Съвети от Херман Мелвил как да оцелеем на суша и в открито море

Преди близо 200 години, на 20 ноември 1820 г., американският китоловен кораб Essex от остров Нантъкет е нападнат от 80-тонен кашалот. Корабът потъва и оцеляват само осем души от екипажа. Двадесет години по-късно синът на един от оживелите се среща с младия моряк Херман Мелвил и му разказва за съдбоносната случка. Тя вдъхновява написването на „Моби Дик“ – роман, който е включен в какви ли не класации за топ романи, включително и в тази на „Гардиън“ – за стоте най-добри романи на всички времена, където произведението на Херман Мелвил попада на 17-о място. Двувековната годишнина е добър повод да си припомним какви съвети дава Херман Мелвил за оцеляване и в открито море, и на сушата.

 

В открито море

Херман Мелвил.

Не се вторачвайте в картите: Истински ключовите места за вашия живот никога не са отбелязани на географската карта.

Смейте се: Смехът е най-разумният и лесен отговор на всичко, което ви се струва неразбираемо в този свят.

Във всяко нещо търсете положителното: Когато пътешествате из тропиците с китоловен кораб, обикновено сте потопени в едно огромно спокойствие: до вас не достигат никакви новини; не четете вестници; не страдате, че пропускате промоции; не ви притесняват сензационни разкрития; не научавате нито за природни бедствия, нито за фалити, пък камо ли за падане на акции; и никога не се притеснявате какво ще ядете на вечеря – за три години напред храната ви е складирана на сигурно място – в бъчви, и през цялото това време никой няма да променя менюто ви – то ще си остане едно и също.

Оригинална илюстрация от първото издание на „Моби Дик“ от 1851 година.

Когато стане страшно в морето: Следвай единадесетата заповед Херман Мелвил: „Не мисли“, а след това и дванадесетата: „Когато ти се спи – спи!“

На сушата

По-добре да спите с трезв канибал, отколкото с пиян християнин.

Грегъри Пек в кадър от „Моби Дик“ (1956).

Ако не може да извлечете най-доброто от този свят, то нека поне има един безплатен обяд.

Стаята, в която спите, не трябва изобщо да се отоплява – това е луксозно неудобство, което богатите могат да си позволят. Защото, в края на краищата, няма по-голямо удоволствие от това да се усещаш завит с вълнено одеяло и то да е единствената преграда между топлината на вашето тяло и студенината на света около вас.

Може и да не сте чак толкова благороден: Благородството винаги е малко намусено.

Внимавайте с яденето на ябълки: Идеята за ада за първи път проблясва в умовете на едни хора, яли ябълки. След това техните храносмилателни проблеми се оказали наследствени.

Грегъри Пек в ролята на капитан Ахав в схватка с Моби Дик.

Не страдайте, че нямате широта на ума: Нима не е удивително, че такова огромно създание като кита гледа на света от едно толкова мъничко око и чува гръмотевиците с ухо, много по-малко от заек? Но ако очите му бяха с размерите на лещата на големия телескоп на Уилям Хершел, ако ушите му бяха огромни – като портите на катедрали, то нима той щеше да вижда и чува по-добре от сега? Категорично – „не“. Защо тогава да се стремим към широта на ума? По-добре да е да имаме тънък и остър ум.

И отново – в открито море

И накрая, ако сте на сушата, а се чудите дали това е най-добрият избор, ето какво казва Херман Мелвил:

Инсталация със страници от книгата „Моби Дик“.

Винаги, когато забелязвам в огледалото една нацупена физиономия; всеки път, когато в душата ми е влажен и дъждовен ноември; когато се озовавам в края на някое погребално шествие и когато хипохондрията ме завладее до такава степен, че само строгите ми морални принципи не ми позволяват да изляза на улицата и упорито, и усърдно да събарям наред шапките на минувачите, то разбирам, че е време да отплавам в открито море.