Нова книга за едно от най-известните вина Château Lafite Rothschild

Вече повече от 150 години наследниците на фамилията Ротшилд се грижат за лозята в региона Медок, около замъка „Лафит Ротшилд“. Историята на едно от най-скъпите и известни вина  е разказана в нова книга, излязла преди дни.

 

 

Нейни автори са винопроизводителите Ерик и Саския дьо Ротшилд, в чийто разказ виното Château Lafite присъства от 150 различни реколти! Ерик и Саския споделят различни спомени за това как климатът, а и научните експерименти на родствениците им са влияели на качеството на виното. Историята започва с 1868 г., когато първите представители на фамилия Рошилд се преместват в Медок.

Барон Джеймс дьо Ротшилд – син на немския потомък на Ротшилд – Майер Амшел – купува лозето през 1868 г., след като е изпратен от баща си в Париж. (Майер Амшел, който живее във Франкфурт, разпръснал всичките си петима синове в различни европейски градове, за да разширят влиянието на банковата му империя.) За Château Lafite се носели славни истории – то се смятало за добро вино още от времето на познавачи като Томас Джеферсън, който бил посланик във Франция в периода 1775 – 1783 година.

Барон Ели Робер дьо Ротшилд.

След като лозето станало собственост на Ротшилд, цели шест поколения отдадено развивали винарската традиция и налагали марката Château Lafite, превръщайки я в еталон за изискан вкус. В книгата много точно е описано какво точно се крие зад етикета на виното и колко сплотени са били през години жените и мъжете от фамилията Ротшилд, за да продължат традицията на предците.

В  книгата има богата хронология, с дегустационни бележки, с описание на различни метеорологични явления, с определени гроздови сортове, характерни за различните реколти. За всяка година има открито по някакво архивно бижу – било то рецепта на жетвари от 1922 г., портрети на майстори фотографи като Робер Доано, Ричард Аведон и Паоло Роверси. Много често те снимат прочутите винопроизводители в действие, проследявайки целия процес – от подрязването на лозята до дегустацията на виното.

Замъкът „Лафит-Ротшилд“.

Историята на Château Lafite е илюстрирана с исторически документи, изрезки от вестници и фотографии.

Сред снимките прави впечатление бутилка от реколта от 1941 г., която е по-светла на цвят. Причината е, че оловото, използвано за потъмняване на стъклото, по онова време не се ползвало толкова щедро, защото се пазело за боеприпаси. На друга снимка от 1970 г. се виждат модели, които са стъпили с лачените си ботуши върху дъбовите бъчви за вино. В архивните бележки е открита и скица от Анди Уорхол, гостувал някога в имението.

Тя е представена с дълбоко уважение към традицията и с ангажимент уникалното наследство на Lafite да се защити и през следващите 150 години.

Карикатури, посветени на виното.

В действителност от 2018 г. Саския дьо Ротшилд става собственик на лозето и трябва да поеме грижите за него. Това я провокира да се задълбочи върху изследването на архивите и написването на книгата.

Един от най-важните изводи, до които е достигнала, е, че всяка реколта е различна в зависимост от метеоролигичните условия, при които преминава първият ден от гроздобера. „За това съм си качила специално приложение на телефона си и следя какво ще се случи“ – разкрива Саския.

Преди да се посвети на лозарството, тя работи като журналист за New York Times и френското списание Revue XXI, в които описва преживяванията на затворници в Абиджан в Кот д’Ивоар или историята на първите жени американски морски пехотинци, изпратени на фронтовата линия в Афганистан.

„Узрях за идеята да се посветя на винарството едва след като баща ми – барон Ерик ми сподели за плановете си аз да наследя лозето. Завърших специално образование и бях въведена от татко в технологичния процес. Сега онова, което ме вълнува, е как да се справим с предизвикателствата на глобалното затопляне и непостоянните метеорологичните условия, за да можем да продължим да проивеждаме страхотни вина“ пише Саския в новата книга.

Тя разкрива, че стъпвайки по чакълестата почва в района на лозето, усеща духа на дядовците си и на всички хора, работили под откритото небе. „Страхотно е, че продължавам да правя и аз това днес – защото хубавото вино трябва да се споделя независимо в кое време живеем“ – завършва Саския дьо Ротшилд.