Special Weekly

Men Follow

Майкъл Блумбърг за бронзовия уникат на маестро Сетрак Агонян в Манхатън

Аз съм занаятчия и спортист. Аз съм майстор на метала. Ученик и наследник на бай Младен-ковача и на неговото умение - казва Сето Агонян, едно известно име сред лидерите на металопластиката и архитектурния дизайн в Ню Йорк. За него американските медии пишат, че е 300% човек: 100% българин, 100% арменец и 100% американец.


Климент ВеличковВестник Старт, Чикаго


Ню Йорк днес е като голям световен площад, на който се срещат потомци на древни и млади народи. Тук се смесват различни нрави и традиции, осъществява се неспирен обмен на духовност и култура. Сред този мегаполис, създаден от разни хора, говорещи по разному и вярващи в различни богове, има една катедрала, която определено е сред забележителностите на града. Намира се на 34-а улица и 2-о авеню в Манхатън.


Неотдавна, през лятото на 2009 г., 108-ят кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, притежател на 8-милиардно състояние, даряващ всяка година 300 милиона от личното си състояние катоnbsp; благотворителност, човек, който често отива в кметския си кабинет с метрото или на своя велосипед, основател на световноизвестната информационна агенция - Блумбърг, присъства при освещаването на новата бронзова входна врата на именно тази катедрала. Става дума за Свети Вартан - Арменската катедрала в Ню Йорк.


В своето приветствие към събралото се множество Блумбърг каза:


Днес започва още един забележителен периодnbsp; в историята на Свети Вартан. Това свято място е много важно за вас и за Америка. То е едно магнетично средище, с което Ню Йорк се гордее, че е в неговия дом! Всички ние можем да се радваме и на това забележително произведение на изкуството, което показва таланта и духовната сила на арменския народ, и в частност на армено-американската общност в Ню Йорк.


Кметът Блумбърг е познат у нас, в България, и със своята поддръжка на уникалния проектnbsp; на нашия световноизвестен художникnbsp; Кристо, преобразил за известно времеnbsp; нюйоркския Сентрал Парк - най-известното в света градско място за отдих и култура.


Made in International Creative Metal


Забележителният портал, който облагороди лицето на катедралата, построена по подобие на храма Ечмиадзиан край Ереван, представлява триизмерен релеф със сюжет от покръстването на Армения в християнската религия. Направен е в ателиетата на International Creative Metal, Inc, една известна фирма сред лидерите на металопластиката и архитектурния дизайн в Ню Йорк и по света. Собственик и ръководител на компанията е Сетрак Агонян, роден в България, започнал своята бизнес кариера в Ню Йорк през 1967 година.Той е носител на Наградата на 1100-теnbsp; компании - символ на особено професионално признание. Познат е с изкусно създадените метални конструкции и елементи в Рокфелеровия център, в седалището на ООН, направил е и уникалната врата на библиотеката в Абу Даби, както и други архитектурни детайли в дворците на шаха, познато е и неговото изкуство при металната пластика в редица хотели и други обществени сгради в Америка.nbsp;nbsp;


Бронзов релеф със сцени от покръстването на Армения


- Един ден ректорът на Катедралата сподели с мен, че познава възможностите на International Creative Metal - казва г-н Агонян - и че е дошло време да направим и вратата към храма достойна за Бога и хората, които идват. Поръча ми да организирам всичко необходимо и да направим нова бронзова врата. Създадохме художествен съвет. Първата ни задача беше да изберем сюжета, който да претворим в конструкция и релеф. Решихме да бъде из историята на Армения, свързана с християнството. Известно е, че един от първите християни в Армения, Свети Григорий, бил хвърлен в затвора заради проповедите му и възхвалата на новата религия. Но, случило се така, че неговата чудотворна лечебна сила станала необходима и за царското семейство. И той направил чудо - изцерил брата на царя от тежка болест. Така говорят старите легенди. Царят повярвал, че той е светец. Дворът бил спечелен за християнството.


На дясното крило на новия портал поставихме сцената - свети Григорий покръства King Drtad III, който е коленичил пред него - символ, че царят, който никога не пада на колене, прави това единствено пред Вярата. Релефът, в който свети Григорий пръсва с вода царя, е поставен така, че всеки, който мине през вратата, да има усещането, че също се кръщава отново от светеца.


... Една малка справка с историята ни открива, че Арменската апостолическа църкваnbsp; е основана от светите Тадей и Вартоломей. Пръв патриарх става покръстителят на царския род свети Григорий Просветител, затова църквата се нарича понякога и Грегорианска. Това става през 301 година и Армения е първата страна, чиято официална религия е християнството. След арменцитеnbsp; християнството се приема от Рим и други страни. Учението на Грегорианската църкваnbsp; съвпада напълно с православието, с изключение на тълкуванията за двете природи на Иисус Христос - божествената и човешката.


Сетрак Агонян - спортният човек на Америка, Армения и България


- Не очаквах - казва г-н Агонян - че кметът Блумбърг, един много уважаван и почитан американец, изключителен като характер, опитен бизнесмен и един от най-добрите кметове, които познава Америка, ще присъства на освещаването. Той е много зает човек и въпреки че се познаваме лично, не се реших да го поканя.


Майкъл Блумбърг е голям приятел на спорта. Заедно със своя заместник-кмет Даниел Докторов и спортната общественост на Ню Йорк той издигна кандидатурата на Ню Йорк за Град на Олимпийските игри през 2012 г. и ние бяхме заедно в Сингапур - на сесията на Международния олимпийски комитет, при гласуването за домакинство. По-късно кметът подкрепи моето предложение Ню Йорк все пак да организира Световно първенство по борба, коетоnbsp; ни бе дадено за 2001 г., но и отложено поради терористичния акт на 11 септември.nbsp;


През 2003 г., като знак на съчувствие, Словашкият олимпийски комитет и тяхната Федерация по борба ни преотстъпиха своето домакинство и първенството се състоя в Медисън Скуър Гардън. А историята на присъствието на г-н Блумбърг на нашия катедрален празник е тази, че спортният комисионер на Ню Йорк Кенет Подзиба му казал, малко преди събитието, че ще има тържество в Арменската катедрала и там ще бъде поставена новата бронзова входна врата, направена от моята фирма.


... Спортът в живота на Сето Агонян е негова втора природа. Боксов шампион на България в юношеските си години, президент на MWA в САЩ, Човек на годината за Американската асоциация по борба, член на Олимпийския комитет на САЩ. Той има иnbsp; неоспорими заслуги за конструирането и укрепването на олимпизма в Армения след получаването на политическа независимост на страната и е първият член на нейния Олимпийски комитет, а след това и вицепрезидент.


Агонян организира и първото участие на Армения на олимпиада - на Зимните игри в Лилехамър - Норвегия. Той е и човекът, който създаде и поддържа и сега много добри спортни контакти между САЩ и България. Известен е с организацията на боксовите срещи между полицейските отбори на Ню Йорк и София. Най-напред в зала Универсиада, след това и в Ню Йорк Атлетик Клабnbsp; (клуб, спонсориращ и дал на Америка 18% от всичките спечелени олимпийски медали), където той е пожизнен член.


Отборът на българската полиция участва в Ню Йорк през септември 2009 г. в състезание с боксьорите от нюйоркската полиция, а след това бе поканен и наnbsp; Мемориала в памет на трагичните събития от 11 септември 2001 година. Там делегацията ни бе на официалната трибуна. Присъствието на българитеnbsp; бе аплодирано като символ на единството в борбата срещу тероризма.nbsp;


Агонян е радетел за създаването на Музей на спортната слава в България и верен приятел на всички български и арменски спортисти, живеещи или гостуващи в САЩ.


Можеш ли - светът на изкуството е твой!


- Бях на 13 години - разказва Агонян - когато след кончината на баща ми, заедно с училището започнах да работя и като ковач. Мечтата ми в ония години беше да стана художник, но дълго време не го казвах никому. Не казах никому и това, че ще кандидатствам в Художествената гимназия. Явих се и бях един от приетите 30 ученици сред 900-те, явили се на приемния изпит. На следващия ден, в ковачницата, бай Младен ме завари в ъгъла, зад 25-килограмовия чук. Бях целия облян в сълзи. Защо плачеш, ме запита. Казах му, че съм приет за художник, а няма да ида, трябва да работя... Но ми е мъчно, че няма да уча... Я ми нарисувай една роза, рече майсторът. Не знаех защо иска това, но в ония времена майсторът за нас беше свят човек и без да питам нищо, нарисувах розата. Бай Младен взе рисунката, постави я пред себе си, взе чука и... розата разцъфтя магически красива и привличаща, грейнала в някаква особена красота! Да си художник, да си артист - товаnbsp; може и не само с рисуване - ми рече. - И в метала, и в дървото има толкова много красота, че можеш ли - светът на изкуството е твой! Никой не може да ти го отнеме... Не вярвах, че така просто може да се каже и едва след години разбрах колко беше прав този човек и как той ме постави на пътя, по който вървя и днес!


Години наред след товаnbsp; работех в ателиетата за приложно изкуство на Съюза на българските художници. Сега виждам колко полезна е била тази трудова школа. Щастлив съм, че познавам моята любима професия от онази епоха, когато човек не се надяваше компютърът да свърши цялата работа, а работеше сам и можеше да направи всичко с пила, чук и наковалня, с менгеме и бор-машина. Днес за нас работят машините и електрониката, но нека се замислим - трябва ли тези машини да заменят знанието и сръчността на ръцете? Може ли човек вечно само да натиска по определен порядък копчета на клавиатурата... Може би е по-добре да се съчетава старото с новото и така човечеството ще постигне повече. Винаги, когато ме питат за моя успешен бизнес, свързвам този успех с практиката, която имам.


Аз съм занаятчия и спортист. Аз съм майстор на метала,nbsp; ученик и наследник на бай Младен-ковача и неговото умение. Аз съм ковачът, който с огромен чук чупеше чугун за леярната. Строил съм първите пещи за заводски хляб в България и правех резервни части за първите комбайни по българските нивя. Преминал съм през всичките фази на ръчната обработка на метала... Затова и днес разбирам и използвам може би малко по-другояче компютъра и неговите необикновени възможности от тези, които не познават същността на материята и продуктите, които се получават от нея.nbsp; Аз съм успешен, защото съм учил занаята в България и по стария начин. В САЩ сега постоянно посещавам изложения на строителна техника и металообработване. Като видя инструменти и машини,nbsp; с часове ги наблюдавам, не мога да се откъсна от тях и да не ги пипна с ръка.nbsp; Приличам на дете сред смайващи нови играчки.