Мерил Стрийп: „Ако имате мозък, трябва да го използвате“

На 22 юни, рождения ден на легендарната актриса, припомняме най-интересните й изказвания и житейски истории.

„На младини работех като сервитьорка и се радвах, когато успея да обслужвам осем маси едновременно. Много се гордеех с това. Оттогава в живота ми са се променили малко неща. Моите осем маси са филмите, децата, роднините, приятелите и различни дела. Като че ли се справям. Не е случайно, че имаме мозък. Ако имате мозък, трябва да го използвате“.

 

 

„Бях на 26, когато реших да пробвам силите си в киното и отидох на кастинг за главната женска роля във филма „Кинг Конг“. Продуцентът Дино де Лаурентис, мислейки че не го разбирам, каза на италиански: „Защо си ми довел тази свиня? Тя е грозна!“. А аз му отговорих на безупречен италиански: „Съжалявам, че Ви разочаровах“. Оттогава пътищата ни никога не са се пресичали“.

„Мъжът ми не е много строг по въпросите на възпитанието. Докато аз съм истинска тигрица. Например, когато синът ми Хенри беше съвсем малък, искаше да се научи да свири на пиано, но учителят, когото наехме, не беше добър и Хенри бързо загуби интерес към заниманията. Смятах, че той е длъжен да продължи да взима уроци. Мъжът ми каза, че това е моя мечта, която се опитвам да наложа на сина ни. А Хенри порасна и стана музикант. Тигрицата Мерил се оказа права!“.

 

 

„Майка ми обожаваше кулинарното шоу на Джулия Чайлд. Но не беше готвачка. Нещо повече, тя мразеше да готви и дори купуваше готово картофено пюре. Бях на 10, когато отидох при съседката, която помагаше на майка си да бели каргофи. Никога не бях виждала суров картоф и попитах: „Какво правите?“. Майка й отговори: „Приготвяме картофено пюре“. А аз попитах: „Картофеното пюре не е ли в кутийки?“. Майка ми имаше правило – приготвянето на обяда не бива да отнема повече от 20 минути. Тя имаше много други качества, но готвенето не беше сред тях“.

„Живея твърде нормален живот. През повечето време дори не съм в Холивуд. За мен Холивуд е голямата сцена, не обичам фотографите и винаги много се вълнувам, когато ме канят за разни награди и ми подаряват онези големи кошници с кремове и козметика. Може би, благодарение на тях, все още се държа, и дори не изглеждам зле“.

 

 

„Никога не съм била уверена във външността си. Особено на младини. Сега ми е по-лесно да се примиря с комплексите си. Представете си, в продължение на много години неизменно присъствах в черния списък на нашия известен експерт по стила на знаменитостите Ричард Блекуел. Често нося свои дрехи, а не това, което ми дават стилистите“.

„Щом навърших 40, получих едновременно три предложения да изиграя вещица. Тогава си помислих: дотук беше!“.

 

 

„Винаги си спомням думите на Катрин Деньов: „На определена възраст жената трябва да избира – или лицето, или фигурата“. Аз избрах лицето, въпреки че никога не съм гледала на външността си като коз и не съм залагала на тази карта“.

„Неотдавна гледах по телевизията „Манхатън“ с Уди Алън и си спомних за каква грозотия се мислех тогава – дебелана с гигантски нос. Исках да съм слаба, като моделите от списанията, но в един момент разбрах, че нямам никакъв шанс, и се примирих“.

 

 

„Вероятно в мен напълно липсва веществото, което останалите наричат блясък. Да платя 2 хил. евро за чанта? По-добре да нося козметична чантичка в зъбите си. И ще дам тези пари за благотворителност“.

„В какво е тайната на дългогодишния брак? Добрата воля, известна гъвкавост и понякога… умението да си затваряш устата навреме“.

„От всички сценарии, които ми изпращат, има по три добри в годината. Обикновено двата от тях не ми подхождат по различни причини. И ако остане един – това е голям късмет“.

„Има една еврейска пословица: „Истинските беди идват от мнимите беди“. И аз съм достатъчно суеверна да вярвам в това“.

„Почитателка съм на София Лорен, мъжът ми също. Откакто я видя да излиза от морето, така и не може да дойде на себе си“.