Special Weekly

Men Follow

По-добре от птиците

Парапланеризмът е не само удивително изживяване и непрекъснато печелещ почитатели екстремен спорт, но и възможност за процъфтяващ бизнес, убеди се Калин Ангелов.


Един въпрос с повишена трудност: кое спортно състезание е способно да привлече у нас състезатели от всички краища на света - от Бразилия и Венецуела до Япония и ЮАР? Не можете да отговорите? Не се тревожете - простимо е да не го знаете, защото става дума за съвсем ново начинание, при това в един спорт, който вероятно е по-млад от вас самите. Правилният отговор е Световната купа по парапланеризъм в Сопот. От 2 до 9 август подбалканското градче прие над 130 от най-добрите състезатели в този екстремен спорт с непрекъснато нарастваща популярност.


Историята


Парапланеризмът като концепция съществува от над половин век - всъщност от една статия на Уолтър Ноймарк в списание Flight през 1954 г., в която прочутият парашутен дизайнер обрисува в удивителни детайли този спорт. Но трябваше да минат трийсетина години, преди неговите колеги със съвместни усилия да създадат екипировката, нужна за въплътяването на тази мечта. Усъвършенстваният десантен парашут на Пиер Льомоан (1961 г.) и създаденият от Домина Джалбърт оребрен планер Parafoil (1964 г.) бяха първите важни стъпки към целта. После Дейвид Бариш проектира едно революционно паракрило за нуждите на НАСА - и нещата набраха скорост. През 1973 г. във Великобритания бе регистрирана първата Асоциация на клубовете по парапланеризъм. А през юни 1978 г. трима приятели от френското градче Миоси -Жан-Клод Бетон, Андре Бон и Жерар Босон - окончателно скъсаха връзката между този спорт и парашутизма, като изчислиха, че при определена форма паракрилото ще може да излети и от земята, при подходящ насрещен вятър и затичване по удобен склон. След това мина още десетилетие в усъвършенстване на технологиите, за да се стигне до първия Световен шампионат по парапланеризъм в Кьосен (Австрия) през 1989 г.


Няма точни данни колко души по света се занимават с този спорт в момента - главно защото броят им нараства с невероятни темпове. Само във Франция пилотите на парапланери са nbsp;около 25 000. Другите водещи държави са Германия, Австрия, Швейцария, Япония и Корея.


Екипировката


Основната разлика между парашута и паракрилото е, че първото е създадено за спускане, а второто ndash; за издигане. Тъкмо това е обяснението за растящата популярност на този спорт: при него не е необходим самолет, който толкова оскъпява парашутизма като хоби. Трябва ви само удобен склон и възходящо въздушно течение. Има два принципни източника на такива течения: единият са т.нар. ldquo;термикиrdquo; - когато слънцето нагрява някаква по-твърда повърхност, примерно скали, над тях се образуват колони от издигащ се горещ въздух; вторият се дължи на естествени препятствия в пейзажа, които отклоняват вятъра нагоре.


Съвременните парапланери се изработват от двуслойна синтетична тъкан (примерно skytex или gelvenor), оребрена с въжета (най-често - от разработения от НАСА материал кевлар). Крилата имат ширина от 8 до 12 м., площ 20-35 кв. м., и тежат между 3 и 7 кг. С допълнителното оборудване масата нараства максимум до 15-20 кг. Специалните състезателни планери могат да развиват скорост до 60 км/ч, тези за начинаещи - до 20-25 км/ч. Продължителността и дистанцията на полета зависят вече само от атмосферните условия и от собствените ви умения. Ден преди старта на Световната купа например, двама ентусиасти излетяха от Сопот и кацнаха в София, на 130 км. След кацането крилото се сгъва и се побира спокойно в една по-голяма раница.


Инвестицията


Като споменахме обаче, че парапланеризмът е по-евтино хоби от парашутизма, имахме предвид само текущите разходи. Иначе екипировката за него е осезаемо по-скъпа.


Ново крило от по-престижните производители (примерно Gin или Axis) върви около 3000-3500 лв. Употребяваните планери са по-евтини, но имайте предвид, че материалите имат ограничена продължителност на живота и покупка ldquo;втора ръкаrdquo; не е препоръчителна. Сбруята струва още около 1000 лв., освен това трябва да заделите 600-700 лв. За резервен парашут и 100-200 лв. за професионален шлем. Останалото - облекло и аксесоари - вече е въпрос на личен избор. Задължителен е обаче вариометърът (с вграден висотомер), който показва промените във височината и ориентира пилота къде са възходящите течения. За участие в състезания ще ви е нужен и GPS.


Както виждате, оборудването си е една сериозна инвестиция. Затова далеч по-разумно е първо да се научите с чужда екипировка - в България клубовете по парапланеризъм я предлагат под наем за 60 до 80 лв. дневно. Едноседмичният курс на обучение е 500-600 лв., след което вече сте готови за самостоятелни полети. А защо не и за участие в състезания?


Само за няколко години в България се появиха над дузина много силни пилоти, а Ясен Савов понастоящем е втори в класирането за Световната купа, отстъпвайки само на швейцареца Анди Аеби. Впрочем има и сериозни изгледи дисциплината скоро да попадне в олимпийската програма.


Бизнесът


От само себе си се разбира, че едно толкова бързо разрастващо се увлечение не може да не се превърне и в изгоден бизнес. Ако в началото с развитието на парапланеризма се занимаваха предимно ентусиасти, запалени по екстремните спортове, днес в него навлизат все повече опитни мениджъри. Отличен пример е Хаваж Митюнин ndash; собственикът на сопотския център ldquo;Шамбалаrdquo; и организатор на стартовете за световната купа у нас. 41-годишният Митюнин е сред най-влиятелните хора във финансовия сектор в Москва - през 2003-а дори бе избран за ldquo;Мениджър на годинатаrdquo; в руската столица. Неговата група ldquo;Регион-Центрrdquo; се занимава с инвестиционни консултантски услуги и антикризисно управление, при това не само в Русия, но и в Украйна, Казахстан и дори Монголия. Самият Митюнин обаче е увлечен от екстремните спортове и посвещава най-много внимание тъкмо на българското си начинание. В допълнение към парапланеризма, той развива в Сопот ndash; маунтинбайк, делтапланеризъм, зорбинг, мотобайк, скално катерене и още куп подобни занимания. Българското му дружество, което стопанисва и въжения лифт край Сопот, наскоро спечели приватизационните търгове за няколко имота на ВМЗ, включително административната сграда в Сопот (450 000 лв) и почивната станция в Розино (540 000 лв). Митюнин е убеден, че вложението е оправдано. ldquo;България става изключително привлекателна за инвеститори, особено от Русия - твърди Митюнин. - Говорим за една страна, която има много допирни точки с нашата, а в същото време е напълно интегрирана в Европа. Като добавим природните условия, това е идеалното мястоrdquo;


Рекордите


461.6 км световен рекорд за изминато разстояние спрямо земята по права линия, дело на бразилците Франк Браун, Марсело Приету и Рафаел Саладини през 2007 г. Постижението е край Дуке, Бразилия.


368.9 км световен рекорд за изминато разстояние при предварително фиксирана цел, дело на словенците Аляж и Урбан Валич. Постижението е по трасето Восбург - Йоханесбург (ЮАР).


4526 м световен рекорд за набиране на височина, дело на англичанина Роби Уитол. Постижението е край Брандфлай (ЮАР), през 1993 г.