Моцарт сред ято целувки

Неслучайно се препоръчва на бременните да слушат Моцарт. Роденият на днешната дата – 27 януари – гениален композитор е имал завидни творчески способности – за краткия си живот (1756 – 1791) е написал над 700 композиции. Но това се дължи освен на таланта и на невероятната му организираност.

 

По повод неговия рожден ден нека надникнем във всекидневието му.

 

Дневен режим

В писмо до баща си от декември 1777 г. 21-годишният Моцарт описва ежедневието си в Манхайм по часове. Там той живее в дома на музиканта Вебер.

„Пиша това в единадесет часа, през нощта, защото нямам друго свободно време. Сутрин не ставаме преди осем часа, тъй като в стаите ни (на приземния етаж) нахлува светлината едва след осем и половина. След това се обличам бързо. В девет часа сядам да пиша. Това продължава до дванадесет – дванадесет и половина, след което отивам при Уендлинг, където обикновено пиша до един и половина  на обяд. След това обядваме. В три часа отивам в хотела „Майнцер“, при холандския офицер, на когото давам уроци. Той, ако не греша, ми плаща по четири дуката за дванадесет урока. В четири на обяд се прибирам – имам урок с най-голямата дъщеря в семейството, където живея. Не започваме никога преди четири и половина, тъй като чакаме да запалят лампите. В шест часа отивам при Канабич – давам уроци на Мадъл. Оставам да вечерям у тях. Понякога разговаряме, друг път свирим. Но винаги си нося книга и чета…“

Кариерата на Моцарт се развива. Освен това се влюбва в Констанца – третата дъщеря на Вебер и ежедневието му се променя. От писмо до сестра му, писано през 1782 г., няколко месеца преди да се ожени, научаваме, че е спял само по пет часа на денонощие:

„В шест часа ставам и към седем съм приключил с тоалета. Пиша до девет часа. После до един давам уроци. След това обядвам – в два или в три часа, зависи дали не съм поканен някъде. Не мога да започна да работя преди пет или шест часа. Често съм възпрепятстван да го направя, тъй като изнасям концерт. Ако нямам такъв ангажимент, пиша до девет часа. След това отивам при моята скъпа Констанца, макар че удоволствието от срещите ни често е помрачавано от неособено милите изказвания на майка й. След това в десет и половина или в единадесет вечерта се прибирам – зависи от настроението на майката и от търпението ми да понеса забележките й. Тъй като имам голям брой концерти, а и не знам в кой момент къде ще ме повикат, не мога да разчитам на оставащите ми часове вечер за писане. Но често композирам до един през нощта и след това отново ставам в шест.“

Любов

Въпреки това натоварено ежедневие в главата на Моцарт не са звучали само мелодии. Ето какво научаваме в писмо до любимата Констанца:

 „Вълнувам се като дете, когато мисля как отново ще бъда с теб. Ако хората можеха да видят сърцето ми, щях да се изчервя от срам. Докато пиша последната страница от писмото до теб, върху хартията капва сълза. Но трябва да съм шеговит. Я виж ти – учудващо голям брой целувки летят наоколо. Какво става тук?! Виждам цяло ято. Ха! Ха!… Току-що хванах три. Те са вкусни… Целувам те милиони пъти.“

Почеркът

А че Моцарт е бил шеговит, разбираме и от други негови писма, посветени на теми, като творчеството, например.

„Често си задавам въпроса как става така, че моите композиции носят някакъв характерен почерк –– типичен за мен, а не за някой друг? Вероятно обяснението е съвсем просто – както моят нос си е мой – голям и крив. Не се стремя към оригиналност и трябва да съм много загубен, за да описвам стила си. Съвсем естествено е, хората, които носят нещо особено в себе си, да се различават от останалите – както по външност, така и като вътрешен мир.“

Вътрешният свят на Моцарт е бил уникален и което и негово произведение да си пуснете днес по случай празника, ще ви изпълни с радост и вдъхновение, като ято целувки.

(Откриването на писмата дължим на влиятелната в САЩ блогърка от български произход – Мария Попова.)