Ще счупят ли рекорди картини на Де Кирико и Ман Рей?

На 28 октомври предстои аукционната къща „Сотбис“ да проведе голям търг на картини на сюрреалисти, дадаисти и на художници, въвели свой собствен стил като италианския художник Джорджо де Кирико, който е основоположник на метафизичната живопис.

 

Вниманието на познавачите е насочено към две картини – едната на Де Кирико, а другата – на американеца Ман Рей, станал по-известен с фотографиите си. И двете платна са собственост на частен колекционер и никога досега не са били продавани на търг. На 21 октомври ще бъдат изложени, така че желаещите да могат да ги видят на живо. Очаква се за тях да бъдат платени рекордни суми.

Джорджо де Кирико.

Мащабното вертикално платно на Джорджо де Кирико Il Pomeriggio di Arianna („Следобедът на Ариадна“), рисувано през 1913 г., е посветено на историята на Ариадна и Тезей от гръцката митология. Ариадна е изобразена като паметник, въпреки че според легендата е много дейна – дава на Тезей магически меч и кълбо от червена вълнена нишка, с което да може да излезе от лабиринта, след като убие Минотавъра. На платното не виждаме никъде Тезей, но може само да допуснем, че се е качил на кораба, чиито платна виждаме на заден план. Какво точно е имал предвид Де Кирико, изобразявайки Ариадна като паметник, можем само да гадаем. Вероятно е смятал, че на всяка мъдра и влюбена жена трябва да се сътвори паметник, макар и не стърчащ, а удобно полегнал.

Следобедът на Ариадна.

Картината се оценява на цена между 10 и 15 милиона долара. Il Pomeriggio di Arianna е част от поредица от осем творби, пет от които се намират в известни музейни колекции като Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк и Музея на изкуствата във Филаделфия. Останалите три картини, включително настоящата творба, са частна собственост.

За „Следобедът на Ариадна“ е известно, че четири години след смъртта на Кирико през 1978 г., тя е включена в пътуваща изложба и е показана първо в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, а после в „Тейт модърн“ в Лондон. Настоящият продавач е станал собственик на картината през 2004 година.

Ман Рей.

Втората картина, привличаща вниманието, е на Ман Рей – Black Widow (Nativity) (Черна вдовица (Рождество Христово). Тя е рисувана през 1915 година. Представлява черна женска фигура с вдигнати ръце, в която сякаш прониква златен писец. От този акт би трябвало да се роди писаното слово, но защо жената е черна вдовица, остава мистерия. Работата се оценява на 7 милиона долара. Завършена е през същата година, когато художникът се запознава с дадаиста Марсел Дюшан. Била е част от личната колекция на Ман Рей до 1953 година. След това Ман Рей я продава на колекционера Уилям Н. Копли, а след това през 70-е години Копли, от своя страна, я продава на живеещата в Париж изкуствоведка Марион Майер. „Черната вдовица“ още на няколко пъти сменя собственика си, преди да бъде купена от настоящия си притежател през 2001 година.

Черна вдовица.

„И двете картини – шедьоври са от ранното творчество на двамата художници мечтатели“, казва Лиза Денисън от „Сотбис“.

Очаква се двете платна да бъдат купени за рекордни суми – последният рекорд, поставен от картина на Де Кирико, бе през 2009 г., когато Il ritornante („Завръщащият се“) – работа, рисувана около 1919 г., бе продадена на аукцион на „Кристис“ за 14.1 милиона долара. Преди това тя бе част от колекцията на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. А при Ман Рей предишния рекорд на най-скъпа картина държеше „Разходка“ (Promenade), рисувана през 1916 година. Тя бе продадена за 5.9 милиона долара в „Сотбис“ в Ню Йорк. Също като „Черната вдовица“ и „Разходка“ е завършена след голямото събитие на 1913 г. – Международната изложба на модерно изкуство, организирана от Асоциацията на американските художници и скулптори. По време на тази среща на художници от цял свят Ман Рей се вдъхновява от новите европейски стилове и преживява ключова промяна, която силно се отразява на живописта му.

„И двете произведения се отличават от работите, които рисуват съвременниците на Де Кирико и Ман Рей. По онова време те са увлечени по доминиращия кубизъм и футуризъм, но в двете картини, макар и да се виждат строги геометрични фигури има нещо повече – приличат на разказани сънища, които всеки сякаш е сънувал“, коментира Джулиан Доус от „Сотбис“.