Special Weekly

Men Follow

Обичам да си поставям цели и гледам да уцеля десетката

Жените трябва да изглеждат перфектно, а мъжете толкова добре, че да не ги загрозяват

Васил Симов е член на управителния съвет и изпълнителен директор на Българо-Американска Кредитна Банка. Заемал е ръководни позиции в СИБАНК АД, като от 2001 г. е член на управителния съвет, а през 2002-а последователно е избран за председател на управителния съвет и изпълнителен директор. От 1998-а Васил Симов е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса. От 2007-а е член на Съвета на директорите на СИЕСАЙЕФ . От 1994-а 1996-а е бил председател на надзорния съвет на Общо застрахователно дружество .


Васил Симов е магистър по икономика от ВИИ Карл Маркс и притежава квалификации по Търговия с деривативни и финансови инструменти от Commodity Futures Trading Commission, Washington D.C., САЩ, и Борсова търговия с фючърси от ACDI/ VOCA, Washington D.C., САЩ. Женен е и има една дъщеря.


Г-н Симов, от десетина години работите заедно с Цветелина Бориславова. Започнахте заедно в СИБАНК...


- Точно така, през есента на 2001-а тя ме покани за член на управителния съвет на банката. А иначе с нея се познаваме повече от двадесет години покрай нейния бизнес и моята работа на Стоковата борса, че дори и преди създаването на Стоковата борса през далечната 1991 година. Но в банковата система работим заедно от 2001-а.


Последвахте Цветелина и в Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Лесно ли се работи с човек като нея, или по-скоро е предизвикателство?

- Не е лесно, защото тя е много взискателна и много разбира от бизнес. За мен обаче работата с Цветелина Бориславова е по-скоро въпрос на навик. Аз вече толкова години съм неин служител, партньор и приятел, че съм свикнал с подхода й към работата. Това е и причината да дойда в Българо-американска кредитна банка. В СИБАНК бях в много добра позиция, защото управлявах, заедно с другите мениджъри, разбира се, една сравнително голяма, утвърдена кредитна институция с добра печалба. Затова БАКБ ме изненада с доста по-малките си мащаби. Но на Бориславова не се отказва... Тя е един много организиран и подреден човек, който е много открит както към бизнеса, така и към служителите си. И в това според мен се коренят причините за успеха й.


Практиката в България показва, че общият бизнес разваля приятелските взаимоотношения. Има ли опасност и при вас да се случи подобно нещо?

- Не смятам, че има подобна опасност. С г-жа Бориславова винаги сме били приятели и това се е отразявало добре на бизнеса. По принцип имам манталитета на ръководител - двадесет години съм шеф на Софийска стокова на борса, ръководя голям екип от хора и трудно се оставям някой друг да ми е началник. Тъй като съм зодия Стрелец, обичам да си поставям цели и гледам да удрям в десетката. Цветелина Бориславова е единственият човек, който допускам да ме ръководи. В това отношение преди нея е може би само съпругата ми.


Запазването на такива дългогодишни взаимоотношения говорят и за наличието на лоялност. Предполагам, че между вас е имало и доста спорове?

- Разбира се. Неизбежно е когато има трудни ситуации, всеки от нас да излага своето виждане за решаването им. И те невинаги са съвпадали. Но всичко е било в рамките на професионалния тон, между нас никога не са прехвърчали искри.


Лоялността в бизнеса е качество, което все по-рядко се у нас. Как си обяснявате това?

- За себе си ще кажа, че аз съм загубен, ако не съм лоялен. Търговията на Стоковата борса е един от много честните занаяти, макар някои хора да смятат, че борсовите сделки са измама и спекулация. Разбира се, има и негативни случаи, но онези, които си позволяват да са некоректни на борсата, много бързо излизат от нея. Пазарът просто изхвърля нелоялните. В този вихър от финансови и бизнес интереси, от лобизъм и сложни комбинации единственото, което може да позволи на човек да оцелее, са лоялността и коректността към партньора, с който сключваш сделката, и към компанията или човека, който ти я възлага. (на подложка)


А имало ли е случаи, когато Ваша лоялност се е обръщала срещу самия Вас?


- Губил съм пари и съм губил приятели, защото те не са били лоялни както лично към мен, така и към институциите, които съм представлявал. Борсата много пъти е била неглижирана именно защото е място, където сделките трябва да се сключват при най-голяма прозрачност.


Впрочем изискването за лоялност важи и за банките. Имам предвид, че клиентът трябва да бъде третиран като партньор, с който банката има дългосрочни взаимоотношения, а не като враг, на който трябва да му се вземат парите.


В обществото обаче се е наложило впечатлението, че банките се отнасят с клиентите си именно като с врагове. Как си обяснявате това?

- Сигурно в банките има и хора, които не се отнасят с нужното внимание към клиентите. И така те само вредят на институциите, в които работят. Ако една банка има славата, че не помага на клиентите си, когато имат затруднения и се отнася некоректно с тях, това означава, че нейните служители не са коректни към самата нея.


Опитвате ли се да мотивирате качеството лоялност в подчинените си? Или не смятате, че това е работа на един мениджър?


- Напротив. Всеки, който работи с хора, а основната дейност на мениджъра е точно това, трябва да се опитва да формира качеството лоялност. Аз го правя по същия начин, по който подхождам към клиентите на банката. Опитвам се да разбера какви са нуждите на моите колеги и подчинени и да им помогна, доколкото ми е възможно. Другото е, че се опитвам да им дам съвет как да работят по-добре. Стремя се да им обясня, че, първо, трябва да се свърши повече и по-добра работа, и едва след това - на базата на свършеното, ще дойдат по-добрите възнаграждения. Никога не определям отношението си към човека по това, дали ми е симпатичен, или не. (в запетая)


Имате късмета да работите в сфера, където има обективни критерии за оценка...


- Знаете ли, аз съм завършил статистика и моята голяма любов са числата. Дори си почивам, като играя судоку и решавам различни логаритми.


За мен числата са поезия, докато за много хора тази материя е суховата. Аз обаче като видя определен набор от числа - били те абсолютни стойности, или някакви съотношения, много бързо мога да си съставя цялостна картина за един бизнес, за това къде са успехите и къде са недостатъците.nbsp;

Как приемате твърдението, че дамите трябва да следват модните тенденции, докато мъжете могат да бъдат и по- неглиже?

- Не съм съгласен. Изцяло съм привърженик на виждането, че жените трябва да изглеждат перфектно. Което обаче не означава, че мъжете също не трябва да се стремят към това. В крайна сметка трябва да изглеждаме толкова добре, че да не загрозяваме жената до себе си.


Дразни ли Ви, когато видите някой колега с измачкан костюм?

- Разбира се, че ме дразни. Всеки, който активно се занимава с бизнес и смята, че е преуспял бизнесмен, а не изглежда добре в дрехите, в които е облечен, демонстрира небрежност не само към собствената си фирма, но и към своите клиенти и партньори. Разбира се, всичко опира до възпитание и до възприятие на света. Аз например усещам, че от дълги години основната ми дреха е костюмът и при мен това е станало навик. Абсолютно нормално е когато искам да привлека нов партньор за бизнеса си, или нов клиент за банката, на първо място да му направя добро впечатление с външния си вид, да го предразположа за разговор и едва след това да изрека фразата Опитай! И ако услугите, които нашата банка предлага, не ти харесват, отиди на друго място!. Точно по този начин съм спечелил много фирми и за Стоковата борса, и за банките, за които съм работил.


Как си обяснявате факта, че има шефове на големи корпорации - като вече покойния Стив Джобс например, които си позволяваха на големи презентации да се появяват по дънки, фланелка и маратонки?

- Когато човек е натрупал огромно състояние и е изключително успял като Стив Джобс, той минава в друга орбита и може да си позволи малко по-фриволно отношение. Не смятам обаче, че в България има хора, които са достигнали такова ниво на развитие на бизнеса си.


Костюмът си остава официалното облекло на всеки банкер и на всеки сериозен бизнесмен. Дори когато се уговаряме с приятели да се видим в почивните дни, често се шегуваме с уговорката, че трябва да дойдем на срещата цивилни - т.е. без костюм.


Каква марка дрехи предпочитате и въобще какво е отношението ви към модата?


- Не мога да кажа, че предпочитам определена марка. Причината е, че съм много висок и едър човек, и почти нищо от готовите дрехи не ми става. Всичките ми костюми са ушити по поръчка. Последният е шит във фирма Агресия, където работят с много качествени платове, както и в Zegna, BOSS и Skabal. Подобен е и проблемът ми с обувките. В България почти не могат да се намерят луксозни чифтове с моя размер. Използвам всеки случай, когато съм чужбина по работа или на почивка, да си купувам обувки. Повечето са от Италия и Франция, където има най-голям избор на официални обувки. Последно си купих обувки на Armani от Париж.


Имате ли любим часовник, който при никакви обстоятелства не бихте заложили на бас?

- Харесвам луксозните часовници. Този, който сега нося, е Ulysse Nardin. Той е подарък от съпругата ми. Иначе не залагам нищо мое. Не съм хазартен тип.


Какво е отношението ви към мъжките бижута?

- Те са много малко. В сравнение с жените в това отношение ние сме много по- облекчени. Мъжките аксесоари са предимно часовник, пръстен и допреди десетина-двадесет години иглата за вратовръзка.


Виждам обаче, че вие не носите пръстен.

- Да, защото имам голяма ръка и все си мисля, че на нея един пръстен не би стоял добре.


А защо казвате, че мъжете са облекчени, а не ощетени - заради малкото аксесоари?

- За щета не може и дума да става. Многото бижута, които една жена по принцип носи, са си голямо предизвикателство не само по отношение на парите. Не е лесна работа да подбереш обици, колие, гривна, пръстен и брошка например, които не само да си пасват взаимно, но и да са в тон с останалото облекло. Точно затова мъжете трябва да се отнасят с разбиране към нуждите на жената от стилни бижута. Аз например много харесвам марките Cartier и Chopard, и при всеки удобен случай подарявам на любимите ми жени в къщи някакво бижу от тези марки.


Разкажете за любимите си жени...


- Съпругата ми Мариана е икономист и дълго време работеше на фондовата борса, а сега е консултант в частна фирма, която се занимава с европроекти. Дъщеря ми Александра е голямата ми гордост, завърши бакалавърска степен в Англия по мениджмънт и международни отношения и сега учи първа година за магистър в Лондон Скул ъф Економикс.


Защо всички хора, които имат финансови възможности, гледат децата им да завършат в чужбина? У нас висшето образование толкова ли е зле?

- Като преподавател в УНСС съвсем честно ще ви кажа, че нивото на българското висше образование спада с всяка година. Може би го сравнявам с времето, когато аз бях студент, и много повече ходехме на лекции и упражнения, отнасяхме се изключително сериозно към следването. Докато сега студентите мислят много повече за бизнес, отколкото за това, което трябва да научат в университета.


Имате ли любими места в Лондон, където обичате да ходите с дъщеря си, и кои са нещата, които обичате да правите заедно?

- Да се разхождаме. Тя много добре познава Лондон и ми разказва увлекателни истории за различните му забележителности. Пазаруваме заедно и, разбира се, имаме няколко любими ресторанта като Zuma и Hakkasan. Това са заведения за екзотична японска храна, която не се предлага на друго място. Ходим, разбира се, и на пъбове, където пия любимата ми бира Guinness.


Истината обаче е, че от всички питиета предпочитам бялото вино. За мен най-доброто бяло вино е френското. Аз дори казвам, че лошо френско бяло вино няма. През лятото намирам време да отида на френската Ривиера, където задължително се наслаждавам на отличното френско розе. Една от любимите ми марки е Domaine Haute, която за радост я има и на българския пазар.


Известно е, че най-добрите готвачи са мъже, както и че любовта на мъжа минава през стомаха. Вие от кой тип сте - от този, които обича да готви, или от този, който обича да яде?

- Аз съм от втория тип. Обичам да ям, но се старая да ям малко. Виждате, че аз почти два метра човек, и съм си втълпил, че ако ям толкова, колкото ми се яде, няма да мога да мина през вратата. И засега успявам да устоя. Вярно е, че и много спортувам. Тренирал съм дълго време волейбол в Славия, след това и в института и винаги съм се стремял да поддържам форма.


А сега с какъв спор се занимавате?

- Преди, като всеки българин, обичах да играя футбол. Роден в София, в квартал Лагера, и от дете се помня, че във всеки свободен момент съм тичал навън да ритам топка. Благодарение на футбола бях и много популярен в училище. Сега, с напредване на времето, любимият ми спорт е гледане на телевизия с дистанционното в ръка.


Да се върнем на яденето. Кои са любимите ви гозби?

- Обичам всякакви видове меса, които са добре приготвени. В същото време обаче много обичам добре направените зеленчуци, както и всички видове десерти. А шоколадът го обожавам във всичките му разновидности. Ходил съм на много екзотични места и в Тайланд, и на Малдивите, и в държавите от Южна Америка. В Тайланд например опитах много морски деликатеси и зеленчуци, които не са познати в България. В САЩ пък стековете са ненадминати. В ресторантите там си поръчвах така: Донесете ми стек, който да подхожда на ръста ми, и сервитьорите се справяха забележително добре.


А кое е най-екзотичното място, където сте почивали?

- Ако говорим за море, това са Малдивите. Невероятно спокойствие и прекрасен пясък. Това място обаче е далеч и е скъпичко. Харесвам цялото Средиземноморско крайбрежие. Меката на морското летуване безспорно е френската Ривиера. Атмосферата там е такава, че дори да си с 10 евро в джоба, можеш да се отпуснеш. Иначе най-често ходя на българското Черноморие и съм фен на Слънчев бряг. Казват, че там е презастроено и има много хора. Но пък си мисля, че има много хора, защото има и много добри условия за летуване. Замислете се, по-рано в Слънчев бряг имаше тополи и магарешки бодили, сега има райграс и кипариси. Кое е по-добре?


Предпочитаната от Вас марка автомобил?

- Безусловно Мерцедес. Това е служебният ми и личният ми автомобил. Имам един джип Мерцедес Джи Ел, който много си го харесвам.


Както се казва, всеки мъж носи в себе си нещо от Джеймс Бонд. Кое е то у вас - страстта към хубавите коли и високите скорости, авантюристичният дух, безпогрешната интуиция, бързите рефлекси, или нещо друго?

- Знаете ли, аз съм търсеща и неспокойна личност. Обичам предизвикателствата. За автомобилите - вече ви казах. Е, нямам най-хубавия Мерцедес, макар че мечтая да го имам. Но се стремя да успявам във всяко от своите начинания.


Има една сентенция - че животът е онова, което се случва, докато кроим планове за бъдещето. В този смисъл какво очаквате от настъпващите празници и Нова година?

- Да сме живи и здрави с всички приятели около мен. Надявам се да не се сбъднат изцяло прогнозите за тежката финансова и икономическа 2012-а, която ни предстои. Разбира се, като икономист не мога да си заровя главата в пясъка и да кажа, че всичко ще се оправи. Съзнавам, че ситуацията не е лека, но гледам с оптимизъм в бъдещето, защото сме преживявали и много по-тежки времена.

Четете още

Банкеръ Weekly

Испански "инвеститори" завещаха 15 млн. дългове на "Уникредит Булбанк"

Местни играчи от политическия „елит“ у нас са свързани със заверата Столичната община и "Уникредит Булбанк" ще се разминат с вземанията си
... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »