Ресторанти с многовековен бизнес

Днес житейският път на някои заведения за хранене понякога се изчислява в дни. На този фон ресторантите, посрещащи своите гости от повече от век, изглеждат като истински реликви. Разказваме ви за шест места, чиито ястия са опитвали  Рузвелт, Дикенс и Башо.

 

 

Париж. Le Tour d’Argent

В хана, открит през 1582 г. в една от кулите на старата парижка стена, обичали да похапват дори френските крале. Но истинската слава връхлита заведението през 1890-а. Тогава ресторантът разработва  собствена версия на нормандска рецепта за патица и започва да номерира всяка сготвена птица, за да я запише в специална книга, заедно с името на госта, който е опитал специалитета. Например, Теодор Рузвелт е 33642-ият клиент изпробвал ястието, Роман Полански е 554711-и, а Бил Гейтс е 1079006-ият. В продължение на много години легендарният ресторант се кичеше с три звезди на Мишлен. И макар че днес му е останала само една, неговата слава не бледнее, а избата на заведението продължава да е сред най-добрите в Париж.

 

Мадрид. Sobrino de Botin

В 1725-а французинът Жан Ботен открива заведение на Улицата на ножарите, близо до Пласа Майор. Ресторантът получава сегашното си име, когато бизнеса поема племенника на французина (на испански sobrino). През 60-те години XVIII в. тук, очаквайки място в Кралската Академия на изящните изкуства, работел като сервитьор бъдещият велик художник Франсиско Гоя. Традиционните ястия се сервират почти три века, без особени промени.  В ресторанта готвят по старинни кастилски рецепти – специалитетът е прасенце на шиш, но внимание заслужават  и чесновата супа, и треската, маринована с пипер, и овчето сирене с мармалад от дюли. Всичко това се полива обилно с риоха – любимото вино на Ърнест Хемингуей, обезсмъртил таверната в творбата си „Фиеста“.

 

Лондон. Rules

В основания през 1798-а ресторант Rules се хранят държавници от разположения наблизо Уайт Хол и знаменитости от шоубизнеса, но най-важен е ароматът на история. На втория етаж има кабинет, кръстен в чест на редовния клиент на заведението – писателя Чарлз Дикенс. До него е стаичката на любвеобилния Едуард Четвърти, син на кралица Виктория, който се срещал тайно с актрисата Лили Лангли. А за да не ги забележат посетителите, стълбата към втория етаж била грижливо скрита зад  завеса. Етаж по нагоре е кабинетът на ГреъмГрийн увековечил Rules в един от романите си.  Специалитетите на ресторанта са от дивеч, отстрелян в собствени ловни земи – например яребица с хлебен сос и желе от боровинки или задушен заек, и, разбира се, разнообразни пудинги.

 

Рим. Hostaria dell’Orso

Според легендата в гостилницата от XIV век, разположена между Пиаца Навона и Тибър, е отсядал Данте Алигиери и е обядвал папа Бонифаций VIII, Франсоа Рабле също бил сред честите гости. А в епохата на „долче вита“ в него са се отбивали семейство Онасис и Кларк Гейбъл. В началото на XXI век, изцяло обновения ресторант бил поет от бащата на съвременната италианска кухня Гуалтиеро Маркези. На трите етажа са разположени пиано-бар, ресторант и нощен клуб. Сега ресторантът се управлява от главния готвач Салваторе Бианко. Менюто включва римска класика и авторски ястия в модерния фюжън дух. Масивните греди на тавана, прозорците във формата на арка и неизменните свещи по масите напомнят, че историята на Hostaria dell’Orso започва преди осем века.

 

Шидзуока. Chojiya

Един от най-старите ресторанти в Япония е разположен в префектура Шидзуока, където се намира и свещената планина Фуджи. Той е открит още през 1596-а в Токайдо, превърнал се в основен път между Токио и Киото в периода на епохата Едо. Под сламения покрив на заведението сервирали на клиентите пюрирана супа от ямс и ги поили с чай. Chojiya винаги е бил е си остава твърде популярно място. Японският поет Мацуо Башо го споменава в своите хайку, които днес са издълбани в камък, поставен на входа на ресторанта. Най-великият художник от епохата Едо – Утагава Хирошиге е изобразил заведението в серията си от гравюри „Петдесет и три пощенски станции на Токайдо“. И в наши всеки желаещ може да подкрепи силите си с историческата супа.

 

Ню Йорк. Delmonico’s

Най-старите ресторанти в САЩ – обикновено прости и честни механи или кръчми към старомодни хотели – съществуват още от колониални времена. Но първият гастрономичен ресторант за придирчиви господа с дебели портфейли се появява в Ню Йорк едва през 1837 година. Братята Делмонико, които преди това търгували със сладкиши и пури, предлагат на обществото безпрецедентен лукс – наистина помпозен дизайн (според слуховете, колоните на входа на ресторанта са донесени от Помпей), частни кабинети и най-голямата винарска изба в Новия свят. Ястията и вината били поръчвани от отделни менюта, което било нечувана иновация.  А изобретенията на  готвачите в ресторанта като яйцата Бенедикт, тортата  „Печена Аляска“ със сладолед (по повод придобиването на Аляска) и, разбира се, стекът „Делмонико“ , се превърнали в класика на американската кухня. Сегашният Delmonico`s е актуализиран, но брандът пази и много се гордее с първокласните си стекове.