Special Weekly

Men Follow

Всеки посланик е „бранд” на държавата си

Културата и изкуството сближават хората Най-важни са хуманните и искрените отношения Най-добрата „реклама” за Кипър е Посланикът й в България е да уважава и промотира страната в която е акредитиран.

Негово Превъзходителство г-н Ставрос Августидис е роден в Никозия през 1972 година. Магистър по бизнес администрация от университета в Рединг, магистър по Международни отношения и европейски изследвания от Университета на Кент, Великобритания, както и бакалавър по Политически науки и икономика от Щатския университет на Аризона. Дипломатическата му кариера започва през 1998-а, като последователно е заместник-ръководител на мисията и консул в Посолството на Република Кипър в Сирия, Консул в Посолството на Република Кипър  в Гърция, временно управляващ Посолството на Република Кипър в София и генерален консул в Генералното консулството на Република Кипър в Канада. От 8 август 2014 г. е посланик на Кипър в Република България. Освен това г-н Августидис е ръководил отдел „Консулски въпроси” в МВнР на Република Кипър, а с поемането на председателството на Европейския съвет от Република Кипър през 2012 г. е председател на работната група на Европейския съвет за консулските въпроси. Женен, с две деца.

 

 

Ваше превъзходителство, защо избрахте дипломацията пред бизнес администрацията, която сте завършили в университета в Рединг?

- Дипломата по бизнес администрация взех, след като бях започнал дипломатическата си кариера. Това е наука, която предлага широкоспектърни познания относно начините да правиш бизнес, икономическите концепции, счетоводството и търговията. Аз се специализирах в представянето и промотирането на държавите като „брандове”. Впоследствие установих, че тези знания могат да се приложат в публичната администрация.

А как бихте промотирали Кипър като „бранд”?

- Възприемам дипломатическата си мисия като посланик на Република Кипър в България и дейностите на посолството ни именно в тази насока - да представим страната си в най-положителна светлина. Има един известен термин - „културна дипломация“ (cultural diplomacy). Аз вярвам в това, което наричам “дипломация за културата” (“diplomacy for culture”). Вярвам, че културата на народите ни съдържа общи данни и характеристики.

Поради това е и най-мощното оръжие в сближаването и отношенията между народите, защото точно насърчава толерантност и приемане на многообразието.Отразява това, което българският гражданин свързва със страната, която представлява. Целта и задълженията му са да подкрепя имиджа на страната си в чужбина.

Смятам, че като се подкрепя и промотирам успоредно българската култура, представям имиджа на страната си. За това, представяйки кипърската култура, същевременно подкрепям и изключително много културното богатство на България.

Например имах удоволствието наскоро да участвам в изложбата на Николай Русев, който е изключителен художник с великолепни произведения.

Също така смятам, че е важно представянето на българската култура и в Кипър.

Радостен е фактът, че подкрепихме отношенията си с подписването на Меморандум за сътрудничество в областта на културата. Въпреки трудностите в обмена на културни делегации, поради икономическата криза, ние проучваме алтернативни начини за насърчаване на нашите култури.

Работили сте в дипломатическите мисии на Република Кипър в Сирия, Гърция и Канада. Кога Ви бе най-трудно?

- Във всичките мисии се изправяш пред трудни моменти, предизвикателства, но и удовлетворение от успеха. Всяка страна си има своята красота, предимства и проблемите си. Стремя се да запомня само хубавите моменти.

Кои са ключовите качества за една успешна дипломатическа кариера?

- Един дипломат трябва да умее да се адаптира лесно и да бъде гъвкав. Той трябва да познава добре страната, в която е акредитиран, ежедневието на хората и манталитета им.

В живота си съм се срещал с много интересни хора от различни прослойки на обществото. Уважавам чистите и приятелски отношения и достойнството на хората, независимо от произхода им. В обикновените хора се крие истинският облик на страната.

Със семейството ми веднъж посетихме красивата Копривщица, искахме да избегнем туристическите ресторанти. Разхождайки се, почукахме на вратата на едно старо, но красиво реставрирано ресторантче. Посрещна ни един възрастен човек бай Герчо. Седнахме и така прекарахме заедно цял следобед в разговори, без дори да знаем езика. С малко думи от различни езици, с жестове и добро вино. Разбрахме се и прекарахме чудесно. Важно е да общуваш с хората и да се учиш от тях.

В България сте за втори път. Променила ли се е страната ни за тези пет години?

- Да, София е много променена и по нищо не отстъпва на останалите европейски столици. Градът вече разполага с модерно метро, търговски центрове, животът тук е много динамичен.

Приличат ли си българите и кипърците като темперамент и начин на живот?

- Има много прилики, от позитивните - вярата в семейните ценности, историята и културата, традициите и обичаите. За по-малко позитивните -  и кипърците, и българите обичат да харчат парите си, за да си купуват нови неща, хубави коли и къщи, най-общо да се радват на живота. Те работят усърдно, но същевременно се и наслаждават на почивката си. Но най-важното за мен е, че и България, и Кипър силно защитават принципите и ценностите на ЕС - солидарността, човешките права и свободи и демокрацията.

Какво не знаят българите за Кипър?

- Знаете, че имаме най-чистите води на Средиземноморието, красиви плажове и горещо слънчево време почти през цялата година. Възможно е да не знаете, че кухнята ни е много вкусна - силно повлияна от гръцката, близкоизточната, малоазиатската и северноафриканската кухни, правим най-старото сладко вино в света - Comandaria и известното сирене „Халуми“. Наричаме децата си  „деца” дори след като са навършили 18 години. Опитваме се да разрешим икономическите си проблеми, но и политическите с продължаващата окупация на северната част на острова от 1974 година.

В кои сфери от политическия, икономическия, търговския и културния обмен двустранното ни сътрудничество е на ниво?

- Когато се подготвях за тази мисия, установих, че много от двустранните ни спогодби са остарели или не се прилагат. Смятам, че трябва да съсредоточим сътрудничеството си върху три основни насоки. Първата и може би най-важната е енергийният сектор. През последните години с откриването на находища на природен газ в Източното Средиземноморие Кипър, със сътрудничеството на Израел, Ливан и Египет, има вече потенциал да предложи на България и Европа алтернативен източник на газ.

По време на визитата на президента Анастасиадис в София през февруари 2016 г. се подписа Меморандум за енергийно сътрудничество, с който двете държави се обвързаха да работят методично и в тясно сътрудничество в този сектор.

Едновременно подписахме и Меморандум за сътрудничество в областта на туризма. Кипър има достатъчен опит в управлението и продажбата на туристическите услуги и можем да предложим на България подходящия опит. Но смятам, че вие вече сте направили значителни постижения в тази област и броят на туристите, които посещават България, непрекъснато нараства.

Третата сфера с голям потенциал е културата, където също подписахме Меморандум.

От първия ми ден в София отдавам особено значение на развитието на нашите културни отношения. Културата като "среща" и "запознанство" на нашите народи, като средство за благотворителност.

Няколко месеца след пристигането ми и в рамките на културните мероприятия на посолството с името "Art4Charity" организирахме благотворителна изложба за живопис на мои произведения и на известния български художник Николай Русев. Всички приходи от тази успешна инициатива бяха дарени чрез УНИЦЕФ за различни програми на Международната организация в България, които са насочени към подпомагане на децата.

Също така посолството и лично аз участвахме в различни благотворителни мероприятия с моите лични дарения на произведения на изкуството за годишния благотворителен търг на "Фондация за деца" и други събития с подобна цел.

С българския талантлив фотограф Венцислав Петров започнахме друга културна инициатива с името „София като фрагменти и картини“ (Sofia in fragments). Също така поканихме обществото чрез страницата ни във Фейсбук да участва в проекта и интересът е голям.

Жителите на столицата, естествено, минават покрай паметници, къщи, коли, архитектура, без да ги забелязват, а те подсъзнателно са част от тяхното ежедневие. Ние се опитваме чрез тази инициатива, като фотографираме и проектираме да представим известните и неизвестните "тайни" на София. Например, някой да е чувал за Мария от камбанарията, както ние я нарекохме? Тя е една дама на 88 години, която всеки ден в продължение на един час с двете си ръце бие камбаните на храма "Александър Невски", като преди това е изкачила 220 стъпала до върха. Снимахме Синагогата, Руската църква, Централната джамия - представяйки мултикултурализма на града, изключителните красоти и чара на София.

Бих искал да благодаря за помощ и подкрепа на Министерството на културата, общината и по-специално на кмета на град София г-н Фандъкова, държавните агенции, религиозните групи и директора на Националния исторически музей проф. д-р Божидар Димитров.

На изложбата, която, надявам се, да бъде открита следващата есен, ще представим първата част на проекта, освен снимките на г-н Петров ще бъдат представени и някои от моите проекти с лично моя визия и стил. Във втората част на проекта (но не на последно място) ние се надяваме да се подготви колекционерски албум. Моята цел е да продължа това дело във всичките градове, където ще работя като дипломат, защото това са неща, които обединяват хората.

Откъде идва страстта Ви към рисуването и в какъв стил са картините Ви?

- Почитател съм на модерното изкуство. Използвам специална техника на рисуване с акрилни маркери, тъй като обръщам специално внимание на детайла и на ярките цветове. Вдъхновението ми е естествено, дори рисувам, докато говоря по телефона. Използвам богата палитра цветове. Любовта към рисуването ми идва от времето, когато исках да стана архитект. Един английски университет дори ме бе приел да следвам архитектура само с портфолио от мои рисунки. Но след това реших да замина за САЩ, където следвах политическите науки и икономиката. Въпреки това продължи влечението ми към изкуството и дизайна.

Има ли интерес от страна на кипърски инвеститори към България и обратното?

- Напоследък се наблюдава засилен интерес. Около 30 000 българи живеят в Република Кипър. Тук има кипърска общност и студенти. По-голямата част от кипърския бизнес е в района край Черно море, както и в София и работи предимно в сферата на недвижимите имоти и услугите. Смятам, че след постепенното възстановяване от икономическата криза инвестиционният интерес на кипърците към България ще се увеличи.

Имате ли други хобита, спортувате ли?

- Обичам футбола и всички отборни спортове.

Кое е любимото Ви място за семейна ваканция или приятен уикенд?

- В продължение на много години родителите на жена ми живеят на остров, близо до Атина - Kea или Tzia. и там прекарваме по-голямата част от ваканциите. В България обикновено правим еднодневни екскурзии или кратки почивки в по-малки градове като Враца и прекрасната пещера Леденика, Копривщица и т.н. През зимата ходим на Боровец, където децата вземат уроци по ски, също така и в Банско. Ние обичаме и езерото Панчарево. Посещаваме Солун, Халкидики... Но приятно е и в дома ни в Симеоново.

Какво бихте искали да постигнете до края на мандата си у нас?

- Да завърша успешно художествените си проекти и да направя всичко възможно все повече българи да разберат, че Кипър е приятелска страна и съюзник.