Special Weekly

Men Follow

Румен Янчев: Булстрад за мен е Барселона на застраховането

Румен Янчев е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Булстрад Виена Иншурънс Груп. През 1980-а завършва ВФСИ '84Д. А. Ценов в Свищов, специалност застрахователно дело. От същата година е на работа в Булстрад и преминава през цялата йерархична стълба в дружеството. Специализирал е във водещи застрахователни и презастрахователни компании в Европа, САЩ и Япония, където се ползва с голям авторитет. Бивш изпълнителен директор на European Reinsurance Brokers Ltd в Лондон, регистриран е и като брокер на лондонския пазар.

Г-н Янчев, защо избрахте застраховането за професия?

- Всичко започна от образованието, завършил съм Финансово-стопанската академия в Свищов. Следвах специалност Финанси и кредит и в един момент ни попитаха: Кой иска да се насочи към застрахователното дело? Само двайсетина човека се записахме и успяхме да завършим с една-две жертви по трасето. Над 90% останахме в застраховането - в Булстрад или в ДЗИ. Аз постъпих в Булстрад през 1980-а, а повечето избраха местните клонове на ДЗИ (бел. ред. - по онова време това са единствените застрахователни компании в България).

Професията ни е като таралеж в гащите, влезе ли ти, няма отказване. Трябва да имаш желание и усет, за да станеш добър финансов и застрахователен експерт. Моят избор бе нещо като пристрастията към Барселона или Реал (Мадрид), не може да си фен и на двата клуба. Аз избрах Булстрад. (растер)

Често ли правите нестандартни застраховки?

- В Булстрад нестандартните застраховки не са на мода, защото не можем да образуваме достатъчна съвкупност и да преценим рисковете. Екзотичните застраховки по света са обичайна практика, за Lloydsнапример това е добра реклама.

Застраховаме например футболисти, те са и актив на съответния клуб, имат трансферна сума и затова трябва да им осигурим протекция. Но сумите са много малки, пазарният сегмент тепърва ще се развива. Застраховаме и произведения на изкуството, например копие на Мона Лиза, но един болен човек го разпори. Не платихме нищо, за щастие хората си направиха художествена реставрация. В репродукции на Микеланджело и Да Винчи, опаковани за изложба, сме откривали забити пирони. Спомням си, че Рогозенското съкровище тръгна да пътува около 1983-1984-а. Поисках да видя експонатите, извадиха ги от едни големи каси, беше уникална емоция... Експонатите са безценни, на тогавашни пари застраховката им беше 7-8 милиона, aна Тракийското съкровище -14 млн. лева. На Международния пловдивски панаир сме застраховали мостри без стойност (кожено палто за 15 000 лева например), които редовно изчезваха.

Кое е най-рисковото бизнес решение, което сте взимали?

- Те са няколко. Периодът юли-август 1992-ра беше много лош от гледна точка на риска. Изведнъж станаха две големи морски аварии. Кораб на Българския морски флот се разцепи на две, застрахователната му сума бе 8.7 млн. долара, а на друг кораб му изгоря надстройката по време на основен ремонт в Гърция за още 4.5 милиона. Общо 13 милиона тотална загуба от каско и допълнителни разходи за наво и дисбрусменти. През септември един ТУ-154 на Балкан с шведски туристи излезе от пистата, за радост нямаше жертви, но самолетът бе тотално разбит, а струваше 3.5 млн. долара. И ни се събра за два месеца да извадим от джоба си 18-19 млн. долара във време, в което имаше мораториум върху плащанията на България. bЗа един застраховател е пагубно, ако не си изпълнява задълженията, направо го зачеркват от картата.(в запетая)b0 Преодоляхме кризата и платихме, а част от парите възстановихме по линия на презастраховането. Голяма магия, но оцеляхме! И това се случи още в първата ми година като изпълнителен директор, беше много интересно.

Значи сте започнали управлението си с гръм и трясък?

- Да, последва епопеята с вливането на автомобилния застраховател МИК в Булстрад и последствията от него. Съветът на бюрата Зелена карта взе решение да не се признават българските застраховки заради натрупани от МИК задължения. Това бе по време на правителствената криза през 1996-1997-а, нямаше кой да ни помогне, играехме ролята на държавата. За да решим казуса, изплатихме около 15 млн. марки. На всички граници - в Гърция, Словения, Германия и Австрия, българските автомобили бяха блокирани. Хората не мърдаха по една седмица, някои се сдобиха с временни зелени карти, които в Словения струваха 1000 долара, а в България - около двеста. Поведохме борба, наехме адвокати в Лондон, заминах за там, после за Прага, за да се срещна със Съвета на бюрата, но настроенията към нас бяха много негативни. В последния ден на седмицата заведохме дела в Лондон, което бе проблем, защото тази организация се оказа подопечена на ООН. Английските адвокати обаче казаха, че можем да съдим президента и главния секретар. Дадох им картбланш и отлетях. Кацнах в София към 20.00 часа, когато ми се обадиха да ми кажат, че сме спечелили делото. Английският кралски съд само за ден бе осъдил обвиняемите със заповед до 24 часа да приключат казуса, иначе ги чака затвор. Отказахме се да търсим вреди, защото така или иначе те получиха добър урок.

Били ли сте потърпевши от застрахователни измами?

- През 2002-2003-а имаше опит за застрахователна измама в особено голям мащаб, в която бе замесен един италианец. На гара в Пловдив бе изгорен вагон, който уж бил натоварен с оборудване за производство на спринцовки с издадени документи и фактури. Разследването ни показа, че това няма нищо общо с действителността, а човекът е фалирал няколко фирми в Италия и местното правосъдие му диша във врата. Тук си беше намерил мастити съветници и помощници. До втора инстанция делото бе в наша вреда, но все пак спечелихме. Полицията и прокуратурата си свършиха работата, но не успяхме да го вкараме в затвора, защото избяга. Щеше да ни ужили с 4.5 млн. лева. Имаше опасност да вземе парите след решение на Градския съд и после да гоним Михаля.

Кога се запалихте по футбола и Левски?

- Израснал съм в Коньовица, много известни футболисти като Павел Панов и Сашо Костов от Левски, както и играчи от ЦСКА живееха и играеха там. Децата си избираха отбор заради някой идол. За мен това бе Гунди, навремето бе чест да го докоснеш. В махалата се деляхме на сини и червени и правехме здрави мачове. Аз тренирах в кварталния Септември, до 35-годишна възраст ритах редовно и се справях добре. Привърженик съм на Левски, откакто се помня и заради това съм ял шамари от баща ми, цялото ми семейство е от ЦСКА. На един мач ЦСКА ни би с 6:3, но после изживях на стадиона гръмката ни победа със 7:1 срещу армейците. В съзнанието ми е останал и мачът срещу Локомотив (София), бихме с 5:4, а Гунди вкара петия гол накрая, оттам излезе прословутата фраза пазете Гунди в последните секунди. Подкрепях и националите по време на световното в САЩ през 1994-а, после се върнахме с един полет. За Европейското в Португалия с Валентин Михов си бяхме резервирали къща за две седмици. Бяхме оптимисти, че ще се класираме, преди мача с Швеция окичихме стадиона със знамена и шалове. И като се започна един здрав бой - 0:5, срам ме хвана. Гледах и последното ни гостуване в Англия в една луксозна ложа с приятели англичани.

Защо избрахте да спонсорирате волейбола?

- За да станеш спонсор, трябва да избереш подходящ спорт, който да допринася и за добрия имидж на компанията ти. Тогава президент на федерацията бе Вальо Заяков, който имаше необходимите контакти и вкара България директно в Световната лига. Представихме се успешно, а играта завладя много хора. Затова се заехме да помагаме на този изключителен спорт, от който вадим много таланти. bЗа нас е чест, че една пълна зала от 5-6 хиляди души неистово подкрепя отбора, а той играе с наши брандирани фланелки, направили сме шалове и знамена, провеждаме игри, отпуснали сме тъпани и мегафони. Много е приятно, това са друг тип спортисти с манталитет на победители. (растер)

Авантюрист ли сте и как се разтоварвате от напрежението?

- Авантюрист - не, нали всеки ден се сблъсквам с понятието риск. Покрай работата ми пътувам достатъчно и посещавам много интересни места. Много важно е да се освободиш от стреса, при всеки той е индивидуален. Аз не съм успял да го преодолея напълно, туширам го с любими занимания. Слушам хард рок, старите банди Black Sabbat или Deep Purple, класиките The Who и Cream, любимата ми група Pink Floyd. Имам пълна колекция, обичам да слушам музиката си силно, използвам къщата си на село, където съм заредил и барабаните си. Тупа-лупа в София няма как да стане, там си тренирам всяка събота и неделя, когато мога да се измъкна.

Кабинетът ви изглежда много уютен и артистичен...

- Има неща, които хората обичат да си спомнят, аз не правя изключение. Картините на стената ми харесаха през 1993-1994-а, нарисувани са от един плевенски художник - Петър Мичев, който има много особен стил. На стената на славата съм си окачил банковите сертификати, имам правоспособност за брокер на пазара в Лондон, различни грамоти, снимки и подаръци. Снимката в черно е от времето на приватизацията ни, вестник БАНКЕРЪ ми я подари. На нея се виждат и двете кули, пред тях е сградата на Bankers Trust. Имам и удостоверение от Жорж Ганчев, че съм участвал в негово предаване. Фотосите са основно от благотворителите вечери за хора в неравностойно положение, която организираме съвместно с Вальо Михов и брокерите от Lloyds в Англия. Ние вкарахме и български елементи, шоу и загадки. На последната ни среща успяхме да съберем над 400 000 лв. за една вечер. Колекция от първите монети на Европейската общност достигна 100 000 лв., те ни бяха предоставени от президента Георги Първанов. Парите отидоха за сдружение Ветерани, в което членуват известни бивши български футболисти, за да подпомагат лечението си.

Имате ли страст към колекционирането на скъпи напитки или аксесоари?

- В благотворителните вечери имаше по една-две уникални бутилки. Една от тях бе с 50-годишно Глен Фидих, което бе разиграно на търг. Аз я платих. Имам и един уникален гасконски Armagnacот 1922-ра в артистична дървена кутия. Тя е била подарена от френски артисти на Анжел Вагенщайн, уникат е с неговото брандирано име. Бутилката е от специална реколта и е посветена на 80-годишния юбилей на Вагенщайн, единствена е в света. В Лондон съм опитвал коняк на 100 години, мъничка глътка струваше над 200 лири.Иначе предпочитам часовниците на две марки - Frederique Constant и Moris Lacroix. Не са от скъпите, но ми харесват.

Кой е предпочитаният от вас автомобил?

- Ще избягам от традиционния отговор, че това е служебният. Като всеки мъж имам слабост към автомобилите, на върха в класацията ми е Ford Mustang. Американските автомобили са най-добрите за мен, изпипани са. В Маями съм посещавал една автокъща за колекционери, беше като музей, никелирани брони, сменящо се осветление, бяха наредени едни красиви понтиаци, кадилаци и доджове, окото ми се напълни. Но мустанга си го харесвам от 10-годишна възраст, никога не съм притежавал такъв и може би е дошло времето да си купя, искам да го направя. Това е кола. Иначе харесвам повечето модели на Mercedes, както и Citroen 21.Ситроен 2CV също ми е много симпатичен, той е популярен като колата на монахините от филмите с Луи дьо Фюнес.

Четете още

Special Weekly

Мъжките часовници

Часовникът не е просто механизъм за измерване на времето, а важен мъжки аксесоар, който обикновено говори за вкуса и социалния статут на своя притежател. Затова и през... Още »
Банкеръ Daily

КРИБ обнови Управителния си съвет

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев поздрави новите членове на борда и призова за повече стабилност в бизнеса. Още »