Special Weekly

Men Follow

Не си представям, че някой друг ще управлява парите ми

Емил Ангелов, изпълнителен директор на Банка Пиреос България


Г-н Ангелов, как един висш финансов мениджър като вас уплътнява свободното си време?


- Проблемът е, че свободното време е нещо, което липсва в личния ми живот. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, като си правя равносметка, балансът между работата и личния живот при мен е тотално нарушен. Така че в момента свободното време е по-скоро в мечтите ми. Но пък знам какво бих правил, ако го имам. На първо място, ще отделя повече време на семейството си и, разбира се, ще се отдам на хобитата си. Имам любими занимания, в които наистина съм добър. Има и такива, за които все още само мечтая.


Нека тогава да поговорим за онези неща, които можете и обичате да правите. Кои са те?


- Мога да играя тенис. Мога да се гмуркам успешно, дори имам няколко степени за леководолаз. Мога и да стрелям много точно. Гмуркал съм се на много места, включително и на остров Бали. Но в чужбина местата за този спорт са строго определени и контролирани. От съображения за сигурност възможностите за самостоятелни експедиции са ограничени. Докато по Черноморието това е напълно постижимо. Например от време на време в средите на леководолазите се чува за координатите на някой потънал кораб и тогава си напълно свободен да отидеш и да проучиш какво има на това място. Лично аз съм го правил и е изключително вълнуващо преживяване.


Мога да играя бокс много добре. Дори все още се водя председател на един боксов клуб. Играя и голф и ми се иска да стана много по-добър, отколкото съм, защото това е невероятен спорт. Обичам да чета, но за книги почти не ми остава време. Обичам да се разхождам, да карам колело, но почти от шест години не съм имал време да правя това. Мечтая си един ден да обуя бричове и ботуши и да се разхождам по планините около Синеморец, където имаме лятна къща...


Бокс ли? Въпреки че познавам един заместник финансов министър, който също е запален по бокса, това не е ли малко необичаен спорт за банкери и въобще за мислещи хора?


- Скоро си говорих с председателя на Сметната палата Валери Димитров, който също като мен се запали по бокса, и той ми разказа колко много го разтоварва този спорт.


Добре де, ударите в главата не си ли доста опасни?


- Когато играеш с треньор и не гониш спортни постижения, ударите в главата не са опасни, а само те държат нащрек и те карат да не сваляш гарда. Да не говорим, че треньорите, с които съм играл, са ме пазили по понятни за всички съображения. Никой не се е опитвал да ме нокаутира. По-скоро аз съм имал правото и волята да нанасям тежки удари, но никога не съм успявал срещу тях. По време на тренировки много рядко съм влизал в свободен двубой. Но това е много хубав спорт, защото при него има големи натоварвания за кратък период от време. И е много мъжки спорт, въпреки че по времето, когато ходех редовно в залата, там идваха и много жени. Дори един път се боксирах с жена. Беше много смешно, тъй като тя бе по-добра от мен и получих няколко много интересни удара. Между другото, когато играят, в жените има много злоба. Те трудно успяват да се контролират на ринга.


А защо смятате, че голфът е невероятен спорт?


- Чували ли сте да се играе голф на някое отвратително място? Няма и да чуете. Всички голф игрища се намират сред невероятна природа, което е достатъчно условие за добра релаксация. Голфът по правило се играе на приятни места, в приятна обстановка и с приятни хора. Навсякъде зеленина, птички, слънце. Удряш топката и след това ходиш. Не се налага да тичаш или да се напрягаш. Голфът е занимание, при което хем има движение, хем всичко е много мързеливо. Освен това след игра можеш дълго да обядваш или дълго да пиеш бира или други неща, които обичат чревоугодниците.


Между другото вие чревоугодник ли сте?


- Аз много обичам да ям и се смятам за чревоугодник. Ям почти всичко, с изключение на домати с ориз...


Момент. Нека приключим с голфа. Вярно ли е, че по време на игра се сключват много добри бизнес сделки?


- Да, голфът е много подходящ за постигане на бизнес споразумения, но тук има една важна подробност. Подобни разговори на голф игрището могат да се водят само между равнопоставени хора. Например между собственици на две фирми, които се сливат и има въпроси, които трябва да се уточняват. Ако тези двама души се срещнат на голф игрището, няма как да не изчистят всички спорни моменти, защото играта продължава няколко часа. Удрят топката и започват да ходят, като през това време си говорят бавно и спокойно по интересуващите ги теми. Ако са добронамерени, ще намерят решение, докато играта приключи. Но ако си мислите, че можете например да изкрънкате кредит по време на голф, това няма да стане. Подобно поведение се смята за признак на лошо възпитание.


В държавите с развити икономики много висши мениджъри казват, че са в офиса до обяд, а след обяд са на голф игрището. Това е така, защото там срещат много важни бизнес партньори, с които нищо чудно да свършат повече полезна работа, отколкото ако са в офиса на някое дълго и протяжно съвещание.


Казахте, че другата ви страст е стрелбата. С какво сте по-добър - с пистолет или с пушка?


- nbsp;С пистолет съм много добър, а с дългоцевно оръжие не съм стрелял от времето, когато бях в казармата.


А колекционирате ли оръжие?


- Силно е да се каже, че колекционирам. Но имам няколко марки пистолети, за които смятам, че са много добри образци - Зиг Зауер, Берета. Имам и револвер Смит и Уесън със сребърни инкрустации, който е с колекционна стойност. Всички оръжия съм купувал в България, тъй като от нашите магазини съвсем легално може да се придобие всякаква марка оръжие. Може би един ден ще си купя и пистолет Валтер ППК като всички хора, които обичат да четат книгите и да гледат филмите от поредицата за Джеймс Бонд. Някои оръжия имат изкуствено създадена слава. Навремето например бе много популярен пистолетът Дезерт Йигъл. Когато човек го пробва обаче, вижда, че той е много тежък и доста непрактичен. Но пък по филмите виждаш как красиви, млади и крехки жени стрелят с това тежко оръжие, сякаш държат сламка. Така се създават легендите...


Обичате и лова. Кой ви запали за него?


- Никой не ме е запалил. От малък съм искал да стана ловец. За мен това винаги е било нещо романтично. В момента, в който започнах да раста в службата - това стана преди четиринадесет години, докато бях още в банка БИОХИМ, си извадих ловен билет и започнах да ходя на лов. Тогава всъщност се оказа, че представата ми за това занимание е била прекалено романтична. Никога не се бях замислял, че на лов трябва да се ходи много, че зимно време трябва да стоиш дълго време на едно място, че когато удариш една патица, трябва да изминеш половин километър, за да прибереш улова, и така нататък.


Нямате ли ловно куче?


- Не. Трябва да си много запален ловец, за да имаш куче. Още повече че все още не живея в къща, а в апартамент, който колкото и да е голям, не е подходящо място за отглеждане на такъв домашен любимец. Да не говорим, че двете ми дъщери са във възраст, в която са в състояние да уморят от обич всеки домашен любимец. Просто си спомням какво се случи на един дакел, който бе у нас, докато аз и сестра ми бяхме малки...


Кое е най-голямото животно, което сте отстреляли?


-nbsp; Една сърна, която ударих от доста голямо разстояние от чакало.


Ходили ли сте на сафари?


- Не. Много ми се иска, но нямам време и възможности, тъй като децата ми са още малки.


Не сте ходили на сафари, но сте пътували много по чужбина. Кои са най-екзотичните места, които сте посетили?


- Ами например остров Бали. Веднага искам да кажа, че не съм човек, който при пътуванията цени удобствата и държи всичко да му е подредено. Може да ви прозвучи странно, но любимата ми дестинация е Лондон. Обичам по-цивилизованите места. Под това разбирам и някой замък на хълма или къща в полето, където има някой да ти сготви, да поддържа стаите и така нататък. Много ми се иска да отида на такова място в Шотландия например.


Любител ли сте на високите скорости?


- Преди да се роди първата ми дъщеря, карах много. Разстоянието София - Слънчев бряг го вземах заnbsp; доста кратко време. Сега обаче го давам много по-спокойно. Няма как. Когато човек стане баща, осъзнава, че купонът е свършил и започва един друг живот, който е подчинен на семейството. Всъщност единствената ми лична кола е била Пежо 504 GTI, сега се возя на служебни автомобили. Карам сам предимно през летните уикенди, когато отивам да видят семейството си, докато е на лятната ни къща в Синеморец.


Коя е предпочитаната ви марка автомобил?


-nbsp; Мерцедес, разбира се. За мен тази марка предлага най-доброто съотношение между цена и качество. Харесвам големия джип Рейндж Роувър, макар много хора да казват, че се чупи често. Е, разбира се, бих искал да имам Порше или Ферари, но с малко повече самодисциплина тези желания могат да се контролират.


А за яхта мислили ли сте?


- Е, всеки човек го желае. Аз съм щастливец, тъй като мой близък притежава яхта и обичам да съм на нея.nbsp; Дори предпочитам да нощувам на нея, отколкото да отида на хотел. Що се отнася до собствена яхта... Не знам. Това е много голяма грижа и отговорност. Тези плавателни съдове изглеждат много добре отстрани, но всъщност се нуждаят от постоянни ремонти и поддръжка, което съвсем не е евтино. Като малки деца са.


Да оставим хобитата и да се прехвърлим на полето на модните предпочитания. Кой ви избира ризите, костюмите, вратовръзките?


- Аз съм се отделил много рано от къщи. Започнах да работя още през 1991 г., когато бях втори курс Финанси, така че съм свикнал да се грижа сам за себе си. Има две-три марки, които предпочитам. Почти всички костюми и ризи са ми ушити по поръчка. Една част от костюмите ми са Дзеня, другите са на Агресия.nbsp; Ризите ми ги шият в една българска фирма - Франт, чийто собственик познавам от университета. Аз си избирам платовете, а те прилагат една кройка, която преди години ми е паснала добре, слагат ми инициалите и така нататък. Понякога, когато пътувам, си вземам някоя дреха, ако ми хареса.


Любимият ви Лондон е прекрасно място за подобни покупки. Нали?


-nbsp; Да. Там имах много интересен случай. В средата на 90-те ме изпратиха на командировка там. Бях чел много за шивашките ателиета на Севиъл роуд и отидох да ги видя. В себе си имах 1000 британски паунда. По това време кредитни карти за хората от Източна Европа нямаше. Та отидох в един от тези магазини и си харесах един блейзър. Човекът в магазина веднага ми предложи да го оправи, където е необходимо и дори да ми го достави в хотела. В един момент се сетих да попитам за цената. Беше ми казана сума, три пъти по-висока от парите, с които разполагах - над 2500 британски паунда. Веднага го попитах дали имат нещо хубаво на по-приемлива цена. А той ми отговори: Господине, при нас може да намерите много хубави неща. Но за съжаление те не са евтини. И аз се отказах от покупката. И до ден днешен имам само няколко ризи, които съм си купил от това място. Ужасно скъпо е. В Англия и в Европа сигурно има хора, които могат да си позволят да пазаруват постоянно от магазините на тази улица. Да не говорим, че за част от обществото това е въпрос на престиж. Но да дам 5000 паунда за костюм за мен е изключително скъпо удоволствие.


А имате ли предпочитания към бижута?


-nbsp; Не нося бижута. Нося единствено този пръстен на ръката ми, който е семейна традиция. Бил е на дядо ми, който го е купил, защото инициалите отговаряли на името му - Емил Ангелов. След това го дал на баща ми, който е Ангел Емилов, а когато излязох от казармата, пръстенът бе даден на мен с идеята, че ако един ден имам син, той ще се казва Ангел и ще го наследи. Засега с жена ми Янтра имаме две малки момиченца - Александра и Анджела. Като навършат пълнолетие, за всяка от тях ще направим отделни пръстенчета.


А часовници?


- Исках да имам Патек Филип. Имам го и нямам терзания за друг.


Винаги сте били наемен работник, макар и скъпо платен. Нали така?


- Така е...


Мечтаели ли сте да бъдете собственик?


- Според мен няма човек, който да не си е мечтал подобно нещо. Но самата мисъл, че някой друг ще управлява парите ми, ме кара да се чувствам дискомфортно. Това е причината, която ме е карала досега да се въздържам от създаването на собствен бизнес...


Защо някой друг да управлява парите ви?


- Ами защото, ако собственикът е активно зает в оперативното управление на фирмата, той малко се различава от един високопоставен наемен работник, какъвто е мениджърът. Смисълът да си собственик не е да работиш по 14 часа на ден във фирмата, а да отиваш там един път в седмицата, да получаваш отчети и да даваш стратегически указания. Може и да генерализирам, но не си представям да съм собственик, който се занимава с оперативното управление. Затова казвам, че ако един ден реша да имам свой бизнес, няма да управлявам парите, които той носи. А самият факт, че това ще прави някой друг, ме кара да се чувствам неудобно. Колкото до бизнеса, от 1991-ва съм в банковия сектор и не умея да правя нищо друго освен пари от парите.


А мислили ли сте какво ще правите, когато се оттеглите от активния бизнес?


- Е, разбира се, имам своите идеи. Те не са нещо екзотично, но все пак... Представям си да имам голяма къща с изба. Наоколо да има лозя. Да има постройка, с няколко коня. Къщата да е достатъчно голяма, за да могат да идват приятели. Не е малко, разбира се, но според мен е напълно постижима мечта.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »