Многоликият Лен Блаватник

Има по света и милиардери, и мултимилиардери и… Лен Блаватник – човекът, чието лично състояние е толкова голямо, мрежата му от фирми и познанства толкова широка и бизнес целите му толкова амбициозни, че в наши дни той като че ли е навсякъде.

Това е мнението на журналиста на агенция „Блумбърг“ – Девън Пендълтън. Той допълва, че не минава и месец без да се чуе новина за впечатляваща покупка, за крупно дарение или за появата на някое важно място в официални дрехи и черна вратовръзка на родения в Одеса 61-годишен магнат.

На 7 април той бе домакин на бляскава церемония и гала вечеря в Йерусалим за почетните гости на „Наградите Блаватник за млади учени 2019-а“ – един от десетте благотворителни приза, които променят света. Преди това на 7 февруари, надянал пурпурно сако от мек вълнен плат, богаташът председателства партито на Warner Music в Лос Анджелис преди връчването на наградите „Грами“ в присъствието на поп звездите Рита Ора и Лиззо. През ноември 2018-а дари 200 млн. щ. долара на Харвардския медицински университет, а няколко месеца преди това (през юни) платил (според слуховете) 59 млн. щ. долара за историческия Кралски театър „Хеймаркет“ в Лондон. Фондацията на милиардера е дала над 700 млн. долара за благотворителност от 2009-а насам.

Блаватник и гостите му на партито на Warner Music на 7 февруари 2019-а преди връчването на наградите „Грами

Блаватник, който е гражданин на Щатите и на Великобритания, има рицарско звание и може да бъде наричан и сър Леонард. А най-шокиращо е как компонентите на личното му състояние от 25.7 млрд. щ. долара се различават от начина и мястото където започва да ги набира.

Най-смелата маневра на милиардера е покупката на звукозаписната компания Warner Music през 2011-а за 3.3 млрд. щ. долара. Смятаната за щедра по онова време цена в наши дни изглежда напълно пестелива, защото фирмата вероятно вече струва над 6 млрд. щ. долара благодарение на подема в музикалния бранш. Блаватник твърди, че реалната й стойност е 3.3 млрд. долара.

Възраждането на Warner е само една от причините за 56-процентния скок на състоянието на магната през последните пет години – до 31-о място (от 48-о) в индекса на милиардерите на агенция „Блумбърг“, класиращ най-богатите 500 лица в света. Блаватник е и едър собственик на престижни имоти, включително на имение в богаташкия лондонски квартал Kensington Palace Gardens, на Grand Hotel du Cap-Ferrat на френската Ривиера и на жилища за над 275 млн. щ. долара в Манхатън – всичките с растящи пазарни оценки. А чрез регистрираната си в Ню Йорк холдингова компания Access Industries той е инвестирал в дизайнера Тори Бърч, в холандската фирма за обработка на плащания Adyen, в Spotify Technology, в Amazon.com, във Facebook и в хита от Бродуей – „Хамилтън“.

Лен Блаватник (в дясно) в компанията на Виктор Векселберг (в средата) и на бившия главен изпълнителен директор на „Бритиш петролиъм“ Джон Браун

Дори най-дръзките залози на Блаватник се превръщат в златен дъжд. Такъв е химическият гигант LyondellBasell, създаден от магната когато през 2005-а купува холандската фирма за химикали Basell и две години по-късно я обединява с производителя на етилен от Хюстън Lyondell Chemical с помощта на кредит за 20 млрд. щ. долара. Малко след приключване на сделката през декември 2007-а поредица от природни бедствия и непредвидени обстоятелства – прекъсвания на работата на завода заради урагани , фатално рухване на подемен кран, финансовата криза – почти напълно разрушават бизнеса. Блаватник подава документи за защита от кредиторите при фалит през 2009-а, което му струва над 1 млрд. щ. долара и съдебен процес, който обещава да се точи с години. Магнатът обаче реагира светкавично и се сдружава с фирмата за частен капитал Apollo Global Management, за да възкреси компанията. Купува обратно акциите, които е загубил в резултат на банкрута и когато в средата на 2010-а връща фалиралото дружество обратно на пазара, делът му в него е около 900 млн. щ. долара. През следващите три години придобива допълнително акции за 1.5 млрд. щ. долара. А последвалият рязък спад на цените на природния газ спомага за четворния ръст на котировките на фирмените книжа след повторната им регистрация на борсата. Резултатът е, че общата инвестиция на Блаватник от грубо 3 млрд. щ. долара в момента струва 6.8 млрд. долара. Извън тях той е прибрал и 3.8 млрд. долара от продажбата на акции и от дивиденти.

„Приключението“ с фалита не отказва милиардера от едри залози. Той харчи стотици милиони долари, за да превърне фирмата за видео стрийминг DAZN в един от най-големите световни разпространители на спортни състезания. През 2018-а наема за неин председател бившия президент на ESPN (Entertainment and Sports Programming Network) Джон Скипър, подписва осемгодишен договор за 1 млрд. щ. долара с организатора на боксови срещи Matchroom Boxing и с мексиканския боксьор Канело Алварес – най-щедрият за онова време контракт за спортист: 365 млн. долара за 11 борби.

Блаватник започва да натрупва състоянието си по време на „алуминиевите войни“ в Русия през 90-те години на миналия век. Емигрира в Щатите през 1978-а, когато е още студент в Московския държавен университет. Продължава образованието си в Колумбийския университет, където защитава магистратура по компютърни науки. Работи последователно в Arthur Andersen и в General Atlantic Partners и защитава магистратура по бизнес администрация в Харвард. Нарастналите възможности за забогатяване в пост-съветското общество обаче го връщат обратно в родината му.

След като регистрира в Ню Йорк холдинговата си компания Access Industries, той се сдружава с Виктор Векселберг и двамата започват да купуват „прясно приватизирани“ алуминиеви предприятия. Конкуренцията е ожесточена, а купувачите – пъстра смес от инвеститори като Блаватник и Векселберг и криминални групировки. В условията на насилие и убийства двамата се оказват победители. А компанията им СУАЛ (Сибирско-Уральская Алюминиевая Компания), която по-късно става част от РУСАЛ, днес е вторият по големина производител на алуминий в света.

Училището по правителствена политика на Блаватник в Оксфордския университе

През 1997-а Блаватник и Векселберг се съюзяват с родения в Украйна милиардер Михаил Фридман и купуват 40% дял в бившата държавна нефтена компания TNK. През септември 2003-а английската British Petrolium и група от руски бизнесмени обявяват създаването на TNK-BP (стратегическо партньорство за съвместно управление на активите им в Русия и Украйна), като англичаните плащат почти 7 млрд. щ. долара за 50% дял в TNK. Партньорството се оказва доста противоречиво и през 2013-а компанията е продадена на руския държавен гигант „Роснефт“ за рекордните 55 млрд. щ. долара. А Блаватник, Векселберг, Фридман и другите им партньори получават общо 27.7 млрд. долара. Така, с претъпкан с пари портфейл Блаватник започва да гради и медийната си империя. И макар че спечеленото в Русия играе важна роля в натрупването на капитали, руските му активи са малка част от сегашното му състояние – дял за 400 млн. щ. долара в „Русал“ който притежава чрез съвместно дружество с Векселберг.

От 2009-а фамилната фондация на Блаватник е дарила над 700 млн. щ. долара най-вече на елитни институти в областта на медицината и естествените науки. Блаватник от години е и политически донор. Той е дал 4.5 млн. щ. долара за различни кандидати за президенти на Щатите и за организационни комитети от двете основни партии, включително 1 млн. долара за комитета, издигнал кандидатурата на Доналд Тръмп за стопанин на Белия дом. С което си създава куп проблеми. От една страна името му е замесено в медийната буря за руска намеса в кампанията на Тръмп. От друга са протестите срещу дарителските му инициативи. Преди две години професор по правителствена и публична политика от катедра „Блаватник“ по държавно управление в Оксфордския университет във Великобритания, създадена чрез дарение от 75 млн. брит. паунда, напуска в знак на протест срещу подкрепата на патрона за комитета на Тръмп.

Главоболия на милиардера създава и разследването на щатските законодатели на решението на щатския финансов министър Стивън Мнучин да вдигне санкциите срещу „Русал“ и за връзките му с Блаватник. Те датират от 2017-а когато руснакът купува контролния пакет от фирмата за финансиране на филмови продукции Ratpac-Dune Entertainment от австралийския милиардер Джеймс Пакър. Сделката прави за кратко Блаватник партньор на Мнучин, който продава дела си в компанията веднага след като става финансов министър, за да избегне евентуален конфликт на интереси.

Макар че определя намесата на държавните институции като болезнена, Блаватник е горд от произхода си. Той не се смята за олигарх, защото е напуснал бившия Съветски Съюз още през 1978-а и никога не е участвал в руската политика. И дори смята да кръсти супер-яхтата си „Одеса“ на името на родния си град.