Special Weekly

Men Follow

Разказвачът на приказки от стъкло

Кина Бъговска, Чикаго, САЩ, специално за "Banker Spesial"

S 250 f4d9335a 7a41 415f 9e80 7c8ce48b7c9d
S 250 fff9246c 0f60 4155 8a28 69d1dcc12f71

Лъчезар Бояджиев  учи  керамика в Софийската художествена академия. През 1985-а се дипломира със специалност стъкло в художествената академия в Прага. От 1986-а живее и работи в Сан Франциско, САЩ. Отваря свое ателие за стъкло и бързо спечелва признание  на американската артсцена. Излага свои произведения в най-престижните галерии, печели много награди. Скулптурите му могат да бъдат видени в музеи и частни колекции нa САЩ, Япония и Канада.

Българинът изучава тайните на стъклото при един от най-добрите професори в Прага - Станислав Либенски. Чешкото художествено наследство в областта на стъклото е със запазена марка и всепризнато в цял свят. Историческото му развитие датира  повече от 150 години. Това вече е достатъчна атестация за един художник, който черпи и развива професионалните си качества от най-добрите извори. По това време България няма традиции в сферата на художественото стъкло и след завръщането си от Чехия творецът решава да потърси другаде своята реализация.

С много творчески заряд Лъчезар Бояджиев стъпва на Новия континент през 1986-а, за да превземе едни от най-престижните галерии в САЩ, които лансират само най-доброто в областта на стъклото, опирайки се на старите европейски традиции.

По това време в Съединените щати с невероятен ентусиазъм и размах се изучава и внедрява всичко свързано със стъклото от Европа. Предприемчиви американски художници, колекционери, бизнесмени оборудват огромни ателиета и работилници, откриват училища и университети, за да се обучават, като докарват от Европа специалисти, материали и технологии. За петдесетината години, изминали от тогава, американските творци натрупват опит и отварят широко вратите на художественото стъкло към неговите  ценители.

 

ХУДОЖНИК, АВТОМОБИЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ И ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛ

Когато духът ти е необятен и творческите ти  възможности са разнообразни и безкрайни. За художника Лъчезар Бояджиев пистите на предизвикателствата са много, но резултатът е винаги един същ - признание, награди и отличия. Така е, докато се състезава с коли или докато мери сили с калифорнийските производители на вина. Лъчезар и неговият приятел пълнят сякаш на шега шест бъчви от по 300 литра с великолепното вино Cabernet Frank, но не на шега получават златни медали.

Когато човек чете информацията за успехите на художника в интернет, му се струва, че пътят, изминат от твореца, е лек и безоблачен, а медалите сякаш сами го "намират". Но когато спре пред неговите изящни и в същото време монументални скулптури от стъкло,  усеща съпротивата на материала, която художникът преодолява, докато стопи кристалчетата стъклен пясък, за да ги превърне в светлина и форми.

В продължение на много години Лъчезар работи в областта на оптичното съкло, където няма термична обработка, но няма и тази свобода на цветове и форми.

Заминава отново в Прага и там, в леярната за стъкло, създава първите си скулптури. През 1996-а се завръща в Сан Франциско и вече работи в собствената си леярна.

 

ОТ ИДЕЯТА ДО СКУЛПТУРНАТА ФОРМА

Първо с въглен, върху хартия, художникът бавно и съсредоточено търси формата, наслагвайки и отнемайки линии, докато не получи потвърждение от вътрешния си глас, че е открил това, което му трябва. Перфектните линии изглеждат като направени  на един дъх, но търсенето трае часове, дни или дори седмици.След това идва ред на глината, от която двуизмерната рисунка се превръща в, от глината се прави калъп и се стига  до леенето. Готовите стъклени блокчета се поставят цели или натрошени в калъпите, програмира се компютърът на пещта и се чака да се разтопи стъклото.

Ателието на Лъчезар е като производствен цех. До мотокара са пещта, ваните, където се шлайфа стъклото, масата за отливките, глината и стъкло, много стъкло...

Докато се оглеждам любопитно наоколо, ме изкушават купища въпроси, но най-вече как художникът преценява колко стъкло да разтопи, след като пещта не е тенджера да отвориш капака и да добавиш още, ако не стигне.

Как знаеш колко блокчета стъкло да сложиш? Знаеш ли какво ще получиш?

- След толкова експерименти и натрупан опит – вече знам. Обемът на калъпа се измерва с пясък, а времето на топене зависи от дебелината на формата. (Лъчезар Лъчезар обяснява, че използва калъпите за не повече от шест отливки, но те не си приличат, защото са в различни цветове.)

Кое те вдъхновява, откъде черпиш идеите си? 

- Музиката. Денят ми започва с кафе и музика – джаз или класика. Това е моят емоционален заряд, старая се да не се влияе от друго. Започвам от абстрактна линия или форма, насочвам я в посоката, която искам. Ако е женско тяло, търся плавни, "течащи" форми, а при абстрактни асоциации като „Скорост”, „Поток” прибягвам към динамиката на острите ъгли. Работя по седем дни в седмицата, около 10 часа дневно.

Как релаксираш и се зареждаш?

- С приятели, миди, океан и бяло вино.

Какво обичаш най-много да правиш?

- Да бъда със семейството и децата си.

Планове за в  бъдеще?

- Много пътувания с изложби.

За какво мечтаеш?

- Мечтата ми е да мога да прекарвам поне шест месеца в България – през лятото например, а през зимата - в Сан Франциско. Имам къща в Балчик, която ще ремонтирам.

Скулптурите на Лъчезар Бояджиев се настаняват трайно в съзнанието ти, завладяват те. Благодарение на светлината стъклото сякаш пулсира и излъчва магични вибрации.

Темите са „Движение”,” Наблюдател”, „Нежност”, „Скорост”, „Желание” - асоциативно пресъздаване на ритмични форми - плавни и женствени или динамични и устремени.

За пръв път видях неговите прозрачни скулптури на СОФА, Чикаго, през 2013-а и бях екзалтирана от  стъклените женски торсове, които въздействаха не само с пластичната си форма, а и с модулациите на светлината, отразена в тях. Респектиращо е присъствието им отново на СОФА, Чикаго 2014,  един от най- престижните форуми за декоративни изкуства. В него обикновено участват над сто от най-големите галерии в света. Впечатлена бях от етикетите с цени от по 30-60 хил. долара.

На какво, според теб, се дължи успехът ти?

- Фокусирам се главно върху динамиката на формата, подкрепена от чувствени линии, извикана от идеята върху хартията, докато се превърне в скулптура от стъкло, придружена от светлината. Искам изкуството ми да е част от модерната архитектура и съвременното ни обкръжение, за да отразява ерата, в която живеем. (Творчеството на художника е представено от множество галерии по цяла Америка като - Хабaтат, Мичигън и Флорида, Shantz Gallery - Масачузет, Pismo Gallery - Колорадо. На престижното световно изложение за декоративни изкуства, наречено сега – SOFA, присъства от самото му начало - 1991 г. Носител е на множество награди, негови работи са изложени в музеи, в частни колекции, в обществени институции, в Белия дом...)

 В какво вярваш?  От кого се учиш?

- Вярвам в Бог и в сериозната работа. В момента не се уча от никого, за да не подражавам на никого, а да търся своя път.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »