Не цветя, а лятна поляна за рожденичката – Агнета Фелтскуг

Както е известно годишнините се честват най-малко по три дни. Тъй че имате още един ден да чествате рождения ден на първата буква от АББА – Агнета Фелтскуг.

 

Шведската певица, композитор и продуцент Агнета Фелтскуг в неделя, на 5 април, стана на 70 години! Отпразнува ги, спазвайки призива за социална дистанция. Но в домашните ни фонотеки, а и в интернет има куп нейни хитове, които ще ни държат свързани – не само с празничното настроение, но и с духа на купонджийските 70-е и 80-е години.

През март 1970 г. Агнета Фелтскуг, тогава на 19 години и телефонистка в автокъща в едно малко шведско градче, пуска хита „Om tårar vore guld“ („Ако сълзите бяха златни“). Парчето е в три четвърти, текстът шокиращо елементарен: „Птиците пеят, цветята цъфтят, / Всичко е както беше преди, / Но ти не си там …“ Гласът на сопраното обаче притежава твърдост, която далеч надхвърля възрастта й. И тази „железна нотка“ изстрелва песента на трето място в националния хит парад на Швеция. Въпреки това музикалната критика я сравнява с „лятна поляна“ и с „планински поток“.

За съжаление обаче в живота на Агнета не всичко е цветно и жизненародостно бълбукащо.

И когато през есента 1979 г. АББА излизат на стадиона „Уембли“ шест пъти, шест вечери подред, а Агнета Фелтскуг е представена от Бьорн Улвеус (едната буква „Б“ в прочутия състав и неин съпруг) като „мой добър приятел“ и „блондинката“, феновете на групата бързо разбират, че нещо не е наред. На хоризонта се вижда не само краят на квартета, но и краят на брака на Агнета и Бьорн. А обръщението „блондинката“ подсказва как ще бъдат разпределени ролите в групата занапред  – в оставащите години до 1982 г. активна съвместна дейност. Мъжете – Бени Андершон и Бьорн Улвеус ще са композиторите и ще стоят на заден план, а Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг – тъмната чародейка и сияещата невинност – ще са на преден план.

В крайна сметка и преди АББА Агнета Фелтскуг е разпознаваема – и като певица, и като композитор, и като продуцент. И след нея продължава творческата си кариера – издава няколко самостоятелни албума, но в края на 80-е слиза от сцената и заживява в уединение – извън светлините на прожекторите и светската шумотевица, като едва през 2004 г. издава албум в Англия „My Colouring Book“ („Моята книжка за оцветяване“). Начинът си на живот след звездното битие тя определя не като ограничение, а като свобода – възможност да остарява с достойнство.

Разбирането й за достойнството и честта се прокрадва още през 1981 г., когато в песента „Lay All Your Love On Me“ („Дай ми цялата си любов“) пее „една пораснала жена не трябва да се отдава толкова лесно“. Според музикалните критици това издавало ранимост и самоупрекване, а един от аргументите им бил, че припевът много напомня на популярно песнопение, изпълнявано в протестантските църкви.

Но дали това е така – проверете сами. Пуснете си песента, а след това … Просто вдигнете тост за изпълнителката и й пожелайте да напише поне още един хит, сравним с „лятна поляна“.