Пет важни тенденции в изкуството в новото десетилетие

Началото на новото десетилетие, пандемията, смъртта на Джордж Флойд поставиха редица въпроси към изкуствоведите – ще има ли нови тенденции в изкуството. Наред с очакваните нови процеси – повече онлайн аукциони, повече онлайн галерии, завръщане на дигиталното изкуство и по-благосклонно отношение към художниците афроамериканци, няколко топ изкуствоведи в Съединените щати откроиха още няколко любопитни тенденции. Като за начало те обявиха името на своя колега, на когото възлагат най-големи надежди в бъдеще – изкуствоведката Сайдия Хартмън. А ето какво да очакваме още:

 

1. Ръст в търсенето на картини в стил сюрреализъм

Рене Магрит, Принципът на удоволствието, 1937.

„През последните години станахме свидетели на увеличен интерес към картините на Рене Магрит“, споделя Еманюел Ди Дона, директор на галерията „Ди Дона“ в Ню Йорк. Неговата „Принципът на удоволствието“ (1937 г.) бе продадена за 26.8 милиона долара преди две години и от тогава той продължава да се радва на рекордно високи цени, наред с Макс Ернст и Салвадор Дали. Предвижда се, че и в бъдеще ще продължи търсенето на картини в стил сюрреализъм, тъй като художниците, следващи неговите принципи, са очаровани от подсъзнанието и по всякакъв начин го изследват в картините си.

2. Все по-голямо залагане на зелените материали

Кара Уолкър, Fons Americanus, 2019. Тази работа е висока близо 13 метра и е направена от биоразграждащ се корк, мека дървесина и джесмонит (смесица от акрил и цимент). След края на изложбата творбата бе дадена за рециклиране.

След като все повече художници се замислиха как, като пренасят картините си от едни мащабни изложения на други, оставят дълбок въглероден отпечатък, много от тях решиха и че ще променят материалите, които използват в работите си.

Като за начало в Съединените щати логистичната компания Crozier сключи колективно споразумение за превоз на картини с няколко галерии. По този начин се очаква не само да се спестят главоболията на всяка галерия, която трябва да организира транспорта на картините си, но и ще се намали броят на рейсовете, съответно и на вредните газове в атмосферата.

След това и в галерия „Серпентина“ в „Хайд парк“ в Лондон официално обявиха, че никога досега изкуството не е било толкова фокусирано върху идеята материалът, с който работят художниците и скулпторите концептуалисти, да може да се рециклира и „изпари“ в атмосферата, без да нанася поражения на околната среда.

В чест на 50-годишния си юбилей „Серпентина“ покани художници, учени, музиканти, поети, философи и социолози, които да предложат различни арт проекти, имайки предвид промените в климата.

3. Наближаващият край на независимите топ художници

Художниците, работещи с мегагалерията „Pace“, ще могат да си сътрудничат и с други големи галерии.

До скоро се наблюдаваше тенденцията – пробие ли някой художник и влезе ли в орбитата на така наречените мегагалерии, моментално да забравя откъде е тръгнал и кои са местните галеристи, които са го открили и подкрепили. Така се създадоха множество звездни художници, които не работеха с никого другиго освен с няколко топ галерии, броящи се на пръстите на ръцете.

Но в началото на тази година започнаха да се забелязват промени – с развитието на свръхголемите галерии с филиали на много места по света, тенденцията обърна посоката си. Оказа се, че за галеристите най-ефективният начин да работят с художниците, е да имат стратегически партньори, всеки от които им помага със своите различни умения, връзки, мрежи от контакти, стратегически идеи. „За да развиете кариерата на един художник, най-ефективният начин е кръстосаното опрашване“ – обясняват образно галеристите.

4. Общата сила – изкуство и наука

Физикът Брайън Грийн – популяризатор на науката, превеждан и на български, представя последната си книга заедно с Джена Левин, научен директор на Pioneer Works. Тя носи заглавието „До края на времената: разум, материя и нашето търсене на смисъл в една развиваща се Вселена“.

Все по-често художниците търсят контакти с учените, за да обяснят сложните им идеи на езика на изкуството. Така илюстрират и климатичните промени, и сложните астрономически и физически явления. Калифорнийският технологичен институт откри програма, по която приема художници да присъстват на лекциите му и да общуват активно с изследователите му. И самите астрономи и физици обичат да изнасят публични лекции на фона на известни произведения на изкуството. За 2024 г. е предвидена голяма изложба, озаглавена „Art x Science x LA“, в която ще вземат участие редица научни общности, включително и Лабораторията на НАСА за реактивни двигатели.

5. Предстоящата голяма битка – галерии срещу аукциони

От ляво на дясно: Арне Глимчър (съосновател на Pace), Бил Акуавела (основател на Acquavella), Лари Гагосян (основател на Gagosian) и Марк Глимчър (съосновател на Pace).

През януари, малко повече от месец, след като финансистът и историк на изкуството Доналд Марън почина, дойде новина, че големите аукционни къщи – „Кристис“, „Сотбис“ и „Филипс“ – подават оферти да купят колекцията му, която той е събирал в продължение на шест десетилетия и бе оценена на близо половин милиард долара.

Но през февруари дойде още по-изненадваща новина: около 300 произведения на изкуството, собственост на Марън, отидоха ви три мегагалерии, обединили се срещу аукционните къщи – Pace, Gagosian и Acquavella. Това бе голям удар за аукционните къщи. И знак, че галериите ще продължат да си сътрудничат в общ фронт срещу тях.