Тридесет успешни българи – 30 години след 1989

Не е ли по-добре книгата ви да се казва „Хората, които подобряват”, а не „които променят живота в България”? С този въпрос 78-годишен мъж се обърна към три пъти по-младия от него журналист Даниел Пенев по време на представянето й в рамките на 47-ия Софийски международен панаир на книгата.

 

Даниел Пенев се съгласи, че наистина интервютата с 30-е българи, които е провел, разказват историите на хора, които имат постижения не само в своя професионален път, но и са социално ангажирани. Борят се за каузи, развиват дарителства и доброволчески акции. И промяната, която провокират, безспорно е с положителен знак.

В същото време поводът му да се захване с издирването на българи – вдъхновяващи примери – е често срещаното песимистично мнение, че тук нищо не може да се промени. Че най-добрият възможен избор е между „Терминал 1” или „Терминал 2”.

В действителност всичките 30 интервюирани са учили или специализирали в чужбина и без проблеми са можели да останат там, осигурявайки си приличен живот. Те обаче решават, че тъкмо България им дава възможност да разгърнат потенциала си и не само това – именно тук те могат да загърбят егото си и да допринесат за обществото.

Даниел Пенев се е спрял само на 30 души заради 30-годишнината от промените през 1989 годината, но е убеден, че те са много повече.

А сред разказаните истории са тези:

– на Евгени Серафимов – кюстендилският художник и учител по рисуване, добил национална известност през лятото на 2016 г., когато изработеният от него и учениците му портрет на Владимир Димитров – Майстора става водеща новина на редица телевизионни емисии;.

– на създателите на Telerik – българската компания, за която е платена най-високата сума от началото на предоха – 262.5 млн. долара – и които, за да решат проблема си с липсата на кадри, сами създават академия, където обучават и деца, и възрастни;

– на културолога Маргарита Доровска, за която превръщането на Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово в популярно и обичано място, се превръща в кауза;

– на Ива Цолова и Йоана Колева, които създават платформата JAMBA, за да свържат хората с увреждания или както те ги наричат „хората с различни възможности” с техни потенциални работодатели;

– на ултрамаратонеца Краси Георгиев, който става известен с 36-часовото си бягане с благотворителна цел и който проповядва активен начин на живот в свят, в който „седенето се е превърнало в новото пушене”;

– на Кирил Петков, който дарява 500 000 лева за Центъра за приложни и научни иновации към Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”;

– на Михаил Стефанов, който създава първия по рода си образователен сериал в рамките на Академия „Мини Машини”…

И за да не става списъкът досадно безкраен, ще обобщим образа на успешните българи с думите на цирковия артист Енчо Керязов. (Неговата история също е сред разказаните от Даниел Пенев.)

Само благотворителността осмисля успеха.