Пет съботно-неделни предложения с Мики Манойлович

„Гледал ли сте скоро български филми?“ – пита през 2008 г. кинокритикът Геновева Димитрова от вестник „Култура“ – сръбската филмова звезда Мики Манойлович. А той отговаря:

 

„Не. Но през 80-те, когато бяхте под съветски ботуш, съм гледал хубави филми“.

А на възмутената реакция на журналистката: „Сега не сме!“.

Манойлович отговаря директно: „Да, но сте пък под американски ботуш“.

Сръбският актьор не може да забрави, че през 1999 г. по време на бомбардировките на НАТО над Югославия през въздушното ни пространство преминават самолети на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“. Страната ни е декларирала пълен неутралитет и само е позволила след завръщане през въздушното ни пространство да преминават бойни полети. Но хора като Манойлович са безкомпромисни.

Все пак, в хода на интервюто Манойлович отбелязва, че през 2005 г. е гледал на фестивал в Сараево български филм. И не само това – в качеството си на председател на журито го е определил за носител на голямата наградата. Става дума за филма  „Лейди Зи“ на Георги Дюлгеров.

Защо ви занимаваме с Мики Манойлович?

Емблематичният сръбски актьор става на 70 години на 5 април. А почитателите на филмите на Емир Кустурица със сигурност го знаят от ролите му в „Баща в командировка“, „Ъндърграунд“, „Черна котка, бял котарак“, „Завет“. Вероятно са го гледали и във филмите на  Горан Паскалевич („Аржентинско танго“, „Америка на някой друг“, „Буре барут“) или пък във филмите на световните френски режисьори Жан-Жак Бенекс („Приключения с труп“) или на Франсоа Озон („Криминални любовници“).

Мики Манойлович е отличен с наградата „Павле Вушич” за принос към югославската кинематография. През 2007 г. е номиниран и за най-добър актьор на Европейските филмови награди за ролята си в „Ирина Палм“ на белгиеца Сам Гарбарски.

През 2008 г. бе удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство.

Не на последно място играе в два филм на българския режисьор Стефанд Командарев – „Съдилището“ (2014) и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2010) на българския режисьор Стефан Командарев. Последнитя филм печели над 20 награди, включително попада в „късата“ листа за Оскар за най-добър чуждоезичен филм, а Манойлович печели приза за най-добър актьор на Първия международен кинофестивал „Нова Европа – нови имена“ в Литва.

В „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ Мики Манойлович се превъплъщава в ролята на дядото – бай Дан, който връща към живота своя внук – претърпелият тежка катастрофа Алекс. А тъй като в момента повсеместно всички преживяваме тежка катастрофа, можем да се заредим с духа на Манойлович – талантлив, безпардонен, но дълбоко в себе си много добър и истински издръжлив.

Затова съботно-неделните предложения са посветени на пиперливото сръбско кино – на първо място ви препоръчваме (без да броим претендента за „Оскар“ –„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ https://www.youtube.com/watch?v=wM8b2ecX5vA) да започнете с:

1. „Ъндърграунд“ (1995) на Емир Кустурица

 https://www.youtube.com/watch?v=zU1rWoc3mTY

Във филма виждаме последиците от бомбардировките на германците срещу Белград през 1941 г., а после разбираме и за окончателното разрушаване на Югославия половин век по-късно. При Кустурица пропагандата, фантазията и реалността като че ли се смесват – виждаме постоянен сблъсък между различни авторитети и неудържими свободни силни характери. Иначе става дума за абсурдна ситуация – по време на Втората световна война група членове на сръбската комунистическа съпротива остават затворени в мазето на къща в продължение на десетилетия. Те безропотно издържат на пленничеството, защото са ловко манипулирани от свой съратник, част от комунистическата номенклатура.

2. „Беззащитна невинност“ (1968) на Душан Макавеев

https://www.facebook.com/jugoplejka/videos/1176634485822183/?v=1176634485822183

Ако някой реши да поспори дали „Беззащитна невинност“ („Nevinost bez zaštite“) на Душан Макавеев е най-хубавият му филм, то ще трябва да се замислим и дали не е прав – първите кадри от филма само амбициозно обещават „нова версия на един добре познат стар филм“. По-нататък се оказва, че това е напълно подвеждащо – невинността е фарс, но като че ли всички предпочитат да си затварят очите и да не виждат очевидни истини. Каквито и съмнения да имате, става дума за истинска интригуваща история!

3. „Баща в командировка“ (1985) на Емир Кустурица

https://www.youtube.com/watch?v=8OnLj-bqKZg

Заглавието е краткото обяснение, което малкият Малик получава, когато пита къде е баща му (той обаче далеч не е „на работа”,а на гърба му се изсипват куп „политически“ отмъщения). Малкият Малик не се отказва, а иска да разбере повече неща за заплетения свят на възрастните. Филмът предлага невероятно красив портрет на Сараево – родното място на Кустурица. Този град е истинска мултикултурна мозайка – място, където по времето на създаването на филма, уж щастливо са живели християни, евреи и мюсюлмани.

4. Кабаре „Балкан“ (1998) на Горан Паскалевич

https://www.youtube.com/watch?v=kf6XsreEfmI

Първоначално филмът не се нарича „Кабаре „Балкан“, но като че ли това словосъчетание най-му отива – описва конкретни години в Белград в средата на 90-те – време, в което се рушат всякакви морални авторитети. Филмът е мрачен, но дори и да виждаме зажаднели за отмъщение герои, то е алтернатива на правосъдието и поне във филма онова, което виждаме на екрана, не е толкова отблъскващо.

В този филм ще видите немалко жени, които носят гранати, но въпреки това подобни сцени не предизвикват смях, а трогват дори най-коравосърдечните.

5. „Ничия земя“ (2001) на Данис Танович

https://www.youtube.com/watch?v=vmrlUjRcEok

  „Ничия земя“ печели „Оскар“ и разочарова всички почитатели на основния му конкурент – френският „Невероятната съдба на Амели Пулен“ на Жан Пиер Жьоне.  Какъв е този босненски режисьор – дебютант, който, на всичкото отгоре, взима и награди?! Но причината „Ничия земя“ да бъде обявен за достоен победител, е  че най-точно илюстрира лудостите на 90-те години на миналия век.

Виждаме гняв, неуравновеност, страст , а Танович си мечтае да направи забавна черна комедия, вдъхновен от кумира си Стенли Кубрик и неговия „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ (1963). В историята на Танович има и разследващ журналист – Катрин Картлидж, която се опитва да стигне до истината през куп препятствия – основната й задача е да не позволи случаят, който разследва, да се политизира, тъй като така рискува живот на много хора. Така че гледайте внимателно и се ослушвайте, ако някой ви заговори за райски кътчета, които били „ничии земи“.