Тарантино: Днешните филмови критици – голямо разочарование

„Аз вече не съм режисьор, а писател” – предупреждава режисьорът Куентин Тарантино своите фенове. След десетия и последен игрален филм, който предстои да режисира, той се заканва, че ще пусне камерата, за да хване писалката. Ще става критик? Това е желание, което изразява от няколко месеца и което отново сподели наскоро на страниците на списание „Première”.

 


1. Бъдещи творчески планове

 

„Не мисля за бъдещето на своята кариера като режисьор” – казва 57-годишният Тарантино и продължава: „Правя обаче много планове за писателската си кариера. Искам да пиша пиеси, романи, книги за киното. И сега, когато вече не съм режисьор, казвам го съвсем искрено, се чувствам по-свободен да оценявам работата на другите”.

Режисьорът на „Криминале“ обаче не изчака, а веднага се нахвърли върху работата на бъдещото си съсловие. От известно време той пише рецензии на филми от 60-е и 70-е години на миналия век на сайта на Ню Бевърли –известно кино, отворило врати още през 20-те години на ХХ в. в Лос Анджелис. И смята, че новите му колеги не са на нужната висота.

„Израснах, като четях рецензии, писани от професионалисти” – обяснява режисьорът, имайки предвид Полин Каел (1919-2001) и Андрю Сарис (1928-2012). „Това беше време, когато, за да пишеш за филми, трябваше да знаеш как да построиш изречение, да разсъждаваш за киното, да си поел ангажимент към конкретна редакция. Днес нещата така са се демократизирали, че тези предпоставки вече не се смятат за нещо съществено и от това произлизат куп глупости” – подчертава Таратино.

 

2. „Нещата трябва да се изяснят“


Според Тарантино липсата на взискателност проличава в статии, видеоклипове и подкасти, които са с лошо качество, в които анализът е много слаб, при положение, че изобщо го има. „Сега повечето хора, които пишат в интернет или записват подкасти, звучат съвсем любителски” – казва той.

„Няма достатъчно натрупани знания в теорията, анализа, в процеса на писане. Но добрата страна е, че това вдига цената на онези, които умеят да пишат“ – обръща внимание Тарантино, сякаш се готви да преговаря с бъдещите си редактори.

 

3. Кого чете Тарантино?

Манола Даргис.

Сред малкото пера на пишещи журналисти за киното, радващи се на благосклонния поглед на Тарантино, е Манола Даргис (1961), филмова критичка с колонка в „Ню Йорк Таймс“. Той особено се възхищава на начина, по който е описала една сцена от последния му филм „Имало едно време в Холивуд“.

,„Когато Клиф Бут (Брад Пит) влиза в къщата на Джордж Спан (Брус Дърн), той вижда плъх, хванат в капан, който умира в ъгъла“ – обяснява Тарантино.

„Плъхът писука. Манола Даргис пише, че плъхът сякаш е викал името на героинята на Дакота Фанинг – „Пискливка“. Стори ми се много хитро. Ето една хватка – нещо смешно, което трябва да присъства във всяка рецензия” – обръща внимание Тарантино.

 

4. Рецепта за добра рецензия

А как режисьорът успява да напише добър отзив?

„Първо, трябва да имам нещо интересно за казване” – обяснява Тарантино. „Да развия някаква тема, да направя някакво наблюдение, да разкажа нещо любопитно за някой актьор, режисьор, или по някаква тема. После, с напредването на писането, трябва да открия нещо по-дълбоко – във филма или моите чувства към него. Спокойно мога да започна рецензията с отрицателен отзив и да променя – „пътьом“ – мнението си на финала! Трябва да има някакво откритие. А накрая се нуждаем от добър завършек, да приключим нещата поне задоволително.”

Говорейки за финала… Тарантино уточнява, че ще прекрати режисьорската си кариера, но след още един филм. „Още не знам как ще изглежда, но отсега нататък съм писател” – обобщава известният режисьор.

 

5. Живата вяра в Холивуд

Тарантино пред киното „Ню Бевърли“.

Припомняме, че още миналия септември по време на съвместно интервю с Мартин Скорсезе за списанието на Гилдията на американските режисьори Тарантино сподели, че работи  по проект на роман. Темата му? Ветеран от Втората световна война, разочарован от киното на Холивуд, възвръща вярата си в него, като открива Фелини и Куросава …

Но нека любителите на киното не се притесняват – вярата на Тарантино в Холивуд е жива. Както стана ясно, той още от декември пише рецензии за филми от 60-е и 70-е години на миналия век в уебсайта www.thenewbev.com в раздел „Рецензии на Тарантино“. Там има всичко. И „Бягство от Алкатраз“ (1979), и „Лордовете от Флетбуш“ (1974) – един от първите филми на Силвестър Сталоун, както и много филми с кунг-фу – жанр, особено ценен от Тарантино, а също и уестърни, малко познати на широката публика.