Първият мъжки супермодел със сайт за лайфстайл

Първият мъжки супермодел Джон Пиърсън лансира сайт за лайфстайл. Като за начало той публикува интервю със звездните модели, в чиято компания става известен през 90-е години на ХХ век. Пиърсън участва във видеоклипа на покойния Джордж Майкъл Freedom!′90 („Свобода!′90“) заедно с Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и Татяна Патиц.

 

В клипа виждаме първо устните на Пиърсън – той пее първия куплет от песента (всъщност Джордж Майкъл не позволява на участниците да пеят, а само да движат устните си в синхрон с неговия глас, заради което те трябваше много добре са научили текста на песента). След това  виждаме Джон Пиърсън да седи във фотьойл, с вдигнати крака и да си бели портокал. Скоро наближава 30-годишнината от появата на този видеоклип, който увековечава най-известните модели от онези години.

Именно това е поводът 55-годишният Пиърсън да събере известните манекенки и да ги поразпита какво си спомнят от снимките на клипа. Първо се свързва с Татяна Патиц, а след това с Кристи Търлингтън. Наоми Кембъл, научила от колежките си за неговата идея, сама му звъни от нюйоркски номер. „Търся Джон Барнс Пиърсън“ – се чува в слушалката. „Това много ме учуди – кой ме знае с трите ми имена“ – признава Пиърсън. Отговорих: „Аз съм. А вие коя сте?“ „Наоми Кембъл“ – гласеше отговорът. Не бях разговарял с Наоми повече от 15 години, а само след 15 секунди имах усещането, че сякаш вчера сме се виждали за последно.

Но преди да публикува отговорите на колежките си, Джон Пиърсън разказва и своите спомени:

„Джордж Майкъл беше в конфликт със звукозаписната си компания и се беше поуморил от славата, заради което не искаше да се появява в клипа на Freedom!′90. Беше видял януарския брой на британския Vogue от 1990 г., на чиято корица Питър Линдберг (1944-2019) – световноизвестният фотограф на черно-бялата фотография, бе снимал Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Кристи Търлингтън и Синди Крауфорд. Тази фотография така го впечатли, че реши, че тези модели трябва да участват в следващия му клип. Но тъй като по онова време те бяха най-търсените модели в света, тяхното ангажиране за клипа се оказва изключително трудна задача. Но не и невъзможна. Договарянето с агентите им отне около месец. По време на снимките Джордж Майкъл бе изключително фокусиран. За клипа бе привлякъл най-известния коафьор – Гуидо Палау, гримьор – Карол Браун и стилист – Камила Никерсън. За нас, моделите, това бе невероятен шанс, въпреки претъпкания график – все пак един ден някой от групата е в Ню Йорк, друг ден – в Лондон, трети – в Париж, четвърти – в Рим, пети – в Лос Анджелис, а накрая успяхме да се видим всички заедно клипа.“

А ето какво разказват манекенките за снимките: Наоми Кембъл си спомня как предишната вечер била на ревю на Тиери Мюглер в Париж, а за клипа трябвало да бъда първата, която да бъде снимана. „Шоуто на Мюглер приключи в 3 часа сутринта, след което не се прибрах вкъщи, а направо заминах за летището, откъдето в 6 часа трябваше да хвана самолета за Лондон, където режисьорът Дейвид Финчър ме очакваше.“

Линда Еванджелиста си спомня, че се държала палаво, Крауфорд – че усърдно учила думите от песента по време на полета за Лондон с уокмен на ушите. Търлингтън с умиление се сеща как в една от сцените тя и Еванджелиста си набождат пръстите, за да станат кръвни сестри. Двусмислен кадър, натоварен с много значения в години, в които ужасяващият СПИН сее смърт, пренасяйки се сред наркоманите чрез общите им игли. За снимките и Търлингтън, и Еванджелиста са извикани в един и същи ден. Иначе манекенките, както Джон Пиърсън и вторият мъж, сниман в клипа – италианският моден фотограф Марио Соренти, са заснети всеки в отделен ден, като хонорарът им е бил по 15 000 долара.

Наоми Кембъл добавя, че въпреки умората и изтощението след снимките, е много щастлива, че е участвала в клипа, защото я заредил с положителни емоции. Пиърсън също си спомня с много хубави чувства за Freedom!′90. Тогава от британското списание Vogue изпращат Алисън Едмънд – по онова време журналистка, а днес – моден стилист – да напише кратък репортаж за снимките на новия клип на Джордж Майкъл. Тя не очаква, че освен супермоделите Наоми, Линда, Синди, Кристи и Татяна ще види и Джон Пиърсън. Любопитна подробност е, че той трябва остане още един ден в Лондон да бъде сниман, докато първоначалните му планове били други. Ето защо най-неочаквано му се налага да отседне при Алисън Едмънд. Двамата се влюбват и живеят заедно вече 25 години и имат три деца. След участието си в клипа Пиърсън привлича вниманието на редица модни дизайнери като Келвин Клайн, Ралф Лорен, Валентино, Бърбъри, Джимо Етро. Те харесват неговия аристократизъм, класическа, но същевременно наелектризираща красота.

Днес, след над 30 години в модния бизнес, Пиърсън решава да започне ново начинание и заедно с журналиста Пийт Самсън създават сайта Mr Feelgood – mrfeelgood.com. Той е насочен към мъжката аудитория, която се интересува както от мода, така и от култура. В рубриките четем: „Филми, от които разбираме, че да си баща е ш****о трудна работа“, „Как да напишем дебютен роман, чиято филмирана версия да стане блокбастер“, „Да четеш като Дейвид Бауи“, „Какво е кино терапия?“. Тъй като Пиърсън обявява, че новият сайт ще се грижи и за психичното здраве на своите читатели, има няколко публикации, посветени на медитацията. Той признава, че идеята за сайта му хрумнала по време на изолацията заради коронавируса. Тогава си говорил с журналиста Пийт Самсън и двамата се съгласили, че би било прекрасно, ако около сайта се сформира общност, ангажирана с позитивни мисли за важни неща, на която и се предлагат теми, обсъждани от специалисти, имащи за цел да обогатят културата и знанията на читателите.

„Вярно, в сайта имам и традиционни рекламни материали, като „Шест готини модели чехли за мъже“, но като цяло целта ми е не само читателите да изглеждат по-добре, но и да се чувстват и да бъдат по-добри хора.

„Всеки мой ден изисква дисциплина, усилия, но и много надежда и изобретателност. Ние можем взаимно да се изненадваме колко творческа енергия притежаваме! Въпреки ограниченията, въпреки обстоятелствата! За мен е жизненоважно да се действа, да се каже „не“ на апатията. Всеки ден да се стремим да бъдем по-добри, по-усъвършенстващи се от предишния!

Нека се научим да проявяваме внимание към хората около вас, които имат нужда от подкрепа! Да разпознаваме знаците на съдбата, без значение колко добре прикрити са те зад различни предизвикателства.

Да бъдем смели, да не се самосъжаляваме, не зацикляме над мисли, които ни карат само да страдаме! Но и да не се страхуваме да помолим за помощ. Въпреки популярното мнение, че живеем във вълчи свят, аз вярвам, че добрите хора се радват да си помагат взаимно!

Животът продължава, независимо дали ще има пандемия или не. Трябва да продължим да се развиваме, взимайки най-доброто от всичко, с мисъл да бъдем по-големи оптимисти, изпълнени с повече надежда. Смехът е прекрасно лекарство, едно от малкото удоволствия в живота, с които сме благословени и които не струват и стотинка! Следващия път ще се опитам да не бъда толкова многословен в колонката си, която ще пиша на всеки две седмици. Надявам се да се присъедините към нас, да ни пишете коментари и да се насладите на това пътуване, на което заедно тръгваме“, завършва редакционната си колонка Джон Пиърсън.