Special Weekly

Men Follow

С хобитата си опознавам света

Влизането ви в ЕС и НАТО е само началото Личният контакт е много ефикасно оръжие Кухнята е единственото място, където не влизам

Негово превъзходителство Стефано Бенацо е роден в Казабланка (Мароко) през 1949 година. Дипломатическата му кариера започва през 1974 г. в главна дирекция Политика, служба Европейско политическо сътрудничество на Министерството на външните работи на Италия. Впоследствие работи като търговски секретар на италианската мисия в Бон и секретар на политическия и културния отдел на посолството в Москва. След три години във външното министерство на Италия през 1986-а заминава като търговски съветник към посолството във Вашингтон, следва престой в Москва и Вашингтон като първи политически съветник на посланицитетам. През 2000 г. е повишен в пълномощен министър и е избран за посланик на Италия в Минск (Беларус). Кариерата му продължава като помощник дипломатически съветник на президента на Италия и инспектор на външното министерство за служителите в чужбина.


От 16 май 2008 г. г-н Стефано Бенацо е посланик на Италия в България.



Ваше превъзходителство, вие сте потомствен дипломат. Заради баща си ли избрахте тази професия?

- Баща ми винаги е казвал да не избирам кариерата на дипломат. Той охлади ентусиазма ми, но крайното решение бе мое. Започнах през 1974 г., когато спечелих конкурс за посланик към ООН. Предпочетох да работя в Министерството на външните работи на Италия и не сгреших.


Исках да опозная различни държави и култури, да се срещам с хора. Винаги можете да посетите Китай, Сейшелите или Патагония. Но едно е да си купиш билет за тридневна екскурзия, съвсем друго - да почувстваш страната, в която работиш, отвътре. Бях осем години във Вашингтон, четири - в Германия, 11 години прекарах в бившия Съветски съюз. Все важни центрове на световната политика и дипломация. Чувствах се като у дома си, защото имам руски и германски корени.

nbsp;


Какво е да си посланик на Италия по света?

- Животът ми не е работата върху бюрото, предпочитам срещите извън резиденцията. Мнозина смятат, че дипломатите само пишат рапорти, които приличат на медийни публикации. Разликата е, че хората си купуват и четат добрите вестници, което рядко се случва с докладите ни. Стремя се да контактувам с млади хора в университетите и училищата, посещавам ротари клубове и професионални асоциации. В интервютата ми разяснявам какво представлява Италия.


Моята мисия е да свързвам хората, да съдействам за политическите, икономическите, финансовите и културните им проекти. Ако стоиш до прозореца в кабинета си, няма да свършиш работа. По-добре е сам да се опитваш да правиш добрите неща, тогава те се случват.

Хобитата в различни сфери на изкуството ми помагат да опознавам света около себе си, независимо дали става дума за архитектурни модели или за малки влакчета. Хората контактуват на партия бридж, на голф игрището или докато гледат Формула 1. Аз го правя по друг начин, но ефектът е същият.


В България мнозина не знаят колко много възможности има да работим заедно. Радвам се да запозная представители на бизнеса с тях. Личният контакт е много ефикасно оръжие.


Каква е причината да имате толкова много и разнообразни хобита?

- Преди години написах материал в списанието на италианските железници, посветен на психологическото измерение на колекционерството. Изводът ми беше, че колекционерите са хора, жадни за власт. Имаше един милиардер например, който постоянно фигурираше в класациите на Forbes. Той притежаваше огромна колекция от 160 хиляди оловни войници, които пазеше в замък в Танжер, Мароко, купен специално за тази цел. Когато почина, замъкът бе продаден заедно с тях. Това е типичен пример за богат и могъщ човек, който управлява много хора, но изразява себе си и като главнокомандващ на армия. Колекционирането на влакчета, кораби, авиомодели е показателно за огромни амбиции, но за щастие аз не съм обсебен от хобитата си.


Какви емоции ви носи колекционирането на влакчета?

- Като малък нямах електрически локомотиви, започнах да ги събирам едва на 13-годишна възраст. Децата ми, които вече са пораснали (б.а. - на 35 и 32 години), никога не са си играли с макетите ми. Това остана мое лично хоби и удоволствие, технологиите не са за детските ръце. Някои от моделите са в кабинета ми, имам влакове от Италия, както и български локомотиви. В България намерих съмишленици, дори пътувахме заедно на парен локомотив.


Всяка година се срещам с производители на макети на изложението в Транспортния университет Тодор Каблешков. Спечелил съм 4 златни медала с моделите си. От гръцката асоциация на колекционерите ме посетиха, защото бяха много впечатлени от мой макет на историческия учебен ветроход на военноморските ни сили Америго Веспучи. Оригиналът бе тук през 2009-а. Спомням си, че пътувах с него от Истанбул към Варна. Когато акостирахме, на порта ни чакаше премиерът Бойко Борисов. Разговаряхме с него повече от час и той бе много щастлив да бъде в среда, различна от всекидневната. Моряците ми подариха рул, който е много ценен за мен, защото символизира, че са ме приели като свой.

nbsp;


Фотографията и скулптурата са други ваши занимания. Защо се захванахте с тях?

- Заснех първата си фотография на Акропола в Гърция още през 1961 година. На 28 юни с моя приятел - художника Армандо Арпая, открихме изложба А зад вратите и прозорците? в галерия Икар на ул. Бачо Киро.


Като фотограф съм направил стотици снимки на входни врати във Вашингтон. Интересуват ме обитателите на тези къщи, вкусовете им, амбициите, мечтите и разочарованията. Те имат архитектурна стойност, което е друга моя страст.

Лично реализирах проекта за посолството ни във Вашингтон, в който Италия вложи 40 млн. евро. Съвместно с американските и италиански архитекти, щатските и държавните служби създадохме уникална сграда. Чрез нея споделих вижданията си и оставих нещо за архитектурното наследство на страната ми.


Проектът Противоположни заедно в галерията на Индустриална 11 пък ме събра с 14 различни по националност, култура и изразни средства творци. Темата бе прекрачването на границите, мигът, когато противоположностите заживяват заедно. Участвах с произведения на модерната скулптура и бях представен като млад творец, което е забавно.


В Археологическия музей показахте изложба с макети на религиозни храмове и къщи. Какви послания носят те?

- Отдавна правя модели на религиозни храмове и харесвам това занимание. България има красиви ортодоксални храмове от дърво. Църквите изразяват индивидуалността, търсеща висше просветление. В тях хората изкупват греховете си, споделят мечтите и страданията си. На изложбата Толерантност: пътеводна светлина във вярата и живота в София показахме макети на къщи, църкви, синагоги и джамии от цяла Европа. Те пътуваха и до Пловдив и Бургас. Основното послание е толерантността, която българите носят в ДНК-то си. Вие имате по-голям капацитет от останалите народи да споделяте живота си с други етноси. Затова издигате православни, католически, мюсюлмански, арменски храмове и синагоги. Голям успех е, че на изложбата в Бургас с кмета Димитър Николов събрахме представители на различните религии.


Изкуството обединява, в България има диалог между културите и религиите. Това е черта, с която трябва да се гордеете.

nbsp;


Италианската кухня е известна с кулинарните си специалитети. Вие умеете ли да готвите?

- Кухнята е единственото място, където не влизам. Възможностите ми са ограничени и не искам да ядосвам семейството си. Храната е традиция за Италия заедно с операта, архитектурата, модата, виното, красивите коли, културата и музикантите. Имаме 20 региона и всеки от тях се гордее с вкусни рибни, местни, тестени специалитети и десерти. Само сосовете ни са стотици, някои си подхождат само с определен вид паста. Всеки италианец знае дали спагетите са приготвени добре само като види отдалече как се разливат в чинията. Независимо дали се срещаме на вечеря, за бизнес разговори, или се събираме с приятелите си или с половинката си, беседата винаги завършва с темата ястия. Тя е част от живота ни.


Можем ли да научим нещо от Италия в политически и икономически аспект?

- След Втората световна война Италия се оказа на страната на губещите и трябваше да си възвърнем доверието на Европа, а от руините да изградим държава. Успяхме да се справим. Вие също имате доста добри възможности.


Критиците казват, че България не прави достатъчно. Смятам, че за 23-те години преход сте постигнали много. Грешките са неизбежни, никъде в света няма идеална политическа система или правителство. Но не разбирам онези, които тръбят, че влизането ви в Европейския съюз и НАТО е постижение. Това може да бъде само начална точка. Ако ви приемат в Шенген, не се успокоявайте, че сте свършили работа. Целете се в еврозоната. Разбира се, това няма да стане веднага. Отговорностите са много.


Преди да дойда в България, прочетох 40 книги за страната ви и доста исторически есета. Имате история, традиции и потенциал, за да успеете. Но за целта и медиите трябва да изтъкват положителното. Много е лесно да се критикува. Дайте да направим нещо, за да променим съдбата си. Като народи имаме много прилики. Не само добри, но и лоши като корупцията и престъпността например. Но съвместно работим все по-добре.


Неотдавна разбихме голям канал за разпространение на наркотици. Бе исторически момент да видя вътрешния министър на България Цветан Цветанов редом до началника на карабинерите полковник Джузепе Джорджино.

Казвали сте, че България има огромен потенциал да развива културен туризъм. Какви според вас са резервите ни в тази насока?


- Трябва да бъдете по-активни. Дори да липсват пари за инвестиции в туризма - печелете ги с добри европроекти. Сега много туристи, привлечени от забележителностите на Близкия изток, Египет или Гърция, са наплашени от политическата ситуация там. Поканете ги - това е чудесна възможност. Нещата не стават изведнъж, Италия развива туризма си от пет века. Хората са идвали и продължават да идват, за да видят храмовете ни и монументите от Римската епоха и Средновековието. Чуждестранни туристи се привличат с добро отношение, което включва и умението да говориш езика им и да не ги обираш. В Италия съм виждал вестникарско заглавие: Японец плаща 500 евро в ресторант за порция спагети. Така че и ние имаме какво да учим, но сме по-напред в организацията на културния туризъм. Един американец може да влезе в интернет и да направи програмата си за седмица престой в Италия. Днес разглежда музей, утре е на опера или театър. И ще е сигурен, че обектите са отворени. Вие нямате добра информационна система. Привличайте чужденци с балнеолечението си, спортния туризъм, организирайте професионални семинари. Имате прекрасна природа, морски и зимни курорти.


Привлекателна ли е страната ни за инвестиции от страна на италианския бизнес?

- Данъците тук са сравнително ниски, развивате и инфраструктурата си.


Проблемите за бизнеса идват с дългосрочното планиране. Ако аз съм чуждестранен инвеститор и произвеждам алтернативна енергия с ветрогенератори, трябва да знам на каква цена ще продавам ток след година. Ще искам и държавата да спазва договорките си. Ако ми е обещала, че ще построи път, а след две години го няма, трябва да извадя 1 млн. евро от джоба си. Това няма да ме направи щастлив, нали? Ако сме съдружници, стигнем до съдебен спор и се окаже, че съпругата на брата на майка ви е приятел със съдията, пак губя доверието си. Обективността на съдебната система е ключова.

Иначе работим по важни структурни проекти, които са се осъществили и благодарение на усилията на президента Росен Плевнелиев. Италианският концерн Techipзапочна мегапроект за 900 млн. евроза изграждане на Комплекс за преработка на тежки отпадъци в Лукойл Нефтохим. Рехабилитираме жп мрежата Пловдив-Бургас, строим и отсечки по магистралите Струма и Марица. Вече имате опит, използвайте го и ще привлечете нови инвеститори.


Приятел сте с оперната ни прима Райна Кабаиванска. Какво е мнението ви за нея?

- Често се виждаме във фамилната й къща в Модена или тук, в София. Кабаиванска е невероятна жена. Преди две-три години пя на представление в Рим. След него с жена ми отидохме зад кулисите, за да я поздравим. Заварихме я напълно изтощена. Беше болна, сигурно с 40 градуса температура, но не изневери на любимата си опера.


Кабаиванска носи изкуството в себе си и хората я обичат, защото притежава огромен кураж. Често идва инкогнито, за да обучава български таланти. Неотдавна организира аукцион и продаде почти всичките си сценични тоалети. Към 200 хил. евро бяха дарени за благотворителни каузи. Нито един български вестник не спомена дори дума за това, което е жалко.

nbsp;


Как българите възприемат италианската култура, литература, мода и бижутерия?

- Показахме типично италианското през юни на Италианския фестивал в София. Ние не сме само Ferrari, операта, дизайнерът Валентино или ресторантите в Рим и Венеция. Искахме да привлечем минувачите в градинката пред Кристал, семейства, баби и внуци, които не са виждали Италия. Концертите, популярната музика и поезията не са само за хора, които плащат 20 лв. за билет. В рамките на друго изложение впечатлихме българите с произведенията на 35 италиански бижутери.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »