Special Weekly

Men Follow

Успехът в България може и да е опасен

Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративна банка


Г-н Василев, бихте ли споделили в какво влагате най-голямата емоция или страст - хоби, работа...


- Във всички случаи обичам да реализирам докрай това, което правя. Ако трябва да дам определение, със сигурност работя със страст по всеки един проект, който започвам, до неговата окончателна реализация. В по-всекидневен ракурс, страстен почитател съм на футбола и на ЦСКА, а иначе обичам да прекарвам свободното време със семейството си.


През последните години все повече ваши колеги ldquo;разтоварватrdquo; на ски, тенис, или си падат по модерния напоследък у нас голф. Какъв е вашият избор?


- Всички тия спортове, в една или друга степен, са снобски. Да, карам ски, макар че трудно мога да кажа, че съм нещо повече от малко над начинаещ. В ските намирам удоволствието от общуването с природата. Но е достатъчно да отида да чакам два часа на лифта, за да загубя всякакво желание да ходя втори път (смее се). Тенис не играя, голфът ми изглежда прекалено скучен, освен това човек трябва да му отдели твърде много време, а пък аз нямам такова.


Спомням си, че един път ви открих по телефона в Япония. Често ли посещавате тази държава?


- Не, беше преди четири години. Посещавах държавата, защото съпругата ми дълго време бе наnbsp; специализация там. За мен бе изключително интересно да видя страна с напълно различна от европейската култура, която в същото време е и една от най-успелите.


Какво работи съпругата ви?


- Тя е доцент в УНСС.


И какво преподава?


- Маркетинг и мениджмънт.


Как се казва, аз никога не съм я виждал?


- Антоанета Василева.


Тя ли ви избира костюмите?


- Не.


Сам?


- Сам.


И каква марка предпочитате?


- Нося основно ldquo;Равацолаrdquo;.


Защо?


- Защото е много престижна марка и в същото време не е снобска като ldquo;Бриониrdquo;, да кажем.


Линията на ldquo;Равацолаrdquo; ли ви харесва, или?


- Да, тяхната линия, до голяма степен сякаш е адаптирана към моето тяло.


А обувките?


- Обувките ми са основно Boticceli.


Защо италиански, защо не германски?


- Е, какво, да нося чепици и трандафори ли?


Казват, че те са най-здравите.


- Аз избирам най-красивите, най-модерните и удобните, разбира се. Не считам, че има по-добри от италианските обувки.


Имате ли афинитет към мъжките аксесоари?


- Не. Но харесвам хубави часовници.


Какви?


- От истинските.


В смисъл швейцарските?


- Ами да.


Имате ли предпочитана марка?


- Предпочитана марка не, сменям ги.


Какво значи това?


- В момента нося часовник ldquo;Одемар Пигеrdquo;.


И как се сдобихте с него?


- Ами, хареса ми, влязох в един магазин... Този специално, мисля, че го купих в Гърция дори не от Швейцария. Просто ми хареса и си го купих.


Има ли някаква класация кои са най-престижните швейцарски марки часовници?


- Е, във всички случаи ldquo;Патек Филипrdquo; и ldquo;Вашерон Константенrdquo; сякаш държат палмата на първенството. Купувам часовници на фирми, които са специализирани в това производство, а не на компании, които чрез часовници продават своята марка, като например производителите на бижута - ldquo;Шопарrdquo; и ldquo;Картиеrdquo;.


Бижутата, макар и малко, не ви ли привличат?


- Не, нося само брачната си халка, при това не съм я свалял вече 26-а година.


Да ми разкажете малко за страстта ви към автомобилите?


- Харесвам бързи и мощни автомобили, но не си падам по спортните. Предпочитам марката ldquo;Мерцедесrdquo;.


Какъв ldquo;Мерцедесrdquo;? Защото и тази компания произвежда спортни модели като ldquo;Макларънrdquo;.


- ldquo;Макларънrdquo; не е моят стил, но ldquo;Мерцедес Брабусrdquo; ми харесва.


Ако имате излишни 10 млн., какво бихте си купили?


- Във всички случаи бих предпочел да ги вложа в някакъв имот, а не задължително в самолет или яхта.


Защо, яхтата също е един вид имот?


- Яхтата, както и автомобилът, в момента, в който ги купиш, вече си 50% на загуба като минимум. Когато купуваш нещо, което е прекалено индивидуално, трудно ще намериш следващия купувач. Аз затова например не обичам да купувам готови, построени неща. Никога не бих си купил къща, не говоря за апартамент, която да е строена по проект на друг човек. Когато инвестирам в нещо такова, аз влагам душата си.


Имате ли собствен имот, който сте купили ей така, за удоволствие?


- Да, имам такива. Купувал съм неща, които дори не съм виждал.


Наистина ли?


- Част от най-успешните ми сделки в недвижимите имоти са такива ndash; купувал съм или по телефона, или просто от дистанция. А има неща, които съм купил и съм ги препродал, без да съм ги виждал.


Ако ще си купувате имот, в който да живеете, как би изглеждал той? Къде ще е и какво ще има вътре?


- Засега в България, защото аз нямам никакво намерение да напускам България. А как би изглеждал? Във всички случаи - достатъчно атрактивно. Според моите разбирания домът трябва да има стил, да има атмосфера, която да е еманация на душевността на неговите стопани.


Коя е придобивката, на която най-много сте се радвали? Може би не само в материален, но и в духовен план?


- Най-много се радвам на успехите на моята дъщеря.


Разкажете нещо повече за нея...


- Най-много се гордея с нейните успехи, защото тя абсолютно последователно върви към своите цели. Дипломира се като валедикториан на Американския колеж в София - това значи първенец на випуска, и беше приета в шест много престижни университета в Щатите. Завърши университета по политически науки ldquo;Тъфтrdquo; в Бостън. Магистърската му степен са завършили хора като гръцкия премиер Караманлис, като Мохамед Ел Барадей и прочие. Беше приета да учи магистратура в една от най-престижните школи във Франция - Института по политически науки, и тази година завършва магистратура там.


С какво всъщност иска да се занимава?


- Тя прави магистратура по международно право, в същото време има като бекграунд международни отношения и някъде там, в тази посока върви. А как точно ще комбинира нещата, то все пак има и случайни фактори. Но аз се радвам на друго - тя никога не е разчитала на моите пари, навсякъде е била с пълна стипендия, включително и в Америка.


Може ли да попитам как се възпитава дъщеря в правилно отношение към образованието и към всичко останало, при положение че таткото е толкова богат?


- За мен има две основни неща, но водещ е генетичният фактор. Искам да кажа, че лекетата се раждат на лекета. И второ - личният пример на родителите. За мен някакви специални дидактики и всякакви други нравоучения не важат.


Как се казва дъщеря ви?


- Кръстена е на баща ми, Бог да го прости. Казва се Радосвета.


Вие никога ли не сте й предлагали помощ?


- Никога. И тя никога не е искала помощ.


На това никой няма да ви повярва


- Няма значение, защото тя беше приета в шест университета - единият беше ldquo;Принстънrdquo;, другият ldquo;Стамфордrdquo;, третият ldquo;Дейвидсънrdquo;, четвъртият ldquo;Емерисrdquo; - говоря за университети от първите в Америка. Но отиде в ldquo;Тъфтrdquo;, тъй като те й предложиха най-голяма стипендия. И нейната логика беше такава - там не се получават стипендии, защото имаш или нямаш финансова възможност, а защото те те искат. Значи са видели в теб профил на човек, който после ще бъде достатъчно добра реклама за техния университет. Стипендията не е според това дали си социалнослаб, или не. А и там не можеш да влезеш, каквито и пари да платиш. Там или те искат, защото си способен, или не те искат.


Как предпочитате да прекарвате свободното си време?


- Гледам то да е със семейството - специално през уикендите излизаме задължително. Сега, разбира се, сме основно двамата със съпругата ми. Но понякога си идва и дъщеря ми и в общи линии търсим различни места, на които да изкараме добре.


Кое е най-хубавото място, на което сте били?


- Най-хубавото не знам, не бих могъл да ги градирам. Имам предпочитани места, но това не означава, че задължително са най-хубави.


Е, добре де, кажете предпочитаните.


- Харесвам Париж, да кажем, Швейцария - основно планинската й част, курортите, но Женева също е един достатъчно красив град. Харесвам Австрия и съм открил част от нея, която не е чак толкова известна в България. Става дума за т. нар. Щирия, или както австрийците я наричат Щаермарк - една разкошна предпланинска част с уникални лозови масиви и винарни, изключително красива.


Като казахте винарни, не сме говорили за любимото ви питие?


- Вино, като предпочитам - червено, основно ldquo;Бордо блендrdquo; с преобладаващо мерло в него.


А цигари не пушите ли?


- Не пуша от 18 години.


Защо?


- Защото ги отказах.


Защо?


- Защото съм инат. И заради разбирането, че могат само да ми навредят, не могат да ми дадат нещо положително. Ако изпиеш няколко чаши вино, дори и да ти се замотае главата, изпитваш някакво удоволствие. Докато цигарите са едно наркотизиращо вещество, до което често хората прибягват само по навик и което със сигурност може само да те трови. Също така не споделям твърдението, че пушат нервните хора. Аз отказах цигарите в момента, в който влязох в частния бизнес. Със сигурност едва ли ми е било много по-спокойно от работата ми в научния институт преди това.


Какво ви отнема и какво ви даде този огромен бизнес, който управлявате?


- Със сигурност ми взема много, основно възможността да бъда по-често със семейството си, да nbsp;споделям по-общочовешки неща. В непрекъснатите борби, които изисква бизнесът и които ангажират основно моето внимание, неволно въвличам и съпругата ми. А какво ми е дал - дал ми е nbsp;удовлетворението от успеха, когато съм го постигал.


Успехът не е ли опасен в България?


- Определено. Успехът в крайна сметка не е еднозначен. Убеден съм, че с успехите си предизвиквам завистта и ненавистта на мнозина, които със сигурност не ме и познават. Но понеже в България егалитарното мислене сякаш все още е много силно, успехите на определени хора, независимо в каква насока - политическа или бизнес, се тълкуват винаги по най-елементарния начин. А той е: ldquo;Няма как този да го е постигнал, защото има качества.rdquo; В България има много ldquo;Шарл Пероrdquo;-вци и ldquo;Братя Гримrdquo;-овци. Дори не съм очаквал, че са толкова много.


Споделяте ли тезата, че най-труден е първият милион?


- Всеки милион е труден, а пък още по-трудно е да ги запазиш. Имало е много временни милионери, имало е и сигурно ще има. По-трудно е да го запазиш. Плюс това в моя начин на мислене парите в никакъв случай не са самоцел. Да, те са инструмент, с който реализирам целите си, но за мен водещо е проектното мислене. Винаги съм се стремил да реализирам проект. Корпоративна банка е проект, медийната ми група е проект, а не просто, ей така, случайно занимание или увлечение.


Има ли нещо през всичките тези години, за което съжалявате, което не сте успели да направите?


- Мога да съжалявам само за неща, които безвъзвратно съм изгубил - не съм могъл да отделя повече внимание на моите родители. Баща ми си отиде и това е нещо, което вече няма как да компенсирам. А що се отнася до бизнеса - не. Пак казвам, бизнесът и парите не са самоцел. Плюс това смятам, че имам още доста потенциал.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »