Не превръщайте убежденията във факти

И без да сте по цял ден пред компютъра, сте попадали на информация, че коронавирусът е лъжа и измама или следствие от 5G. Някои се забавляват с подобни новини, но други сериозно се замислят, започват да се тревожат и притесняват. Останат ли насаме с мислите си, много често ги обхваща униние.

 

Самотата може да е болезнена. Мълчанието, отсъствието на емоционални стимули, предизвиквани от взаимодействието с други хора, могат да ни поставят в ситуация една и съща мисъл да се повтаря многократно в главата ни и от идея да започнем да я възприемаме за факт.

Един подъл вътрешен и критичен глас изстрелва негативни мисли в съзнанието ни, за да ни убеди, че убежденията са факти. Но мислите не са факти, а просто идеи и като всички идеи трябва да бъдат проверявани.

Затова всеки път, когато бъдете атакувани от вашите болезнени убеждения или отрицателни мисли, започнете да пресмятате колко са доводите „за” и „против”.

С времето ще видите, че вътрешният ви критичен глас през повечето време бълва глупости.

Когато останем насаме със себе си, нерядко се оказваме в позицията да воюваме срещу собственото си Аз. В такива битки винаги губим, са предупреждавали неведнъж и психолози, и творци – писатели, драматурзи.

Проучване на психолози от университетите във Вирджиния и Харвард установява, че повече от 50% от участвалите в анкетата им биха предпочели да се подложат на токов удар, но не и да бъдат накарани да се вглъбят в мислите си за 15 минути. Една от причините, поради които хората смятат това за толкова трудно, е че вътрешният им глас е най-често досаден критикар, който добре познава слабите им места и опъва тънката струнка на несигурността.

Всеки има такъв вътрешен глас, но той не трябва да се бърка със съвест. Глас – злобен и самокритичен, чието заглушаване зависи от характера на човека.

Британският психиатър Камран Ахмед разказва, че докато бил студент по медицина, си дал сметка, че дразнещият критичен глас разклаща самооценката му и му се отразява крайно негативно. Ето защо той решил да открие техника, която да е хем лесна, хем ефективно да прогонва негативните мисли, свързани с отчаяние и тревога.

И така – какви са вашите болезнени мисли? Ако искате да ги заглушите, станете през нощта, светнете лампата и започнете да записвате доказателствата „за” и „против” доводите им. Така ще имате по-обективна представа доколко са действителни и доколко не са.

А ако се чудите откъде е тръгнало всичко – спомнете си кой е най-болезненият ви спомен от детството. Може би сте искали да играете в отбора на училището, но не са ви взели, защото е имало по-бързи от вас? Вътрешният ви глас, ще обяви: „Ти си пълен лузър”. Може би сте били тормозени в училище или родителите ви първо са ви критикували, а после са се сещали да ви похвалят. Така вътрешният критикар е обобщил: „Никой не те харесва”.

Вярно, може да ви е трудно в началото да откриете доказателства, които да оборват първоначалните твърдения, но с практиката ще ги намирате все по-лесно, като ще си давате сметка, че вътрешният ви критичен глас не е прав. Най-лесно е да си го представите като пиян роднина на семейно събиране, който разправя пълни небивалици, в които няма никакъв смисъл да вярвате.

Разбира се, човек винаги може да се усъвършенства и да става по-добър благодарение на самокритичното си отношение към себе си, но това трябва да е плод на неговото желание, а не на вътрешния му критичен глас, който се интересува най-вече от самобичуване и далеч не от самоусъвършенстване.

Ето защо, ако можете да се справите с критичния си злобен глас по време на изолацията, ще се научите как да рационализирате негативните си мисли, а това би улеснило живота ви и занапред.