Special Weekly

Men Follow

Всичко което правя, го правя с удоволствие

Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк

Г-н Дюмонтей, вие ли избрахте банковия сектор за свое професионално поприще, или той ви избра?

- Аз избрах банковия сектор. Моят професионален път е доста специфичен, защото, първо, следвах право, след това политически науки и мислех да правя военна кариера. В продължение на две години служих като офицер в парашутен полк...

Но не в Чуждестранния легион, нали?

- Не. Бях във флота и по-точно в онези негови парашутни части, по чийто модел са създадени американските морски пехотни части. Но тъй като във френската армия настъпи преструктуриране, ми предложиха да работя като военен юрист, защото съм завършил право. Аз обаче се върнах към следването и този път завърших магистърска програма по икономика и финанси. След това започнах работа в Societe Generale, на която всъщност бях клиент.

Знаете ли, че сте вторият чуждестранен банкер в България, който е бивш военен?

- А кой е бил първият?

Първият бе изпълнителен директор на вече несъществуващата ХЕБРОСБАНК и се казваше Стюърт Джак. Мисля, че беше шотландец, и също бе офицер от въздушнодесантните части, но на британската корона.

- Интересно...

С какъв чин се уволнихте?

- Като лейтенант

Попадал ли сте в горещи конфликтни точки, докато служехте?

- Не, но съм работил с хора, които са били в международните мироопазващи сили в бивша Югославия. Иначе частта, в която служих, бе базирана на остров Реюнион, който се намира в Индийския океан. Нашата основна мисия бе да оказваме подкрепа на местното население, защото в този район на света има много циклони и природни бедствия.

Като банкер сте работили само в Societe Generale?

- Така е. Присъединих се към банката през 2001 г. като стажант в отдел Маркетинг. Имах шанс бързо да се прехвърля на работа в дирекцията, която се занимава с малките предприятия - първоначално в Екс ан Прованс в Южна Франция. По-късно ме назначиха за шеф на банков клон с екип от десет души и по нататък продължих да се издигам по мениджърската стълба.

Разкажете ни за семейството си ...

- Имам две дъщери и един син. Децата и съпругата ми живеят в България вече четири години и говорят български много по-добре от мен. Малките учат в училище Виктор Юго към френското посолство, където преподава жена ми Карин. Синът ми се казва се казва Титуан. Името произхожда от западната част на Бретан, където съм роден и откъдето идва и моето име - Ян. Дъщерите ми се казват Стела и Ема.

Вие сте от Бретан? Областта, която винаги е отстоявала своята самостоятелност от централната власт във Франция?

- Е, все пак Бретан не е страната на баските. Да, аз съм оттам, и по-точно от областта Шарант до град Коняк. Моят прадядо е бил градинар и е работил за семейство Енеси, което произвежда известната едноименна марка коняк.

Родът ми по майчина линия идва от долината на Лоара. Аз обаче от малък пътувам из Франция със семейството си. Дълго време съм живял в областта Прованс, и по-точно в два изключително красиви града - Арл, който е известен с традициите си в бикоборството, и в Екс ан Прованс. Живял съм и на много други красиви места.

Какви са впечатленията ви от България?

- Изключително приятна страна, въпреки че не е добре позната във Франция. Когато казах на мои познати, че отивам да работя в България, първата им реакция бе: О! Много ще ти е студено. Трябваше да им обяснявам, че София е на същата географска ширина като Рим, а Гърция и Турция са съседни страни на България.

Това ли е първата чужда държава, в която работите?

- Като банкер - да. Но преди това работих известно време във Великобритания, в Лондон. Това беше, преди да отида в армията. Бях решил да подобря английския си език и работих шест месеца като сервитьор. Имах възможност да работя в много добри ресторанти и беше интересно.

Обичате ли да готвите?

- Разбира се. Сигурно знаете, че французите и италианците са нещастни, ако не се хранят добре. За нас храната е от голямо значение и в този смисъл имам късмет, че съм в България. Добрата кухня е на почит във вашата страна и все още предлагате продукти с високо качество. Аз готвя много и всяка седмица с децата се опитваме да приготвим някакво ново ястие.

А кое е любимото ви ястие?

- Много обичам да правя пици. Харесвам също така кухнята на Югозападна Франция, по-точно от района на Бордо, където се приготвят много ястия с патешко месо, гъши дроб и плодове.

Спортувате ли?

- Нямам възможност да спортувам, както преди, но се опитвам да го правя във всеки свободен момент. Играя тенис, скуош и малко голф. Но любимият ми спорт са ските, така че в това отношение за мен България е рай.Ходя да карам вечер с децата на осветени писти и това е изключително силно изживяване. Покрай мен и те се научиха да карат и стават все по-добри. Обиколил съм всички български зимни курорти и смятам, че съоръженията в тях са на високо ниво. Повярвайте ми, аз разбирам от това, защото карам ски от тригодишен.

Съпругата ви също ли кара ски?

- Тя просто няма друг избор.

Каква марка ски предпочитате?

- Росиньол, разбира се. Неотдавна се изкуших да си купя един изключително професионален чифт състезателни ски. И ги купих в България, защото тук се предлага абсолютно всичко необходимо, за да може един скиор да се екипира добре.

Вярно ли е, че тенисът като голфът е почти задължителен за изграждане на добри бизнес взаимоотношения?

- Аз слагам на първо място деловите обеди. Но е вярно, че тези спортове допринасят за установяване на добри делови отношения. Аз играя и тенис, и голф, като и в двата спорта имам още доста за усъвършенстване, но съм по-добър в тениса.

Голфът изисква повече време?

- Не е само това. Когато човек има три малки деца на единадесет, на осем и на шест години, трудно може да си позволи лукса да се отдели от тях за пет часа, колкото изисква една игра на голф.

Има ли спорт, който вашата банка подкрепя, и е предпочитан от вашите служители?

- Френската Societe Generaleе исторически партньор на ръгбито. За съжаление този спорт не е популярен в България. Когато организираме спортни събития тук, моите сътрудници участват с голямо желание. Оказа се, че за мен това не е съвсем безопасно, защото на едно такова мероприятие скъсах сухожилие на коляното. Това ми костваше шест месеца лечение и изричната забрана да карам ски за една година. Държа да отбележа обаче, че Societe Generale Експресбанк организира футболни и волейболни надпревари. От известно време хората в банката се запалиха по един изключително популярен в Южна Франция спорт - т. нар. петанк. Той се играе с няколко железни и една дървена топка, която се нарича кошоле. Дървената топка се хвърля на разстояние от шест-седем метра и всеки отбор се опитва да хвърли своите топки възможно най-близо до дървената.

Във Франция тази игра е начин на живот. Тя се играе в средата на селото, под сянката на дърветата, докато участниците пият пастис - специален вид анасонова напитка, нещо като мастиката. Първата година моят екип спечели турнира, организиран от Френско-българската търговска камара. Рискът при петанка е да не изпуснеш металната топка върху крака си. Играя добре и боулинг. Изобщо съм запален по спортовете.

Скачате ли с парашут?

- Вече не. Но смятам да опитам парапланеризъм.

С други думи, харесвате екстремните преживявания?

- Сега вече не толкова. Но докато бях на остров Реюнион, правех какви ли не екстремни неща - катерех се по скали, ходех да рафтинг, гмурках се, дори съм скачал от тринадесет метра във водата...

Кое е най-екзотичното място, където сте се гмуркали?

- Може би в Канкун, Мексико. Голямата коралова бариера до Австралия също е много красива. Но най-хубавите ми изживявания са на остров Реюнион. Там се научих да се гмуркам, което, честно казано, не е много разумно, защото има много акули. Корсика също е прекрасно място за гмуркачите, тъй като е недокоснато от човешката дейност. Дъното е много красиво с прекрасните си червени корали. Има и изключително много светлина, което е важно за хубавото изживяване, докато се гмуркаш.

А най-необичайното място, на което сте били?

- Това е един остров четири на пет километра, който е френска територия и се намира в пролива между Мадагаскар и Източна Африка. На него прекарах 45 дни. Мястото е прекрасно защото е природен резерват и там се намира най-голямата популация на морски костенурки. Бяхме седемнадесет човека - аз с моите хора от парашутната част, двама метеоролози и един жандармерист.

Кое е любимото място на семейството ви?

- Имаме къща на брега на Атлантика близо до Бордо. Много обичаме тази част на Франция. Там карам сърф и моторница, за която имам разрешително.

С коя известна личност бихте искали да се запознаете?

- Личното ми предпочитание е към спортистите. В тениса съм почитател на Роже Федерер. Бих искал да се запозная и с известни ръгбисти, защото знам колко много трябва да жертва човек от себе си, за да може да постигне високо световно равнище в този спорт. Например с Мишелак, който много харесвам, и с Джони Уилкинсън, който е много известен ръгбист и в момента играе за френски отбор.

Каква музика харесвате?

- Вкусовете ми в тази област са много еклектични. Предпочитанията им обаче са към рока. Много харесвам Ролинг Стоунс. В същото време с голямо удоволствие присъствах на концерта на Депеш Мод в София и на Давид Гета в Бургас. Харесвам групи като Ю Ту, Дийп Пърпъл... Ходя и на опера, слушам класическа музика.

На коя част от мъжкото облекло смятате, че трябва да се обръща най-голямо внимание?

- Лично аз имам пристрастие към обувките. Във Франция има една много голяма марка обувки JM Weston и се предполага, че като французин би трябвало да предпочитам именно нея. Но от момента, в който станах на 18 години, се привързах към Church's и имам много обувки от тази марка. В центъра на София също има магазин, където се продава този бранд.

Каква марка автомобил предпочитате?

- Като се има предвид голямото ми семейство, ми се налага да избирам семейни автомобили. Всъщност, ако искам да изпитам адреналина на високите скорости, мога да го постигна и докато карам ски. Сега обаче съм решил нещо друго. Карам курсове за правоуправление на мотори с голяма кубатура...

И какво ще си купите - Harley Davidson?

- А, не. Шефът ми има такъв.

Имате ли домашни любимци?

- В къщи имаме котка. Децата настояват да вземем куче. На мен много ми харесват каракачанките. В зряла възраст теглото им достига до 70 килограма. Огромни са, но са прекрасни. Пък и аз предпочитам, ако имам куче, то наистина да е куче.

И накрая, ако не бяхте банкер, какъв бихте искал да бъдете?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото всичко, което правя, го правя с удоволствие. Започнах да следвам право, защото исках да стана полицай. А когато бях дете, мечтаех да стана лекар. Но в крайна сметка станах банкер и това ми харесва.

Четете още

Special Weekly

Ловец и в хобито, и в бизнеса

Момчил Андреев е директор на ldquo;Райфайзенrdquo; за България, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ldquo;Райфайзенбанк (България)rdquo; ЕАД.... Още »
Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »