Special Weekly

Men Follow

Напоследък преоткривам България

Асен Ягодин, изпълнителен директор и член на СД на Пощенска банка, заместник-председател на АББ и председател на СД на Българската фондова борса, пред Banker Special

ВИЗИТКА:


Aсен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка от шест години и член на съвета на директорите на финансовата институция от 2001-ва. Кариерата му от 1993 г. насам е свързана изцяло с банката. Започва като счетоводител-фирми в един от софийските й клонове, след което се премества в Централното управление като дилър в новосформирания отдел Паричен и капиталов пазар. Поетапно преминава през позициите старши дилър, главен дилър, а по-късно оглавява управление Ликвидност. От 2006 г. е член на УС на Асоциацията на банките в България, а от 2008-а - неин заместник-председател. През 2009 г. влиза в съвета на директорите на местната фондова борса, на който и сега е председател.


Роденият на 7 октомври 1966-а в София Асен Ягодин е зодия Везни. Женен е и има две деца - близнаците Йоана и Константин. Ягодин завършва Университета за национално и световно стопанство с магистратура по Финанси. Магистър е и по Бизнес администрация от Американския университет в България. Специализира в Салмон Смит Барни - Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург и др., където придобива допълнителен професионален опит.

Г-н Ягодин, как протича един ваш работен ден?


- Дните ми са натоварени и обикновено започват много рано сутрин. В офиса задачите се трупат една след друга и често не ми остава време за обяд. Затова пък наблягам на кафето, което пия с удоволствие в големи количества. Работя средно около 10-12 часа, а вечерта правя най-вредното - вечерям твърде късно. Давам си сметка, че това не е най-правилният режим, но е изграден от години житейски ритъм. В началото се бориш подсъзнателно със стреса, а след това просто свикваш с него. Нещо повече - когато отида на почивка, където се предполага, че трябва да си почина, още на първата седмица започвам да се интересувам за актуалната информация от пазарите, какво се случва в банката, докъде са стигнали проектите в развитие.

Как си почивате от напрегнатото всекидневие?

- Обичам природата и във всеки свободен момент се опитвам да избягам някъде заедно с моето семейство. Запалих се по гмуркането, което се опитвам да практикувам редовно от шест години. Човек трябва да види подводния свят, който е не по-малко интересен от този на сушата, изключително разнообразен е откъм цветове и живот... Истината е, че открих този спорт много случайно и дори от скука. Бях на почивка в Турция и хотелът предлагаше всички възможни екстри за мързелуване. Те обаче омръзват бързо и така реших да опитам с гмуркането. Сега разполагам със сертификат, даващ ми правото да се гмуркам на дълбочини от 20 м, което е напълно достатъчно, за да се насладиш на всички прекрасни места с рифове, корали и екзотични риби. Мечтата ми остава да се сдобия и с разрешително за гмуркане на дълбочина до 50 метра. Тогава ще мога да разглеждам и останки от плавателни съдове под водата. У нас по Северното Черноморие има много потопени руски и германски кораби и подводници още от времето на Втората световна война. А и има кой да ме заведе до тях - съдбата ме запозна с едни от най-добрите професионални водолази в България.


Това означава ли, че по българското Черноморие има добри условия за гмуркане?

- У нас има много професионални инструктори, а екипировката, която се предлага, е на високо ниво, за разлика от Карибите например, където остарялата екипировка е масово явление. Базите за гмуркане у нас са изградени на много места - Балчик, Созопол, Несебър и други. Така че няма проблеми от гледна точка сервиз и оборудване, а със самото море - за съжаление Черно море е относително хладно, бедно е на животински видове, а и видимостта под вода е ограничена от обилното количество водорасли.


Изпадали ли сте в рискови ситуации по време на гмуркане?

- За щастие не съм имал сериозен инцидент под водата, дължащ се на проблем с техниката.


Гмуркал съм се на много места. През всичките тези години само няколко пъти съм се допирал до корали, които изпускат полуотровни вещества, попадал съм и на морски таралеж. Единственият случай, когато се притесних сериозно обаче, беше по време на едно гмуркане със сина ми в Мексико, тъй като се оказа, че той има проблем с механизма си. За щастие всичко завърши благополучно.


Мислили ли сте къде по света се чувствате най-добре?

- Куба е една изключително интересна държава за мен. Столицата Хавана е с много красива архитектура, макар че през последните 20-30 години почти не се поддържа. Архитектурни шедьоври съжителстват с мизерни сгради и този дисонанс понякога е шокиращ. Въпреки контрастите Куба носи един неповторим аромат, който съчетава късния социализъм и първите наченки на капитализъм и частна инициатива. Актуалната обстановка там може би наподобява тази в България малко преди началото на демокрацията. Разбира се, това по никакъв начин не пречи на кубинците да са вечно усмихнати и да не обръщат много внимание на материалната суета.


Опитахте ли кубинските пури?

- Разбира се. Не бях пушил от студентските си години, но в Куба за съжаление започнах отново. Харесвам така наречените пурети, при които тютюнът е 100% натурален. Все пак гледам на пушенето по-скоро като на приятна добавка към вечерните забавления с хубава напитка в добра компания. Не искам обаче да го превръщам в навик, защото тогава се губи очарованието.


Кои са другите ви любими кътчета за почивка?

- Допадат ми също Мексико и Доминиканската република, където наистина има красиви плажове и добро обслужване в хотелите. В тези държави сякаш цари безвремие и човек лесно може да се откъсне от проблемите си. Но като че ли остров Бали е мястото с най-доброто съчетание от природа и обслужване, където скромният ми туристически опит ме е отвел. Тези далечни дестинации обаче ме привличаха преди години. Напоследък предпочитам да преоткривам България. Мисля, че можем да привличаме много повече туристи с природата и културното наследство на страната ни. Любимите ми места за отдих у нас са Балчик с неговия аристократичен дух, също така Сандански, Велинград с модерната си база за SPA туризъм и с близостта си до планина.


Играете ли голф?

- Опитвал съм на два пъти, но явно не ме влече. Установих, че този спорт не ме забавлява. Лично моите спортни страсти са гмуркането и ските, които много хора определят като екстремни. Интересното е, че в ските например съм напълно самоук и според моите приятели стилът ми не е чист, по учебник. В същото време карам бързо и тази комбинация определено създава рискове, потвърждение за което са двете ми сериозни травми от този спорт.


Къде обичате да карате ски?

- Природата в България е страхотна, но нямаме създадени добри условия за зимен туризъм. Допуснаха се страшно много грешки, свързани основно с презастрояването на курортите в съчетание с недоразвита ски инфраструктура. В Банско например трябва да се чака с часове за пистите, а в същото време цените не са по-ниски от тези в Австрия, където подобни проблеми няма. В Боровец пък съоръженията са много стари и поддръжката на пистите не е достатъчно добра. Чудно е, че при такива природни дадености не се намери последователен инвеститор, който да го превърне в истински европейски курорт. Всеки сезон поне веднъж-два пъти ходя със семейството си на ски в България, за да видим дали нещо се е променило, но за съжаление си оставаме разочаровани. Затова по традиция изкарваме зимната ваканция с приятели в Австрия. Има доста добри зимни курорти и във Франция и Швейцария, но по мое мнение най-доброто съотношение цена - качество на обслужване си остава Австрия. Не е логично да платиш двойно само за да кажеш че си бил на ски в Швейцария.


bНа кои марки се доверявате, когато избирате ските си?


- Почитател съм на австрийската компания Atomic. Ските и цялото ми оборудване са с тази марка. Вероятно има и по-добри и по-скъпи, но просто тази марка ми допада най-много - това е моята марка.


Почитател ли сте на изкуството?

- Харесвам изобразителното изкуство. Почти не отказвам покани за изложби. Любимите ми художници пак са българи - Енчо Пиронков и Димитър Казаков-Нерон. Имам късмета да притежавам платна и на двамата. Малцина знаят, че поради заболяване Нерон получава забрана да рисува с маслени бои и твори предимно с акварел. Затова и маслените му платна са по-редки, но аз притежавам едно от тях. Картините ми от Енчо Пиронков са малко повече.


Познавате ли го лично?

- Не, за съжаление, но се надявам, че и това ще стане. Част от картините ни се съхраняват при изкуствоведа Тома Николов, който е мой много добър приятел. Той е един от истинските познавачи на българското изобразително изкуство и успя да ме спечели за него. Разговорите с Тома са много разтоварващи и ме отпускат, защото са на съвсем различни теми от това, с което се занимавам.


Харесвам и театъра. Преди време със съпругата ми ходехме и по два пъти месечно. Сега това се промени, защото и двамата се прибираме късно. Киното обаче е семейна традиция и всяка неделя посещаваме прожекции, а избора оставям на децата.


Ходите ли на концерти?

- Обичам да ходя на концерти на поп и рок изпълнители. Последно присъствах на шоуто на Мадона в Амстердам и на АC/DC в Мюнхен.


Каква кухня предпочитате?

- Харесвам най-вече средиземноморската кухня не само защото е здравословна. Най-добре приготвената риба съм ял в Гърция и на остров Бали. В южната ни съседка готвят много добре - независимо дали е скъп ресторант, или малко ресторантче в рибарско село. Обслужването е на високо ниво, можеш да се довериш изцяло на сервитьорите при избора си и те няма да те подведат. Има какво да научат нашите ресторантьори.


Имате ли планове за празниците?

- Цялата фамилия ще се съберем около трапезата на Бъдни вечер и Коледа. На такива светли празници човек трябва да е с най-близките си, затова напоследък предпочитаме да ги посрещаме в България, а Нова година ще посрещнем с моето семейство в Мадрид.


Пътувате много, какво ви дават пътешествията?

- Дават ми възможност да си създам реална представа къде сме ние. Няма много кътчета в света с по-красива природа от българската. Това, което все още не умеем, но трябва да направим, е да привличаме повече туристи, защото има какво да видят.


Какво очаквате от новата 2011-а?

- България се движи в правилната посока и следващата година ще бъде по-лека заради по-добрия бизнес климат. Икономиката ще постигне ръст и това ме прави оптимист. Не мисля обаче, че можем да се надяваме на бум в икономическото развитие през 2011-а, защото кризата беше дълбока, и излизането от нея няма да бъде лесно за част от фирмите и за някои семейства. Освен експорта задължително трябва да тръгне и вътрешното потребление. Все пак е добре, че първите сигнали за подобряване на икономическата ситуация са налице.


nbsp;