Special Weekly

Men Follow

Превърнах хобито си в професия

Искам да видя София и България променени/Няма нищо по-ценно от семейството и близките

S 250 f0effcf8 fedd 421c bdf6 1b8e9e1a57c6

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска гимназия. Дипломира се като бакалавър по международни отношения в УНСС, с магистратура по европейска интеграция. Докторант е в катедра "Международни икономически отношения" на същия университет, асистент във Висшето училище по застраховане и финанси. През 2010-а завършва и специалността "Политически мениджмънт". Минал е през всички стъпала на партийната йерархия на БСП, за да стигне до председателското място в Градския съвет на БСП София, член е на Изпълнителното бюро на националния съвет на Партията. Паргов е втори мандат съветник в Столичния общински съвет и в момента е заместник-председател на комисията по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и член на Постоянната комисия по финанси и бюджет.

 

 

Г-н Паргов, завършили сте Втора английска гимназия, международни отношения в УНСС, с магистратура евроинтеграция. Защо се насочихте към политиката?

- Политиката ме интересува отдавна. Но преди да започна да се занимавам професионално с нея, представата ми бе коренно различна. Установих, че политиците не общуват по разбираем начин с хората и някои техни решения не се приемат от различните групи в обществото. Установих, че една от грешките на политиците е начинът им на комуникация и затова не винаги ги разбират.

От 16-годишен проявявам интерес към политиката, запали ме моят учител по история. Той твърдеше, че политиците не се раждат за една нощ и даваше за пример тогавашния кандидат на демократите в САЩ Бил Клинтън. Няма как до вчера да си бил инженер, икономист или анализатор и изведнъж да се превърнеш в успешен политик. Изисква се да преминеш дълъг път на подготовка.

Тезата му ме впечатли и ме мотивира да започна да се подготвям. Този човек беше с дясно либерални възгледи, моите пък бяха леви. Но това не пречеше на общуването ни и дискусиите ни протичаха в в дух на толерантност.

Как човек може да се издигне в йерархията на една голяма и авторитетна партия като БСП, "без да ползва асансьора"?

- Започнах от най-ниското партийно равнище, от низова организация на БСП. Като всеки млад човек лепях плакати и разнасях листовки по време на избори. През 2005-а партийната организация в моя район настоя да се занимавам по-активно с политика. Доста дълго време обмислях предложението, тъй като осъзнавах, че целият ми живот ще се промени. Дотогава имах професионална опит и в държавния,  в частния, и в неправителствения сектор. В периода 1996-1998 г. бях сътрудник по военно-политически въпроси в канцеларията на Генералния щаб на армията. После работих във фондация "Ресурсен център", която се занимаваше с важни национални и международни проекти - например реформата в армията. След това преминах в частния сектор в консултантската компания "Вазов институт", която работи в областта на финансите, на човешките ресурси и на еврофондовете. Там съм и до днес. Поддържам връзки и с академичните среди, асистент съм във Висшето училище по застраховане и финанси със специалност "европейски въпроси". Докторант съм в катедра "Международни икономически отношения" в УНСС. Темата на дисертацията ми е много актуална - "Енергийната политика на Европейския съюз и мястото и ролята на България".
Смятам, че за да си добър политик, трябва да имаш експертен потенциал. Аз тръгнах от най-ниското стъпало на партийната кариера, преминах през районната организация и в момента съм председател на Градския съвет и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Извървях пътя си последователно и постепенно и дума не може да става за "парашутизъм". Доволен съм от това, с което се занимавам. Вярвам, че като лява партия, БСП е призвана да намали негативните социални резултатите от ултралибералния десен преход в България.

Ние трябва да сме сред хората, за да създадем един успешен политически продукт, който да "предложим" на политическия пазар и гласоподавателите да го пожелаят.

Кои политици са еталон за Вас?

- Като се замисля - в миналото има доста силни политици на фона на сегашната безпомощност на Европа да се справи с икономическата криза. В лявото пространство вече няма политици от ранга на Франсоа Митеран и на Вили Бранд. Липсват политически лидери и ярки личности. Може би в глобалния свят лявото и дясното се сливат и идентичността се губи. Вече не се говори за идеи и идеологии, а се търсят технократски решения. Изчезна и класовият подход - хора на наемния труд вече гласуват за десни идеи и политици, а представители на дребния и средния бизнес избират лявото. Всеки търси посоката, която смята, че би му осигурила лично облагодетелстване. Популизмът с гръмките, нереални обещания процъфтява. В последните 25 години в българското общество солидарността и справедливостта изчезнаха. Въпреки че те са лайтмотивът в предизборните обещания, те не се изпълняват, което води до социални диспропорции.

Ясно е, че в условията на пазарна икономика един ще има повече, друг - по-малко, в зависимост от шанса и способностите. Но трябва да има справедлива социална система, която да защитава уязвимите групи, за да се преодолее усещането в обществото ни, че липсва справедливост.

Чарът и харизмата или силните идеи са по-важни в арсенала на един политик?

- Чарът и харизмата подпомагат по-добрата комуникация, свалят бариерите, създават предпоставки да бъдеш възприет добре. Но само това не е достатъчно. Ако нямаш идея и визия как да я осъществиш, не можеш да отговориш на очакванията на избирателите си.

Каква е ролята Ви в Столичния общински съвет?

- В момента съм съветник втори мандат от квотата на БСП в Столичната община. Работя в комисиите по "Финанси и бюджет" и "Транспорт", които са ключови за управлението на града, за разпределянето на средствата и за комуникационните връзки. В рамките на Общинския съвет се опитваме да налагаме политики, насочени към ежедневните проблеми на хората като чистота, сигурност, образование, благоустройство. Големите инфраструктурни проекти са важни за бизнеса, за инвеститорите. Но и хората в крайните квартали искат сигурност, детски градини и площадки. А в София центърът се толерира от години, там се насочват средствата за сметка на периферията на града. Липсва концепция за изграждането на вторични градски центрове. А в един мегаполис като столицата подобен подход би довел до балансираното развитие на всички градски райони.

Ще цитирам един приятел, симпатизант на ДСБ. В един разговор той ми каза: "Аз имам големи финансови възможности, но не се чувствам щастлив, защото около себе си виждам измъчени и бедни хора". Заобикалящият свят влияе върху настроенията и усещанията ни. Призванието на общинарите е да улесняват живота на гражданите в града. За съжаление в България още не сме намерили вярната формула как да работим, така че хората да са удовлетворени от това, което получават срещу данъците и таксите, които плащат.

Как според Вас ще изглежда България след десет години?

- Като политик от по-младото поколение се опитвам да мисля в перспектива отвъд четиригодишните мандати. Има тежки и непопулярни решения, които са важни и понякога е много трудно да ги обясниш на хората. Малко са политиците, които поемат такива рискове от страх да не загубят подкрепата си. За съжаление, често политиците търсят лесни решения, които ги правят всеобщи любимци, но са вредни в дългосрочен план. Надявам се след десет години да сме излезли от икономическата и финансовата криза, да имаме повече инвестиции. Искам да видя София и България променени. Искам до 2020-а да усвоим повече евросредства за изоставащите региони, да създадем условия за ръст на икономиката, за повече производство, което до голяма степен ще реши и социалните проблеми. Това е посоката. С "Южен поток" си заминава и последният шанс да реализираме нещо голямо в енергетиката, а това беше единственият сектор, който носеше печалба на държавата.

И АЕЦ "Белене", и "Бургас-Александруполис", и "Набуко" угаснаха, а те щяха да осигурят повече инвестиции и работни места, повече свежи пари в страната. Но се надявам, че тази ситуация в енергетиката е обратима. За съжаление и кризата с КТБ доведе до недоверие към страната и до влошаване на инвестиционната среда, което пък означава нарастване на държавния дълг и нов дефицит. Има няколко сфери, в които можем да насърчаваме производството. Точно това наричаме "реиндустриализация". На първо място е селското стопанство, защото разполагаме с нужните предпоставки и природни дадености. Другите две области са хранително-вкусовата и леката промишленост, с които можем да сме конкурентоспособни на европейския пазар.

Ако бяхте премиер и имате неограничени правомощия примерно за една седмица, кое е първото нещо в държавата, което бихте променили?

- Бих дал положителен отговор за проекта "Южен поток". Смятам, че проблемът е чисто геополитически.

Как поддържате добрата си форма?

- Всяка сутрин спортувам във фитнеса, играя и футбол. Когато ми остане време, карам колело. Обичам да се разхождам, защото това е най-добрият начин за разтоварване на съзнанието от ежедневните проблеми.

Имате ли хобита?

- Допреди няколко години политиката ми беше хоби, а кариерата ми се развиваше в други посоки. Но в един момент хобито ми се превърна в професия. Да се занимаваш с политика не е лесно, тъй като стресът и напрежението са много големи. Но ако си честен пред себе си и пред хората, за които работиш, това ти носи най-голямото удовлетворение. Не съм безразличен към културата, в миналия си мандат бях заместник-председател на Постоянната комисия по култура. Това ми даде възможност да следя на живо целия културен афиш на София. По мое предложение в бюджета на общината бе включен международният фестивал "Изкуството на барока", който стана традиционен. Идват музиканти от цяла Европа, които изпълняват барокова музика. Тук беше и диригентът на оркестъра на Европейския съюз Рой Гудман. Обичам да чета книги, свързани с политиката и историята, както и биографии на известни личности. Сега чета една книга на двама професори от Харвард, предлагаща алтернативен модел на теорията за водене на преговори.

Как изглежда за Вас перфектната ваканция или уикенд?

- Перфектната почивка е без комуникации и мобилни телефони. Нямам предпочитания към конкретно място, може да е на планина или море, в България или в чужбина, на СПА или екотуризъм. За мен важни са обстановката и добрата компания.

Къде и в каква компания ще посрещнете коледните и новогодишните празници?

- Това са най-съкровените семейни празници. Времето, в което преставаш да мислиш за работа и си правиш равносметка на това, което се е случило и което си направил. В днешния забързан свят се опитвам в рамките на тези десетина дни да компенсирам отсъствието си от дома, това, което не съм  успял да кажа или направя за моите близки. Има една особена емоция, която ме кара да  почувствам, че няма нищо по-ценно от семейството и близките ми, от това те да са живи и здрави, да сме дълги години заедно, за да се подкрепяте в трудни моменти.

Какво бихте пожелали на българския народ за Новата година?

- Традиционно, в навечерието на празниците всички се призоваваме да сме по-добри и разумни, но не успяваме да го постигнем. Аз по-скоро бих пожелал всички да  да станем по-принципни. Да не забравяме, че сме държава не на 100, а на 1300 години със славна история. Желая да имаме повече самочувствие и вяра в своите възможности и безкомпромисно да отстояваме българските национални интереси.