Special Weekly

Men Follow

Слизам под земя и под вода \ Запалих се по творбите на българските художници

S 250 c84668e9 e153 4b9d 98b7 c593b602666b
S 250 4ad56948 04ad 41b3 a4a2 85d6a10631a3

Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов е роден през 1950 г. във Великотърновско. Магистър е по специалността „Минно маркшайдерство” на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, София. От 2013 г. Николай Вълканов е професор от Международната научна академия МАНЕБ, Санкт Петербург, Русия, и почетен професор на МГУ. В началото на своята кариера, от 1986 г. до 1991 г., заема длъжността директор на Научноизследователския технологичен институт по минно строителство. От 1991 г. професионалният му живот се свързва с „Минстрой Холдинг” АД, където понастоящем е председател на съвета на директорите. От 2002 г. е председател на надзорния съвет на „Горубсо Златоград” АД, а от 2012 г. - председател на надзорния съвет и на „Горубсо Мадан” АД. Носител е на приза „Мистър Икономика” за 2012 г., заместник-председател е на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. Член е на Президиума на Световния минен конгрес. Член е на Президиума на Международната маркшайдерска организация и председател е на Българския маркшайдерски съюз.

 

Г-н Вълканов, наскоро Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Ви връчи специалната си награда за цялостен принос за развитието на икономиката в България. Без да благодарите на целия бранш, кажете какво почувствахте?


  •  Това е награда с огромно морално значение за мен. Целият ми съзнателен живот е в отрасъл рудодобив. Професор, доктор на техническите науки от Минно-геоложкия университет, ръководител на "Минстрой", деен участник в приватизацията му, концесионер на рудниците в Родопите... Нека да си спомним близкото минало - в началото на 90-те години рудодобивът в България на практика беше закрит. Десетки хиляди хора останаха без работа. Едва ли някой се е съмнявал, че природните богатства на България трябва да се разработват, но сметката на държавата не излизаше. Някой частник  трябваше да поеме този бизнес. Това направих и аз - когато беше обявен за продан "Горубсо - Златоград" (2001 г.) на търга се яви само един кандидат - аз. Последната ни покупка беше „Горубсо - Мадан“. Това беше предприятие с огромни задължения, хората не бяха получавали заплати от месеци. Ние запазихме 740 работни места и сега ще открием нови 300. Ще отметем и над 50% ръст на производството.

 

С едно изречение, наградата Ви е докоснала най-вече като оценка за основната ви заслуга - възраждането на един бранш, и то в силно изостаналите  райони на България?

 


  • Да, правилно сте усетили.

 

Какъв е чалъмът да се печели добре от нещо, което държавата отхвърля?

 


  • Държавата не е добър стопанин. Тя няма надежден механизъм срещу кражбите, да стимулира труда, не умее да прави инвестициите ефективни. Срещу нея застава частникът - конкретният, а не абстрактният стопанин, за когото професионализмът и отговорността са най-важни. Като добавим в моя случай силния екип, отговорното отношение и иновативното мислене на хората около мен, нещата се проясняват, нали? Не на последно място искам да спомена, че при нас няма и никога не може да има партийни функционери, които да пречат на здравия пазарен разум и да генерират корупция, докато държавните предприятия точно от това страдат.

 

Съгласен ли сте с една моя житейска максима, че йерархията я крепи единствено уважението, без него етажите й се сриват?

 


  • Да, напълно. При нас това е издигнато в култ. Аз не разрешавам надница на миньор, който се труди качествено, да пада под 120 лева. На месец това прави едно много прилично възнаграждение. Сериозно внимание обръщаме на условията и безопасността на труда. Не жаля средства ръководителите да имат непрекъснат досег с новостите, да се докосват до модерния свят.

 

За 30 години в икономическата и финансовата журналистика аз не можах да разбера защо затворихме урановите рудници? Разполагаме със значими запаси на една много рядка суровина, а политиците не дават и дума да се издума.

 


  • В началото на 90-те години бе издигнат лозунгът „Уранът е опасен!“. Никой сега не си дава сметка за пропуснатите ползи и за това, че вече в света има безконтактна технология за добиването на тази ценна суровина. Сега ситуацията е следната - ако някой постави този въпрос, политическите му опоненти ще го сринат. Да оставим настрана рекетьорските зелени формации.

 

Вие сте фен на шистовия газ. Не рискувате ли да станете мишена  за спекулантите по тази тема?


  • Обичам конкретните доказателства, фактите, а не общите приказки, пропагандата. През 85-а - 86-а години "Минстрой", заедно с една американско-канадска фирма, докато сондирахме за въглища в Добруджа, открихме газ метан. Това е същият този шистов газ, за който говорите вие. Направихме над 130 дълбоки до 3 хил. метра сондажа, преминахме през водоносния хоризонт, без да замърсим водата. Доказахме, че в Добруджа има шистов газ. Затова съм твърдо убеден, че мораториумът върху проучванията трябва да падне. Ами ако се окаже, че България има запаси за от 50 до 200 години и може да продава газ на съседни страни?

 

Да, но спекулациите със страха на хората са огромни. А какви въглища открихте в Добруджа?

 


  • Едни от най-качествените въглища в Европа - висококалорийни, близки до кокса. Имаме проект за две вертикални шахти, водоносният хоризонт е на 300 метра, имаме и технология за замразяване на водата, така че тя да остане непокътната. Чакаме...

 

Нека да погледнем малко по-отвисоко. В България има солидна безработица и в същото време хиляди незаети работни места. Къде се къса връзката?

 


  • Става дума за липса на квалифицирана работна ръка. Достатъчно красноречив пример е това, че наскоро „внесох“ заварчици от Полша, защото на нашия пазар не намерих такива специалисти. Подготовката на инженери от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” е много добра. Специалисти със средно образование се подготвят в гимназията в Мадан. Липсват работници - миньори!

 

Не мислите ли, че българинът бе развратен от мутренския преход на лесното забогатяване и огромната сегрегация в резултат на него и вече трудът не е част от ценностната му система?

 


  • Да, категорично.

 

Във Вашето семейство как „регулирахте“  трудовите ресурси?

 


  • Имам син, Георги, голям, който завърши финансово-операционен анализ в Лондон. В момента той се занимава с финансите на „Горубсо - Златоград“ и „Минстрой - Марица-изток“. Има и стабилен собствен бизнес - мощна транспортна фирма, която работи извън България. Дъщеря ми Марина, която също получи образованието си в Лондон, се занимава с хотелите на холдинга и други недвижимости на „Минстрой“. Малкият ми син Николай е на 9 години, учи в англо-американското училище.

Професионална ориентация от много ранна възраст, това ли е рецептата?

 


  • Да, може и така да се каже.

 

Неотдавна писаха за Ваш годеж, на който избраницата е получила пръстен за 600 хил. лв. или евро?

 


  • Няма такъв годеж и такъв пръстен.

 

Знае се, че сте ценител на женската красота, няма повече да питам по тази тема... Но можете ли да разпознавате кога женският устрем е насочен към портфейла във вътрешния джоб и кога към сърцето зад него?

 


  • Да, мисля, че след толкова години - вече ясно усещам.

 

Как си почивате?

 


  • През зимата съм на Банско или Боровец - запален скиор съм. През февруари изоставям снега и отивам на Малдивите - голям фен съм на гмуркането.

 

Изградих си образа Ви - човек, пристрастен към „гмуркането“ - под земята и под водата. Кой свят е по-интересен?

 


  • За мен са приказно несравними.

 

Ще ме разочаровате ли, че такава запалена спортна фигура не може да бъде видяна с пура и чаша уиски в ръка?

 


  • Не. Пурата обаче трябва да е кубинска, а уискито - "Глен Моранджи".

 

Твърде алтруистично обаче споделяте собствената си радост от живота с екипа, нали? Своеобразен център на сградата, в която работите, е зимната градина, която е по-скоро лонгозна гора, а ресторантът за служителите изглежда прекрасно?


  • Да, всичко има значение. Красивата работна среда, силно субсидираната качествена храна... това са стимули, които са важни. Както виждате, естетиката не свършва до тук. По стените има картини на български майстори.

 

Видях познатия почерк на гиганта Златю Бояджиев на няколко места....

 


  • Да. Историята на колекцията ми от над 600 картини е следната. В началото на деветдесетте години моят приятел Вежди ме помоли да намерим пари за изпадналите в онези гладни и бездуховни времена художници. Аз реших да дам пари срещу картини и така се сдобих с 300 платна изведнъж. Запалих се по българското изкуство. Сега то е на показ по всички коридори в офиса, само най-ценните са в хранилища при специални условия.

 

Мистерия за мен е защо Златю има много картини на тема „търговци на оцет“? Това явно е била стратегическа суровина като рудите, които копаете...

 


  • Може би, не знам. Но нека не вкиселяваме това интервю.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »