Special Weekly

Димитър Костов, заместник изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка

Почти винаги съм живял на кредит

Единственият достоен аксесоар за мъжа е часовникът

Г-н Костов, защо избрахте да работите в банковия сектор?


- Първото ми работно място бе ОББ, още преди неин собственик да стане Национална банка на Гърция. Започнах там през 2000 година.


Не влязох във финансово-кредитния сектор заради някаква семейна традиция, нито пък защото съм учил специално за това. Аз дори и банково дело не съм завършил. Висшето ми образование е Стопанско управление - специалност, която завърших в Софийския университет. В тази специалност се изучават както мениджърски, така и финансови дисциплини. Преценката ми обаче къде да започна работа бе лично моя и не е повлияна от някакви странични фактори.


А как се озовахте точно в ОББ?

- Кандидатствах по обява за работа и така ме приеха. Започнах като старши банков служител...


И с каква заплата започнахте?

- С 480 лв. на месец. Първата ми работа бе в секретариата на банката като преводач. Няколко месеца по-късно се откри позиция в управление Корпоративно банкиране, където ме назначиха за кредитен специалист...


Кой бе първият ви началник?

- Казва се Божана Фратева, която още работи в ОББ и съм с много добри впечатления от нея.


А кога се прехвърлихте в Райфайзенбанк (България)?

- През 2002-ра... Работих като специалист за връзка с клиенти, което е същото като кредитен специалист.


Значи конкуренцията ви открадна?

- Нещо такова. Предложиха ми атрактивно възнаграждение, а и аз имах нужда от промяна. После дойде оферта от Първа инвестиционна банка, където започнах като специалист в дирекция Управление на риска. Там вече се занимавах с оценка на платежоспособността на клиентите. На тази позиция прекият контакт с фирмите липсваше, но всички познания на кредитния специалист трябва да ги има и експертът по управление на риска. И така постепенно се изкачвах в йерархията на банката до миналата година, когато ми предложиха позицията заместник изпълнителен директор, отговарящ за фирменото кредитиране, за дилинга, за продажбите и за управлението на активи на клиенти.


Кое е най-трудното решение, което е трябвало да вземате по време на вашата кариера дотук?

- Трябва да ви кажа, че при банкирането е много лесно да се казва не. Много по-отговорно е да се казва да. Защото банката, освен посредник между тези, които й поверяват парите си, и онези, на които тя ги предоставя, има и социалноотговорната функция да подкрепя бизнеса.


Имало ли е случаи, когато сте смятали, че една фирма не отговаря на критериите за отпускане на заем, но началниците са ви притискали да напишете положително становище върху нейното искане за кредит?

- Не. Такъв случай не е имало. Но е имало ситуации, при които съм оценявал, че рисковете да продължи кредитирането на една компания са нараснали и в същото време, ако то бъде спряно, загубите и за компанията, и за банката ще са още по-големи. В тези моменти човек много се колебае как да постъпи. Аз обикновено препоръчвах кредитирането да бъде ограничено, така че компанията да може да продължи дейността си и да обслужва задълженията си, без банката да поема допълнителни рискове.


Как се разтоварвате от стреса?

- Моето разтоварване е в контакта с децата ми... Щеше да ми е много трудно, ако нямах здраво семейство.


Разкажете ми за семейството си, като стана дума за него. Кога се оженихте? Веднага след като започнахте работа ли?

- Не. Първо си намерих съпруга и тъй като прецених, че това е жената на моя живот, реших да си намеря работа и да издържам и семейство.


А как е името на тази щастливка?

- Казва се Надежда и е адвокат...


О-о-о, банкер и адвокат! Почти идеална комбинация за просперираща двойка.

- Е, мога да кажа, че сме от средната класа и нямаме финансови затруднения.


И с какво се занимава госпожа адвокатът?

- Основно със застрахователно право...


Какво ли питам. То вашата история е за американски сериал. А децата? Те кога се появиха?

- През 2001-ва и 2005-а....


Я чакайте. Вие вярвате ли в семейното планиране?

- Не вярвам. Но пък вярвам, че децата сплотяват семейството. Така че си имам две прекрасни момичета - по-голямата е Ана, а по-малката Катерина.


Значи голямата е почти тийнейджър.

- Аз се учудвам от акселерацията на младото поколение. Но я наблюдавам и при децата на други семейства, така че при нас не се случва нищо особено. Иначе разликата между сегашните деца и нашето поколение, когато сме били малки, е, че днес малките имат по-малко свободно време, по-малко приятели и по-малко места, където да играят. Спомням си на моята възраст учех до обед и следобед никой не можеше да ме намери в квартала. А сега децата прекарват повечето време от деня в училището. Другата част от деня им е заета предимно с гледане на телевизия и пред компютъра, което е тотално нездравословно. Ние със съпругата ми се опитваме да разбием този стереотип на живот, като гледаме да им отделяме повече време, да ходим по-често в планината или в парка, но не е лесно.


Като казахте, че сте от средната класа, Вие ипотекарен длъжник ли сте?

- Аз почти винаги съм живял на кредит.


А кой избра жилището?

- Естествено, че съпругата ми. Тя се занимаваше и с обзавеждането, но аз присъствах при избора на всеки един елемент на обзавеждането. В дебата помежду ни обаче нейното мнение е водещото.


Вие дебатирате ли?

- Да, и то усилено.


Не стига че участвате в пазаруването, ами и дебат водите. Сигурно го правите от приличие.

- А не. При пазаруването все пак някой трябва да натовари плочките и други подобни неща. Няма как. Ние наскоро си купихме къща с двор в Симеоново. При това на кредит. И на мен ми е много хубаво, защото там се чувствам като на почивка. Та в новата ни къща вътрешният дизайн бе направен основно с мое участие. Но жена ми, като влезе в детските стаи, каза, че нещо не й харесва и се започна едно местене, пребоядисване и освежаване - до момента, в който нещата не придобиха приемлив за нея вид. Всичко това обаче тя си го организира и направи съвсем сама.


А куче имате ли?

- Разбира се. Имаме женски лабрадор. С други думи, вкъщи си имам четири жени. А отскоро имаме и декоративен заек. Децата много си го харесаха. И сега си живее в двора. Ще видим как ще се разберат с лабрадора.


Как прекарвате свободното време със семейството си освен излетите в планината и в парка? Остава ли ви време за друго?

- Да, остава ни. Много държим на спорта и през лятото ходим на басейн. Децата също така ходят на тенис и на лека атлетика. Три пъти седмично се занимават със спорт.


Вие със съпругата ви спортувате ли?

- Аз мога да кажа, че съм бивш спортист, защото бях в спортното училище на Левски и тренирах плуване от четвърти до седми клас. Жена ми също обича да плува, но предимно се занимаваме с фитнес, защото по-лесно можем да намерим условия за редовни занимания с този спорт. Все пак в София има три- четири басейна, докато фитнес зали колкото искаш. Дори в банката си имам фитнес зала и това е голямо удобство за мен.


След като сте тренирали плуване, владеете ли стила бътерфлай?

- Това ми е коронната дисциплина...


Тази година излизахте ли в отпуск?

- Да. Излизам в отпуск и през лятото, когато ходим на планина и на море, и през зимата, когато обикновено сме на ски. Точно ските ме събраха със съпругата ми. Беше през една зимна ваканция на Боровец.


В чужбина карали ли сте ски.

- Да, веднъж бяхме в Австрия в Сент Антон. Това е курорт в северната част на Алпите, близо до Залцбург.


И какъв е паралелът между българските и австрийските курорти, доколкото ги познавате?

- Това, което дава качеството на един зимен курорт, е качеството на снега. Когато бях в Австрия, там не бе валяло сняг и като се върнах, изкарах един прекрасен уикенд в Банско, където имаше прекрасна снежна покривка. Това ме накара да мисля, че у нас зимните курорти предлагат същите условия като тези в чужбина. Дори на някои места съоръженията на ски пистите са по-нови.


Имате ли предпочитания към марката на ски екипировката си?

- Не. Автоматите и обувките ми са на Росиньол, но съм имал и Атомик. Сега само якето ми е на Атомик. Съпругата ми кара с Динафит, но облеклото й е на Росиньол. Честно казано, аз не съм поклонник на модата в ските. Не съм като някои хора, които сменят облеклото и ските всяка година. За ските си трябват крака.


Не е точно така. Зависи и с каква вакса караш, защото могат да се получат травми. Аз например имам такава заради неподходящи ски...

- То миналата година аз пък скъсах ахилес, но на баскетбол. Но това стана заради недостатъчно добро загряване. И при една рязка смяна на посоката на движение получих травма.


Хоби имате ли?

- Не. Е, обичам да си майсторя някои работи. Например кучешката колибка я направих сам и я боядисах.


Обичам да чета, но напоследък ми остава все по-малко време за това. Последното нещо, което чета, е на Хорхе Бокай. Обичам всякакви книги без научна фантастика. Предпочитам сюжетите да са свързани с реалността, за да мога да съпреживея това, което се случва на героите в книгите. От този свят все още има много неща, които не разбирам и които ме интересуват, за да търся други реалности.


Привличат ли ви автомобилите. Имате ли предпочитана марка?

- Обичам удобни коли, но за мен те са най-вече средство за транспорт и придвижване. Не правя голяма разлика между моя служебен автомобил и този на съпругата ми, който е Форд Фиеста. Голямата кола е от значение за дълги разстояния, но пък най-удобен за тях е самолетът.


А мотори обичате ли?

- В интерес на истината имам един двукубиков скутер марка Априля. Взех го преди три-четири години, но не може да се каже, че съм запален мотоциклетист.


Имате ли предпочитани марки дрехи?

- Нямам предпочитани марки. Обаче сам си избирам костюмите. Съпругата ми, тъй като е един изключително лъчезарен човек, винаги ми взема светли костюми, но моето служебно положение изисква те да са в по-строги тонове. Така че с тази работа се занимавам сам още от 2001-ва. Избирам ги според това как ми стоят. Най ми пасват например тези от марката Ес Оливър. Удобни са ми и тези на Ролман. Костюмите Бос пък не ми стоят добре и затова имам само един от тази марка. Обикновено си подменям гардероба на две-три години.


Бижута не нося. За мен единственият достоен за мъжа аксесоар е часовникът. Сегашният ми е марка Атлантик. Другото бижу е халката. Въобще не смятам, че човек трябва да робува на вещите. Гледам да съм в тон с бизнес етикета. Иначе извън работата обичам свободата във всяко отношение, дори и при дрехите.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »