Special Weekly

Men Follow

Петър Диков: Архитектурата е най-добрата професия за мен

От февруари 2006-а Петър Диков е главен архитект на София. Роден е на 19 септември 1953-а и е възпитаник на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС). Във визитката си е записал 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развитие, където е бил заместник изпълнителен директор. Бил е и управител на проектантско студио ПроАрх, както и на Научноизследователски и проектантски институт за регионално и градско планиране и архитектура. Името на Петър Диков стои и срещу длъжността ръководител на десетки проектантски проекти. Участвал е в изработването на общия устройствен план на София. Пред Banker Special главният архитект на столицата разказа как се е запалил по архитектурата, какво го дразни в администрацията, какво е Вече съм го казал, защо не обича да прави подаръци, както и за страстта си към бързите коли.


Г-н Диков, защо избрахте архитектурата?

- Стана съвсем случайно. Повлия ми съученик, който бе решил да кандидатства архитектура. Моите амбиции бяха да следвам ядрена физика, по това време се строеше атомната централа Козлодуй. Но се насочих и към архитектурата, две седмици ходих на курсове по рисуване. В онези години можеше да се кандидатства в два ВУЗ-а. Избрах МЕИ и ВИАС, за единия се явих на изпити по физика и математика, а за другия - по математика и рисуване. На първо класиране не ме приеха Ядрена физика, а Двигатели с вътрешно горене, затова избрах архитектурата. Тогава схемата беше такава - кандидатстваш, отиваш в армията за две години, връщаш се и почваш да учиш. Казах си: Как ще чакаш второ класиране, трябва да ходиш на море, а после - в казармата. И така се записах във ВИАС. След десет дни на второ класиране ме приеха и Ядрена физика, но вече беше късно. Никой от роднините ми не е бил обвързан със строителството, но по моя път тръгнаха брат ми, жена ми, надявам се и малката ми дъщеря. Смятам, че съм избрал перфектната професия. Няма по-хубаво от това, като се обърнеш, да видиш идеята си реализирана.


Може ли българската архитектура да се мери със световните образци?

-Имаме прекрасна архитектура и невероятни традиции, главно в жилищните сгради, но не я оценяваме достатъчно. Преди пет-шест години, когато правехме комплекса Правец, разработихме къщичките в три варианта - в български стил, модерен стил и тип английска къща. Очакваше се основните клиенти да са англичани, затова тествахме вкусовете им на изложение в Лондон. Първото, което британецът отхвърли, бе модерният макет, спря се на българския.


Кой от проектите ви е вашата гордост?

- Ще си призная, че като архитект имам интересна биография - дипломирах се през 1978-а в катедра Градоустройство, а мечтата ми беше да работя в тази област. В продължение на дванадесет години не направих нито една сграда, с изключение на една дървена барака върху 35 кв. метра на баща ми и на майка ми във Владо Тричков. След 1990-а обаче условията се промениха, градоустройството остана в държавата и общината. Така през 1994-а построих първата си сграда, а до 2007-а -2008-а реализирах над 100 обекта. Сигурно имам милион и половина построени квадратни метра. Основно правех хотели и ваканционни селища, актуални през онези години. Харесвам доста от проектите си като хотелите Адмирал и София на Златни пясъци . Глазне беше първият добър хотел в Банско, от него тръгна и българският облик на курорта. Имам и две сгради в Бизнес парка в София, които също станаха много добри.


Архитектът се оценява и от публиката, и от времето. Важно е и как сградите се вписват в историята. С годините една сграда може да стане по-хубава, както и обратното - само за две-три години може така да остарее, че да дразни.

nbsp;


А как се насочихте към администрацията?

- Отново се намеси случайността. Колега ме помоли да участвам в конкурса за главен архитект, защото другият кандидат бил тотална катастрофа. Подадох документи и за мое учудване бях избран от тогавашния кмет Бойко Борисов. Бях го виждал само по телевизията. Държавните служители са в изключително странна ситуация - по времето на социализма бяха добре поставени, но сега имат лош имидж. Когато дойдох в общината, заплатата ми беше 505 лева. Няма да казвам колко печелех като проектант - десетки пъти повече, но реших, че съм спечелил достатъчно и мога да работя за общото благо.


Лошото е, че в администрацията отиват или хора, които не са състоятелни в професията, или такива, които искат да се облагодетелстват. Ако можех, бих направил сериозни промени в тази област, но има две пречки - нивата на управление са обвързани, освен това е лесно да махнеш едни хора, по-трудно е да им намериш заместници.

На предишните избори търсехме кандидат за районен кмет. Поканих на разговор мой съученик, инженер-конструктор. Като шеф на проектантско бюро в частна фирма получаваше 2500 лв., а аз му предлагах стрес и конфликти за 850-900 лева... Значи какъв е вариантът - да взимам рушвети?! Благодаря, но ще ти откажа, бе отговорът му.


Каква е визията ви за развитието на София?

- София е изключително добър град, няма чужденец, който да не е казал, че имаме уникална столица, но се отнасяме малко мазохистично към себе си - всичко, което е българско, трябва да е лошо и грозно. София може би е малко мърлява, не я поддържаме и не можем да разрешим елементарни проблеми. Например тротоарите - какво финансово и организационно усилие трябва, за да се оправят? Има обаче сериозно развитие откъм чистотата. Градът е като жив организъм, а ние от пет-шест години се занимаваме с костната система и мускулите му. По голямата част от инфраструктурните проекти ги разрешихме, затова вече ще се занимаваме с прическата и грима на столицата - нещата, които струват по-малко, но дават самочувствие. Предстои да реализираме няколко проекта със световна значимост. Единият от тях е центърът на София - археологията, ларгото, общественото пространство. Догодина сигурно ще направим булевард Витоша пешеходна зона, ще изградим голям подземен паркинг, ще започнем разкопките около площад Света Неделя. Лошото е, че не популяризираме това, което вършим.


Издадохте книга, какви са посланията й?

- Това е сборник от материали, повечето от които съм публикувал, а по-малка част са нови. Книгата се казва Вече съм го казал с една добавка, написана на ръка - И какво от това. В предговора съм сложил надпис от финикийска колона: Страшно време настана - всички пишат и никой не чете, защото такава е и ситуацията и в момента. Описал съм как в общественото пространство се занимаваме с несъществени неща. Идват избори, но дебатът не е по същество: какво трябва да се направи, а обсъждаме качествата на кандидатите.


Боли ме, че направихме чудеса от храброст, за да съсипем икономиката ни, че изградихме абсолютно консуматорско общество. Преди време попитах общински съветници, какво се произвежда в София и след пет минути размисъл единият от тях каза - шоколадови бонбони. Икономическият бум преди година-две беше резултат от разпродажбата на национално богатство. Чуждестранните инвестиции бяха главно в покупка на земя и недвижими имоти. Писал съм и за земеделието - имаме уникални възможности и плодородна земя, но вкарваме чесън от Китай, а домати и краставици от Йордания.

Вижте износа ни - той е или суровини, или производство от предприятия, построени по времето на социализма. Остана едно-единствено перо от икономиката, което все още диша и има перспектива - фармацията.


Освен че пишете, какво друго правите през свободното си време?

- През лятото играя боулинг и тенис на корт, а през зимата карам ски в Банско. Откакто се помня, винаги съм почивал в България и само веднъж в Гърция. Патриот съм на тема почивка, дразня се от хора, които обясняват колко добре релаксират в съседни държави. Имам сантименти към българското Черноморие. И за туризма пак се подценяваме, а печелбарството е цел u8470?1.


Слънчев бряг има уникалната възможност да стане Лас Вегас на Европа, трябва само да се развие развлекателният бизнес.

По мой проект е изграден хотел с казина, който оснжвно се ползва от граждани на Израел. Те дори не стигат до плажа, маршрутът им е между казиното и стаята. Дори Слънчев бряг вече да не е курорт за плаж, ние можем да превърнем дефекта в ефект, като развием курорта като Лас Вегас . Преди години, през юли в центъра на Златни пясъци, довършваха басейн и представете си - мургави майстори си пиеха бирата, а трима германци бъркаха бетон. Явно идваха от малък град. Каква е почивката за тези хора? Да отидат в лудницата с много народ, да отпускат юздите.


Как релаксирате? Музиката помага ли ви, задържате ли се пред телевизионния екран?

- Харесвам поп музиката, предимно парчета от 70-те и 80-те години. Обожавам и руските романси, но си ги слушам, когато пътувам сам, защото са специфични. Често си пускам и Висоцки, дори поздравявам приятели по телефона с неговата Муза - гениална песен. Футбол гледам, откакто Бербатов отиде в Манчестър Юнайтед, защото го харесам, а на мач не съм ходил от 20 години. Иначе си падам по тениса, това е най-интелигентният спорт. Много рядко ходя на кино, гледам филми главно по телевизията, но това не ми е страст. Отидох на последния епизод на сериала Под прикритие. Моят брат, Калин, ми беше казал, че ще участва в сцената с ареста на лошия Джаро. Много се смяхме, като ми съобщи, че ролята му е на корумпиран главен архитект. Иначе филмът е много добър, дори казах на режисьора Димитър Митовски, че е свършил страхотна работа. Не обичам да ходя на концерти, не мога да усетя емоцията от живото представление. На опера, колкото и да е неприлично, съм бил два пъти. Не разбирам защо едно петминутно действие трябва да се точи по половин час.


Търсите ли адреналина от високите скорости?

- Обичам да карам кола, това е другата ми слабост. Не робувам на супер марки. Дори не ме интересуват външният вид и интериорът, важното е под капака да има достатъчно коне и автомобилът да е достатъчно мощен, за да те вади от трудни ситуации. Всякакви коли съм карал, започнах със Запорожец, минах през Шкода, Фолксваген, карал съм и Трабант, и Опел. Сега шофирам Туарег, тунингована версия е - R50, 5-литров дизелов двигател, уникален автомобил. Дори поставих рекорд - от центъра на Несебър до площад Народно събрание в София стигнах точно за три часа. За малката ми дъщеря Карина колата ми навремето беше като влакчето на ужасите.


Проблемът е, че когато аз шофирам, спокойно си вдигам до 250 км, а когато съм с шофьор, над 120 км в час ми идват в повече. Предпочитам да си карам сам, дори си возя шофьорите, а после те трябва само да потърсят място за паркиране. Една приятелка казваше, че колата е единственото нещо, което ме слуша безпрекословно.


Как човек може да ви спечели за приятел?


-Приятелите ми са хора, с които мога да си говоря или да си изкарам приятно. Те са сравнително ограничен кръг, но са много готини. Обичаме да играем карти с минимални залози, за да има тръпка и емоции. Обикновено сядаме на бридж-белот, лъжем се, викаме си, ядосваме се. Въздържам се от инцидентни приятелства, защото откакто станах главен архитект, повечето хора ме търсят за някаква услуга. Напоследък не ходя и на публични събирания, за да не ме дърпат за такива неща. Не правя компромиси със служебното си положение, дори за близките ми приятели. Но иначе не бих се нарекъл перфекционист.


Вярно ли е, че не обичате да правите подаръци?

- Изборът на подарък е най-омразното ми нещо. Приятелите ми са материално задоволени и никога не знам какво да им купя, когато дойде някакъв празник. Това се отнася и за жена ми, и за децата, изпадам в ужасно напрежение. Предпочитам да осигурявам плащането, а друг да се занимава с избора. Напоследък е модерно на тържества да се правят дарения, такива купони обичам. Пускаш си парите в урната и готово. Не се ангажираш и не получаваш подаръци, които после се чудиш какво да правиш. Иначе предпочитам часовниците, това е единственото мъжко бижу, което ми допада. Не нося пръстени, дори венчалната си халка не слагам често, не ми е комфортно.


Известен сте и като колекционер на картини, как се запалихте?

- Да, най-много ми допадат творбите на един монах от ХVI в. - Йеронимус Бош. Според мен гениалният Салвадор Дали е плагиатствал почти изцяло от него. Бош е извън времето си, много трудно се намират негови платна, но аз притежавам няколко. В момента имам повече картини, отколкото мога да окача някъде. И повечето от тях са подаръци. Липсата на галерии е голям проблем в България. Неотдавна при мен идваха двама колекционери, които търсеха място, за да показват колекциите си. Искам да направим един изложбен комплекс в подземното ларго на София, всеки месец в него ще има нова експозиция и ще кипи живот. И гостите на София и столичани ще го посещават често. Това ще стане най-интересното пространство в града. Отдолу на площ от 6 -7 хил. кв. метра между двата метродиаметъра ще минава половин София поне по веднъж седмично. Имам идея - да сложим там и уличните художници. Те ще намерят място по бул. Мария Луиза. Колонадата на ЦУМ върви под наклон, качва се от север към юг и разликата е повече от четири метра. Ако отрежем ларгото до колонадата, долу ще останат археологическите разкопки и художниците, а хората ще могат да минават отгоре по градския балкон и да ги гледат. Градът ни ще става все по-красив.

Четете още

Банкеръ Weekly

"Виваком" - в затишие пред буря

Все още няма никаква промяна сред акционерите на телекома. А още на 27 януари ще разбере, дали такава въобще ще се случи скоро.  Още »
Банкеръ Weekly

Серийният купувач Пеевски

Маратонското "пазаруване" на народния представител от ДПС Делян Пеевски през последните месеци гони рекорд. След скандалната сделка от миналата седмица за... Още »
Банкеръ Daily
Осман Октай:

Пеевски ще бъде отстранен заради дискредитиране на задкулисието

Когато бъдат осветени, употребени и станат неудобни, тези хора изчезват от пространството. Още »