Special Weekly

Men Follow

Проблемите могат да се решат от лица, които знаят на кого, колко и за какво да платят | второ заглавие:Ако преподавателската работа носеше по-добри, честно спечелени доходи, бих предпочел академичната работа

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, пред SPECIAL

Г-н Андронов, едва ли работата в банка е била детската ви мечта, но все пак как се озовахте в този сектор?


- При дипломирането ми в Университета за национално и световно стопанство професорът, който бе в изпитната комисия ми предложи да бъда назначен в банката, в която той отговаряше за методологията. Имената в случая са без значение. Но това не бе първото ми работно място, тъй като вече имах трудов стаж зад гърба си като служител на една консултантска фирма Ю Ес Би Консулт. Пък и веднага след като завърших, започнах да преподавам основи на финансите като асистент в УНСС. Така че банката не е била единственият ми избор. Аз и сега водя лекции по банково регулиране в БНБ. Винаги съм казвал, че ако преподавателската работа носеше по-добри доходи, имам предвид честно спечелени доходи, бих предпочел академичната работа.


Човек трудно може да е добър преподавател, без да има практически опит по предметите, по които изнася лекции. Или се лъжа?

- Това, което казвате, е вярно. Без практически опит преподаването не е сериозно занимание. При цялото ми уважение, познавам много колеги, които са изчели цялата литература по преподаваната тема и имат отлични теоретични познания, но са изостанали от казусите в реалния живот. А когато четеш лекции, примерите от живота са важно нещо. Затова критиките на студентите от УНСС, че преподавателите им освен академичната дейност работят на две-три места, не са много основателни.


Вие имате доста натрупан опит и като преподавател, и като надзорник - бяхте десет години главен директор на управление Банков надзор на БНБ, а и като търговски банкер. Кое е най-голямото ви удовлетворение и най-голямото ви разочарование, което преживяхте през изминалите 15 години?

- Удовлетворението ми е, че за този период успях да се срещна с много различни хора и да попадна в доста интересни и дори екстремални ситуации. Това ми позволи да получа както житейски, така и професионален опит, който при други обстоятелства може би нямаше да натрупам няколко десетилетия. Знанието е моето удовлетворение. Но това знание ми донесе и много разочарование. Някои от реалностите, с които се сблъсках, не само ме разочароваха, но и ме обезкуражават.


И кое е онова, което ви обезкуражава?

- Най-много ме обезкуражава липсата на правила. Всъщност има писани правила, които съществуват, но те или не се спазват, или се заобикалят, или се изкривяват. А това е много опасно, защото когато се прави сериозен бизнес операциите и инвестициите се проектират за години напред. Какво обаче се получава у нас - ти планираш дейността на компанията на базата на правилата в законите, а когато започнеш работа, се оказва, че те масово не се спазват. И целият ти бизнес план рухва.


Но нали докато бяхте в надзора на БНБ десет години, се занимавахте именно с това - да създавате правила и да следите за тяхното изпълнение...

- И мога да кажа, че именно в банковия сектор законовите правила се спазваха в най-висока степен. Затова този бизнес сектор сега е един от най-стабилните, ако не и най-стабилният в България. Не забравяйте обаче, че банките работят и по правилата на закони, които нито се пишат от БНБ, нито Централната банка следи за тяхното прилагане. Например, когато казусите са опирали до решаване от съда, не сме имали нито спокойствието, нито комфорта, че въпреки ясното изписване на даден законов регламент той ще бъде изчетен и интерпретиран по правилния начин. И това се знае от всички, които си имат по-често вземане-даване със съда. Затова хората са се научили, че проблемите не могат да бъдат решени от млад юрист, който детайлно познава законите, а от лица, които знаят на кого, колко и за какво да платят. Разбирате ли, че докато тази практика съществува, сериозен и дългосрочен бизнес у нас трудно може да се прави.


Как обичате да се разтоварвате, когато сте потиснат?

- Единственият начин е да спреш да мислиш за проблемите и да си в среда, където те нямат значение и не се коментират. Това се случва, когато съм с приятели и когато пътувам някъде. Имам ли свободно време, обичам също така да спортувам и да чета книги.


Спортувате? Какво?

- Тенисът е моята любов. Това е колективен спорт. Говорим за малък колектив от двама или четирима души, което е добър формат за създаване на по-тесни приятелски взаимоотношения. А тенис започнах да играя още като дете. Знаете, че аз съм от Добрич и като дете често ходихме на почивка в курорта Русалка. По времето на социализма тя бе разделена на две - на френска и на българска част. Във френската част имаше много кортове, които бяха пълни и тъй като бяха забранени за българи, ние като типичните деца на социализма дълго стояхме до оградите и с интерес и с малко завист наблюдавахме как чужденците играят. Тогава реших, че трябва да играя тенис и в четвърти клас се записах да тренирам. Оттам нататък играех с приятели.


Това е скъп спорт...

- Не е най-скъпият. Знам го, защото преди време започнах да практикувам голф. Стана случайно. Докато работих в БНБ, имахме съветници от САЩ, повечето от които редовно играеха голф. Един от тях - Пол Сатлемен, беше много запален и всяка събота и неделя ходеше на игрището в Ихтиман. Много искаше да ме заведе и един ден аз отидох с него. Тогава се убедих, че голфът е много скъп спорт, защото не е свързан само с пари, независимо че разходите за екипировка са сериозни, но и отнема много време. Едно трасе се минава за няколко часа пък и после трябва да отделиш доста време за разбор на играта и отива целия ден. Точно когато трябваше да навлизам в голфа, се роди дъщеря ми и стана невъзможно да се занимавам с него. Остана ми само тенисът. И това е спорт, който е по-евтин и от голфа и от ските. Разбира се, съпоставката трябва да се прави със сравними неща. Например скъпите комплекти голф стикове са по 15 хил. - 18 хил. лв., но има и такива до 2 хил. лева. А за тенис са ти необходими две ракети от по 300-400 лв., топките са по 10 лв. всяка и, разбира се, някакъв екип, който не е задължително да е марков. Лошото е, че абонаментът за закритите кортове не е евтин и трудно се прави. На различните места за един сезон е между 1500-2000 лева.


Какви ракети използвате?

- Имам две ракети Head. Това е може би най-масовата марка заедно с Dunlop, Fischer и Yonex. Но Head е номер едно като продажби в света. За ниво любител марката няма голямо значение, но аз съм си харесал Head.


А като екипировка?

- Спрял съм се на Adidas. Знаете, че допреди три години в този спорт абсолютното господство бе на Nike, но сега Adidas става все по-популярна сред тенисистите.


Казахте, че обичате да пътувате. Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

- Да, пътуванията са един от начините за разтоварване, при това в компанията на семейство и приятели. Проблемът е, че напоследък при пътуванията моите и на съпругата ми Миглена интереси се разминават с тези на петнадесетгодишния ми син Мартин и петгодишната ми дъщеря Юлиана. Като ходихме във Виена, аз и майка им се опитахме да ги запознаем с най-големите културни и архитектурни забележителности. Интересът на децата обаче бе насочен единствено към Пратера и зоопарка. В Барселона бе същото. Няма градините и къщите на Гауди, няма катедралата Саграда Фамилия, тях ги привличаха единствено различните аквариуми, зоопаркът и другите увеселителни атракциони. А що се отнася до най-екзотичното място, където съм бил? Това може би е Южна Африка. Там със съпругата ми бяхме на едно място Сън Сити, което е като Лас Вегас - град сред абсолютната пустош, ограден с висока стена. В него има луксозни хотели, казина, голф игрище и ферма за крокодили. Та във фермата за крокодили имаше маршрут за обиколка на туристи и там видях какви ли не от тези влечуги - от най-големите до най-малките. В Сън Сити имаше и изкуствена плажна ивица, заобиколена от голямо водно пространство с изкуствено създавани вълни от по един метър. Интересен е и Йоханесбург. Наблизо до града се намира нещо като резерват, където се влиза с автомобил и докато пътуваш, виждаш всякакви видове животни - зебри, жирафи, антилопи... Имахме доста екстремен момент, когато преминавахме през територията на хищниците, защото една лъвица нещо ни се ядоса и се хвърли върху колата, като се озъби през стъклото, фиксира ни с поглед и след това, слава Богу, се оттегли. Там ни разрешиха да подържим малките на хищници. Така че съм държал малък лъв в ръцете си.


Сега е много актуална темата за 21.12.2012, когато според календара на маите щял да настъпи краят на света!

- Действително, в Мексико посетихме специално пирамидите на маите. Там трябва да се види голямата пирамида. Тя е изградена по начин, който я прави един огромен и в същото време изключително точен съвременен календар. Именно в символите и архитектурните детайли на тази пирамида е закодирано пророчеството на маите, че краят на света ще настъпи през 2012 година. Вече има и игрален филм, чийто сценарий е базираня на това пророчество. Необяснимо е как маите са могли да изградят такъв огромен архитектурен паметник. Не става въпрос само за размерите и изображенията по него. Той е направен с такава аритметична точност, че само в два дена от годината, когато слънчевата светлина е под определен ъгъл, рамената на пирамидата създават илюзията, че се движат. Специалисти казват, че за да се постигне такъв ефект, се изискват математически и строителни познания, които позволяват раменете на пирамидата да бъдат издигнати с точност до десети от градуса. Това наистина може да впечатли всеки и да го накара да се замисли.


Разговора води Петър Илиев

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »