Няколко творци – концептуалисти, използвали парите като ребус

На 23 август 1994 г. артистите концептуалисти Бил Дръмънд и Джими Коти, представляващи „Фондация К”, изгарят голям брой банкноти с обща стойност един милион паунда. Те разпалват огъня, докато си подават шише уиски, в имението „Ардфин” на шотландския остров Джура. Артистичната им акция е заснета, като те твърдят, че това са парите, спечелени във времето, докато са свирили в хитовата си група KLF. И наистина – такава британска група съществува и тя е изключително успешна в началото на 90-те години.

„Фондация К”и артистичният им палеж.

„Ние искахме тези пари”, казва Дръмънд по време на телевизионно шоу година по-късно. Но малко след това добавя: „Но желанието ни да ги изгорим бе по-силно”. Феновете им са силно озадачени и не спират да им изпращат писма с въпроси: „Защо не вложихте парите в някаква благотворителна кауза?” „Полудяхте ли?!”

Разписката на Ив Клайн.

Отговорът на двамата пиромани е – „Направихме го в името на изкуството!”

Те не са първите, които се отказват от богатството си в името на изкуството. Три десетилетия по-рано френският художник Ив Клайн стои край Сена в Париж и продава екстравагантно произведение – разписка, на която пише: „Двадесет грама злато срещу една „Зона на нематериална художествена чувствителност”. Когато се намира някой, който да му даде въпросните грамове благороден метал, художникът изгаря разписката и хвърля половината злато във водата. Voilà! На своеобразния ритуал, който се повтаря осем пъти, присъства изкуствовед, арт дилър, директор на музей и най-малко двама свидетели.

Ив Клайн се „сбогува“ с разписката, и със златото.

Също толкова озадачаваща е и работата на Маурицио Кателан, представена на изложението Art Basel в Маями през декември 2019 година. Тя представляваше добре узрял банан, залепен за стената с тиксо. Произведението на Кателан бе истинска мозъчна атака – едни видяха в него артистична интерпретация на идеята за все по-голямото социално неравенство, други – предсказание за все по-влошаващите се климатични условия, заради които един ден бананите ще бъдат музейни експонати, които всяка уважаваща себе си културна институция би искала да притежава. „Но все пак – независимо от дълбокия смисъл на творбата – кой е толкова луд, че да продаде банан за 150 000 долара?” – бе въпросът, който най-често се задаваше в социалните мрежи.

А в артистичните среди коментираха: Трудно е да си художник концептуалист в днешно време – ако изгориш честно спечелените си пари като музикантите от „Фондация К” – предизвикваш недоволство, но и ако искаш с нестандартно въображение да спечелиш повече от приличното, като Кателан с банана – пак публиката е недоволна. Но дали основната причина за подобен тип отношение са като цяло нагласите ни към парите?

През 1939 г. критикът Клемънт Грийнбърг пише, че артистичният авангард е свързан с управляващата класа в обществото чрез „златна пъпна връв“. Така се налага Money Art (изкуството, посветено на темата за парите).

То бележи небивал разцвет през първото десетилетие на ХХI век и негов най-ярък представител е Деймиън Хърст с прочутата му работа „Зa Бoжиятa любoв”, представляваща череп, в който са инкрустирани 8601 диaмaнтa. Тя е продадена за 100 млн. долара, а само в изработката й Хърст е вложил 24 млн. долара.

Деймиън Хърст със „За Божията любов“.

Редом до Деймиън Хърст се нареждат фотографи като Ричард Принс и Андреас Гурски, чиито фотоси струват от по 3 млн. долара нагоре. Не можем да пропуснем в списъка и „кралят на кича” Джеф Кунс, който продаде скулптурата си „Заек” за рекордните 91.1 млн. долара.

Но Money Art може да се открие не само в супер скъпи произведения – от 2011 г. до 2013 г. младата художничка Кения Робинсън публикува всеки ден движението по личните си финанси – колко е спечелила и изхарчила и нарича това моят „двугодишен опит като студентка – афроамериканка в Йейлския университет”. Вижда се, че е имало моменти, в които не й е било никак лесно и работата й вдъхновява немалко проучвания за студентската задлъжнялост в Съединените щати.

Кения Робинсън в периода след бедните студентски години .

Друга любопитна работа принадлежи на лондонския художник концептуалист – Мерлин Карпентър. През 2006 г. в галерия във Филаделфия той призовава посетителите да му дадат 4 000 долара, за да създаде произведение – шоу спектакъл. Това, което прави, след като събира сумата, е да се подложи на няколко скъпи козметични процедури и да се отдаде на диво пазаруване на луксозни стоки. Резултатът е, че най-накрая излага касовите бележки и празните пликове, в които преди това са били покупките.

Портрет на Мерлин Карпентър.

А на зрителите не им останало нищо друго освен да се дивят как досега не са си дали сметка какви големи творци – концептуалисти се крият в тях.