Special Weekly

Men Follow

Странен двубой

- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.


- Ах, извинявай - каза Малкия принц.


Но като помисли, добави:


- Какво значи да опитомиш?


- Ти не си оттук - рече лисицата - какво търсиш?


- Търся хората - каза Малкия принц. - Какво значи да опитомиш?


- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?


- Не - каза Малкия принц. - Търся приятели. Какво значи да опитомиш?


- Това е нещо отдавна забравено. Значи да се обвържеш.


- Да се обвържеш ли?


- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...


....


Далеч преди френският пилот и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери да даде крила на Малкия принц, след което да изчезне във въздуха над Средиземно море, светът реално е живял в подобна приказка. При разкопки в началото на 2011-а в праисторическото гробище в Уюн-ал-Хамам в Северна Йордания, което е на над 16 500 години, екип от археолози от университета в Кеймбридж попадат на изключителна находка - скелети на човек и... лисица. Според археолозите присъствието на лисицата в гроба на праисторическия човек означавало, че тя е трябвало да го придружи в задгробния му живот.


Очевидно между човека и лисицата тогава е имало емоционална връзка подобна на отношенията между хората и кучетата от по-късни времена. Според датировката на разкрития гроб той е с 4000 години по-стар от най-ранното известно погребение на куче като домашен любимец.


Връзката между човек и лисица обаче не е просъществувала дълго. Дали заради плашливостта и притеснителността си лисицата не била опитомена напълно. И тъй като Адам бил изгонен от Райската градина, той не успял да й даде име и да я нареди до домашните животни. Така и до днес тя се разхожда красива и дива, а човекът бленува за рая.


Въпреки това остроухата хитруша от детските приказки продължава да се навърта около човека и дома му и да краде кокошките му за наказание. Тогава човекът замята пушка и тръгва да я преследва.


Един ден, забравил за Малкия принц и рижавата героиня от философската притча, се озовах в затънтено и подивяло селце в Трънско, за да ловувам. Всичко коз, както каза приятелят ми, на чиято покана, кой знае защо, охотно се отзовах. В превод от ловджийски език всичко коз означава, че каквото животно кацне на мушката, става зян.


Поканата предизвика тръпка, която не съм и предполагал, че живее в мен. Още повече че никога не съм притежавал пушка, логично и ловен билет. Но древният човек е бил ловец, без да е членувал в ловно -рибарски съюз, нали, нахъсах се аз.


Така с едно прегрешение напред, без да подозирам за други, в едно ранно августовско утро се озовах на един от затънтените планински баири на българо-сръбската граница. Приятелят ми връчи зареден ловен полуавтомат, на единия ми хълбок висеше боен тайландски нож, а на кръста отдясно - кобур с Макаров. Истински авджия, достоен за всяка трънска ловна дружинка.


Малко преди плешивото теме на баира двамата с приятеля ми се разделихме. Той тръгна по една пътека под хълма, а аз трябваше да поема нагоре, където да избера място за пусия. Каквото той вдигнеше долу в сенчестите гори, щеше да побегне към мен. Тогава древният инстинкт на ловец щеше да си каже думата.


След половин час преход избрах една обширна поляна, златно-жълта от поизсъхналата на августовското слънце трева. В горния й край, на стотина метра от гората, намерих удобно местенце, откъдето обхващах с поглед цялата поляна. Приседнах и потънах в съзерцание на тъмнозелените ридове на Кървав камък отсреща.


Тогава я видях с крайчеца на окото. Приличаше на оранжево-жълто пухче, огряно от слънчевите лъчи. Вървеше бавно и тържествено, сякаш плуваше из изсъхналата до цвят на старо злато трева. Имах чувството, че дори си подсвиркваше, радвайки се на лятната утрин, на фърфорещия звук изпод крилете на пъдпъдъците, на писъка на сокола горе високо.


Изведнъж някакъв вътрешен глас, идващ сякаш от дълбините на моята ДНК спирала, ми нареди: ще те надуши, побързай. Тогава светкавично се сниших и направих нещо, което не съм и подозирал, че знам - без шум стрих между пръстите си изсъхнал лист, след което пуснах прахта му. Вятърът духаше откъм гърба ми.


Тя продължаваше да си подсвирква, приближавайки ме на около 50-на метра вляво. Скоро щеше да ме надуши. Трябваше да й пресека пътя, така че да не се надяна на носа й. Безшумно се проснах на земята и бавно запълзях. От време на време надигах глава и я поглеждах. Ходеше дива и красива с бухналата си опашка, по своята пътечка, без да подозира, че пътищата ни скоро фатално ще се пресекат.


Най-сетне се озовах на подходяща позиция, където нямаше опасност да ме надуши. А лисиците се славят с изключително силно обоняние, по-добро дори и от това на вълка. Този факт, разбира се, го научих по-късно, когато вече знаех, че никога няма да ми потрябва. Както се казва в един графит, опитът е нещо, което придобиваш, когато вече не ти е нужно.


Лисицата идеше и скоро пътеките ни се пресякоха. На мушката на ловния полуавтомат. Гръмнах. Тя падна, но се изправи. Гръмнах отново. Този път лисицата приседна. Сякаш ми се присмиваше. Изгърмях един след друг останалите четири патрона. Не знаех къде отиват сачмите - тя все още седеше и изглеждаше така, сякаш ме чакаше.


Адреналинът ме удари в главата, хвърлих празната пушка и се затичах към нея. Пътем извадих пистолета си, заредих го и се изправих пред лисицата. Погледнах я в очите и се потресох. В жълтия й поглед се четеше болка и ярост. Лисицата съскаше изправена на предните си лапи и влачейки простреляния си таз, също идваше към мен. По-близо и по-близо. Не й пукаше от нищо, аз бях този, който беше пресекъл нейната пътека и й бях причинил болка. Гледаше в дулото на пистолета и беше смела.


Стрелях, докато не спря да съска. А аз бях победен в един странен двубой. След известно време приятелят ми дотича и ме извади от вцепенението. Беше чул канонадата. Видя окървавената лисица и ме потупа по рамото. Той обаче не знаеше, че първият ми улов щеше да е и последният.


....


Когато сутрин отворя очи, в рамката на прозореца виждам приказка: катеричка с рунтава опашка рипва от цъфналата джанка отсреща върху опънатия между електрическите стълбове кабел. Оглежда се и притичва на пресекулки по кабела. После я губя от погледа си.


Мисля си, че рамката на прозореца всъщност е моят живот. Понякога в него се появява катеричка, която после изчезва, защото тръгва по своя път. Случва се пак да я видя.


Тя не знае, че нейния живот понякога красиво се среща с моя. Но аз съм сигурен, че в божествената подредба на космоса тя и аз сме две планети, чиито орбити са се пресекли и се е случило красиво чудо. Приказка, която не е възможна, ако един от двамата го няма...

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Публикуваха нов списък с цесии и прихващания в КТБ

Издателите Петьо Блъсков, Мартин Радославов и Недялко Недялков са цедирали сериозни суми Още »
Банкеръ Weekly

"Кво чакате, бе?!"

Срещата на премиера Бойко Борисов с българската общност в Лондон нещо се обърка Още »