издателство през 2002 г. излиза и първият й роман „Първо лице“ (Erste Person). С издателството Matthes & Seitz, с което работи по наградената книга, си сътрудничи по преведения от нея том с произведения на Жорж Перос.