Special Weekly

Men Follow

Лудостта на сър Ранълф

Най-големият съвременен пътешественик стъпи на еверест напук на 65-те си години, страха от високото и двата си инфаркта. И на жена си!

На 21 май тази година, само няколко часа преди Петя Колчева да стане първата българка, покорила Еверест, на Покрива на света бе отчетен един друг рекорд - 65-годишният Ранълф Файнс стана най-старият британец, изкачвал върха.


На пръв поглед постижението не е кой знае колко внушително - преди година непалецът Бин Шерчан направи същото, но на 77 години. Всъщност стореното от Файнс смайва въображението, защото той достигна най-високата точка на планетата, преодолявайки безброй препятствия: вродения си смъртен страх от височините, двата си инфаркта, разочарованието от предишните неуспешни опити, липсата на пет пръста и, най-вече, ожесточената съпротива на жена му Луиз. Тя беше сигурна, че ще умра там - призна след слизането англичанинът. - Пусна ме само защото обещах постоянно да си следя пулса. Обаче забравих уреда в базовия лагер.


Има и още нещо, което отличава сър Ранълф Туисълтън-Уайкъм-Файнс, баронет, от останалите съвременни покорители на Еверест. Той е признат официално от Книгата на рекордите на Гинес за - ни повече, ни по-малко -


най-великия жив пътешественик на нашето време


Иначе, чисто неофициално, го смятат за най-откачения човек в Англия.


През пролетта на 1979 г., няколко месеца преди сър Ранълф да потегли на околосветска обиколка по Гринуичкия меридиан (ако не сте съобразили веднага, това включва прекосяване пеша на Северния и Южния полюс), патронът на експедицията му принц Чарлс си призна в пристъп на откровеност, че подкрепял начинанието, защото било налудничаво и типично британско. И действително биографията на Файнс съдържа постижения, нетипични за един здравомислещ човек. В края на краищата кой, освен някой луд, би се захванал да тегли претоварена шейна по трошащия се полярен лед при температура минус 40 по Целзий в продължение на четири месеца? Кой би пробягал седем маратона на седем континента в рамките на една-единствена седмица? Кой би си отрязал сам премръзналите пръсти с моторен трион, уморен да чака решението на хирурзите? Кой би атакувал смразяващото и най-опитните планинари северно лице на връх Айгер след едва три седмици обучение като катерач? И накрая кой би се втурнал за трети път към Еверест, макар едва да не е умрял при предишните си два опита?


Това в никакъв случай не са постъпки на луд човек - увери Файнс в едно интервю за в. Обзървър преди време. - Ако виждате някаква лудост в това, посочете ми я. Хората, които поемат на такива експедиции, имат необходимата физическа подготовка и технически умения. А също и хладнокръвие и трезва преценка.


Да тръгнеш към Южния полюс гол и на кокили - това е лудост


Да изпиеш 12 бири и да седнеш зад волана - също. Но в това, което върша аз, не виждам нищо, противоречащо на здравия разум.


В нормалния живот Файнс прилича повече на кротък пенсиониран учител. Единственото, което опровергава подобно впечатление, са многобройните сертификати от Рекордите на Гинес, закачени из дома му. И, разбира се, лявата му ръка, която той сам е лишил от по-голямата част от пръстите.


Причината е злополука през 2000 г., когато Файнс, теглейки сам натоварената с припаси шейна отвъд Северния полярен кръг, изведнъж я видял да пропада в отслабналия лед. Понеже бил сам-самичък, трябвало да я извади със собствени сили. Както пише в автобиографията си, около минута след като извадил ръката си от водата (с температура минус 1 градус по Целзий) и я изложил на въздуха (с температура около минус 60), пръстите му придобили цвета на слонова кост и загубили всякаква чувствителност. Бях виждал сериозни измръзвания преди и разбрах, че съм загазил..., спомня си Файнс.


На другия ден го евакуирали с хеликоптер. У дома лекарите му съобщили, че се налага горната третина на пръстите да се ампутира, но преди това авантюристът трябвало да изчака пет-шест месеца тъканта поне частично да оздравее. При това разноските по операцията надхвърляли 10 000 евро. А чакането било непоносимо заради мъчителната болка. Затова


Файнс решил да се оперира сам - с моторна резачка


марка Black amp; Decker. Отнело му два тягостни часа да отреже мъртвия връх на малкото си пръстче и общо пет дни, докато приключи с цялата ръка. Но накрая, както пише в книгата си, резултатът бил една добре свършена работа.


Бъдещият сър Ранълф е роден през 1944-а. Родът му може да проследи корените си чак до Йосташ Фиен, един от командирите на Уилям Завоевателя в историческата битка при Хейстингс (1066 г.). Файнс е далечен родственик на британското кралско семейство и трети братовчед на холивудските звезди Ралф и Джоузеф Файнс. Никога не е срещал баща си - Ранълф-старши паднал убит при десанта в Италия три месеца преди раждането на сина си - но за сметка на това е служил в същото поделение на специалните военновъздушни сили (SAS) като него. Кариерата му в армията обаче приключва по твърде абсурден повод - изтънченият естет Файнс е скандализиран от просташкия декор, построен от филмовата компания XX Century Fox край любимото му селце, и решава, използвайки опита си от SAS, да го взриви. Заговорът е разкрит и Файнс е уволнен от специалните сили. После няколко години


служи като наемник при султана на Оман


по време на размириците в арабската държава (награден е за храброст). Окончателно отвратен от военното дело, 30-годишният Файнс се чуди как да си изкарва прехраната. Решението му подсказва алпинистът Крис Бонингтън, който преживява, като търси спонсори за експедициите си и после ги описва и филмира. Заради страха си от височините не ставах за алпинист, но реших, че същият принцип може да се приложи и при по-хоризонтални пътешествия, пише в автобиографията си сър Ранълф.


Това е началото на една от най-забележителните авантюри на ХХ век. А също и на ХХI, защото след четири десетилетия из пустошта сър Ранълф няма никакво намерение да се отказва. И все така се надсмива над опасностите. Природата може и да те изненада, но поне е винаги честна - пише той в автобиографията си. - Мен лично винаги повече ме е плашела тълпа футболни хулигани на улицата, отколкото глутница вълци в тайгата.


Почти няма точка по земното кълбо, където Файнс да не е бил, но и това не го притеснява. Ако се чудя накъде да тръгна, винаги мога да се захвана с онези огромни части на океаните, които са неизследвани и до днес - обяснява той. - А после остава космосът.


АВАНТЮРИТЕ НА РАНЪЛФ ФАЙНС


Водил е експедиция с лодки на въздушнаnbsp; възглавница по река Бели Нил (1969).


Обиколил е Земята по линията на Гринуичкия меридиан (1979-1982).


Изминал е - ходейки и плавайки - над 80 000 км из полярните области на планетата (още един рекорд на Гинес).


Първият човек, достигнал и двата полюса по суша.


Открил е отдавна загубения древен град Убар в пясъците на Оман (1992).


Извършил е първото самостоятелно прекосяване на Антарктида в историята (1993).


Опитал е неуспешно да прекоси сам и пеш Северния полюс (2000), при което губи пръстите на лявата си ръка.


Пробягал е седем маратона за седем дни на седем континента - Патагония, Фолклендските острови, Австралия, Сингапур, Лондон, Кайро, Ню Йорк (2003). Само три месеца преди това е претърпял сърдечен удар и коронарен байпас, оставайки три дни в кома.


Напук на страха си от височините изкачил северния склон на Айгер по маршрут, взел живота на над 50 опитни катерачи (2007).


Получил инфаркт на 300 метра под Еверест при първия си опит да изкачи върха (2005), прекратил втория опит заради преумора (2008) и успял от третия път (2009).


Събрал над 14 млн. евро за различни благотворителни каузи, най-вече за борба с рака.