Special Weekly

Съдби

Финландия се отказва от базовия доход

Финландия - първата държава в света, започнала експеримент за въвеждане на безусловен базов доход на национално равнище, се отказва от тази идея. Властите повече няма да отделят средства за продължаване на програмата, която ще бъде  закрита в края на 2018-а.

"Ентусиазмът на правителството се изпари" - оплакват се шефовете на държавната агенция за социално осигуряване. Те възнамеряваха да разширят начинанието и да включат в него работещи жители, за да разбират как безусловният доход влияе върху тяхната кариера и образование, но получиха отказ и сега цялото изследване губи смисъл.

Понятието "безусловен доход" означава всички пълнолетни граждани на страната да получават еднаква базова сума независимо от заетостта, социалния статус и материалното положение. Сумата не се облага с данък, а харченето й не се отчита пред държавата. Намерението бе лансирано още през 2015-а. Според плановете всеки финландец трябваше да получава 800 евро месечно безвъзмездно. Управляващите смятаха, че безусловният базов доход би могъл да опрости "бюрократизираната" система за държавни помощи, както и да даде увереност на хората в утрешния ден, позволявайки им да се занимават с това, което искат, а не с това, което изисква пазарът.

За начало финландският кабинет реши да тества концепцията върху ограничен брой хора. Експериментът започна през януари 2017-а и 2 хил. жители, избрани на случаен принцип, започнаха да получават по 560 евро месечно - без каквито и да било задължения. Все пак властите се постараха участниците в експеримента да бъдат излъчени от средите на безработните и хората с ниски доходи на възраст от 25 до 58 години, за да установят дали плащанията ще станат мотивиращ фактор за търсене на работа, или обратното. Ключовата разлика между помощта за безработица и безусловния доход бе в това, че вторият е гарантиран при всякакви условия. Колкото до помощта, финландците често не намират смисъл да се откажат от нея, защото започването на нископлатена работа означава загуба на пари, особено ако липсват опит или образование.

"Ако искам да открия нова компания, това от икономическа гледна точка е чисто самоубийство, тъй като веднага ще бъда лишен от издръжката, преди да съм спечелил нещо. Дори временна работа за ден или за седмица означава спиране на помощта за два месеца", разказва Юха Ярвинен, баща на шест деца. В същото време той признава, че 560 евро са много малко пари за Финландия и че "трябва да си вълшебник", за да живееш само с тях. Според статистиката дори най-бедните финландци печелят около 1500 евро месечно след удържане на данъците. Това поставя под съмнение твърдението на скептиците, че безусловният доход може да мотивира хората единствено да лежат на дивана.

Опасенията, че гарантираното пожизнено плащане ще доведе до паразитизъм, не е единственият аргумент на противниците на идеята. Консерваторите са на мнение, че базовият доход създава инфлационни рискове, защото гражданите ще получат повече възможности да се пазарят за по-изгодни условия на труд. А според скептично настроените либерали някои работодатели може да използват базовия доход като причина за намаляване на заплатите. Съществуваха и опасения за масов наплив на емигранти и колапс на икономическата система, в случай че прекалено скъпият и рисков проект не се окаже по силите на съвременните правителства. Експертите изчислиха, че месечните плащания по 1000 долара ще струват на повечето държави от 5 до 35% от БВП.

Ситуацията се усложни, когато в края на февруари 2018-а Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува доклад, според който моделът на базовия доход не само няма да работи във Финландия, но и ще има противоположен ефект, провокирайки ръст на бедността, както и увеличаване на и без това високия данък върху доходите. По изчисленията на организацията базовият доход или би струвал твърде скъпо на държавата, или не би могъл да достигне минималната издръжка за живот. Пък и в сравнение с действащата система за социални помощи сценарият на гарантираните плащания предполага значително преразпределение на доходите - например двойките да получават повече от самотните граждани. Вероятно тъкмо тази експертна равносметка е накарала финландските управници да се откажат от социалния експеримент.