Писател изкупува тиража на книгата си, за да я направи бестселър

Британският писател Марк Доусън предизвика буря от критики срещу себе си, след като се оказа, че масово изкупува тиража на собствената си книга с надежда да я доближи до бестселърите. Е ли това морално и справедливо, питат се в „Гардиън“:

 

Във Великобритания за кариерата на един начинаещ писател е най-важно как се продават книгите му. В „Sunday Times“ редовно публикуват седмична класация на най-продаваните книги. Такава поместват и на страниците на „New York Times“. Така двете издания задават златния стандарт на книжния пазар. И всеки автор се стреми да попадне в престижната класация. Целта оправдава средствата и в някои случаи се стига до куриозни ситуации.

В конкретния случай става дума за Марк Доусън, британски писател, който преди малко повече от седмица попадна под номер 8 в списъка на „Sunday Times“. Трилърът му е озаглавен „The Cleaner“ („Чистачът“) и е издаден от „Welbeck“ в края на юни. Това е голямо постижение за Доусън, още повече, че издателството е малко и не би могло да си позволи кой знае колко голяма и мощна рекламна кампания. Но какво прави Доусън? Купува 400 бройки от от собствената си книга, като плаща общо 3600 паунда, с надеждата да влезе поне в топ 10 на най-продаваните заглавия за седмица.

Клеър Макинтош.

Самият Доусън обяснява, че извършил голямата покупка в седмицата, когато разбрал, че от книгата му са продадени 1300 екземпляра и че въпреки този нелош резултат, тя е на 13-то място сред най-продаваните книги за седмицата. „Много ми се искаше да вляза в топ 10… и дълго мислех как да го направя“, признава си чистосърдечно Доусън.

И ето какво измисля – твърди, че е изпратил имейл до около 400 души в Съединените щати, които попитал дали биха проявили интерес към книгата му. Те му отговорили – да, но нека първо той да я купи, а след това да им я изпрати. Речено – сторено. И така Доусън отишъл в книжарницата в Солсбъри и поръчал 400 бройки от собствената си книга.

И критиките заваляха – писателката на трилъри Клеър Макинтош обяви, че не е честно Доусън да празнува, че книгата му се е озовала в топ 10, тъй като е постъпил непочтено.

Лани Сарем.

Това не е първият път, когато озоваването в класацията с бестселърите се оказва резултат на недотам честни действия. През 2017 г. младата романистка Лани Сарем остана без първото си място в списъка от бестселъри на „New York Times“. То й бе отнето, след като се оказа, че за книгата й – „Handbook for Mortals“ („Наръчник за смъртни“) е имало предварителни поръчки тъкмо от книжарницата, от която вестникът събирал данни за хода на продажбите. (Сарем се оправдала, че купувала бройки от книгата си за рекламни събития, но въпреки това била „зачеркната“ от класацията.)

Доналд Тръмп-младши с книгата си.

И около книгата на Доналд Тръмп-младши била извършена малка шашма – за да стане № 1 в престижната класация, от Националния комитет на Републиканската патия похарчили 94 800 долара (74 000 британски лири), като извършили групова поръчка на въпросната книга седмица преди излизането й на пазара. (Говорителят на Националния комитет обяснил, че покупката е направена, за да може да се подсигурят съпартийците.) В крайна сметка книгата на Сарем бе извадена от списъка, а произведението на Тръмп-младши остана в класацията със специално обозначение, че голям брой копия са купувани на едро. Истината е, че са създавани цели фирми, за да се подкрепят млади автори да попаднат в топ списъка на „New York Times“. Според проучване от 2004 г. попадането му в него увеличава продажбите на дебютантите с 57%, а на останалите – с 13 процента.

Марк Доусън.

Сега големият въпрос в казуса с Доусън е – постъпил ли е морално и етично? Според повечето литературни критици присъствието на една книга в списъка от бестселъри не гарантира нейното качество – големите издателства я използват, за да рекламират определени свои заглавия и това е тяхна стандартна практика. В случая с Доусън той сам е поел риска да се погрижи за рекламата си. Анализатори от „Гардиън“ обаче пресмятат, че малцина автори могат да последват примера му. Средно един британски писател печели годишно малко под 10 500 паунда, а за да вложи повече от една трета от тази сума, за да си осигури място в топ 10, означава, че това не му е единственият източник на доходи и в крайна сметка е доста по-привилегирован от останалите си колеги по перо. А това за мнозина изобщо не изглежда справедливо.