Special Weekly

Men Follow

Камъкът на познанието

Има едно свещено място в Източните Родопи, където древни предания, митове и съвременни загадки си дават среща. В превод от родопския местен говор Белинташ, Беланташ, Белънташ, Бели таши означава бял камък, бяла скала. Други извеждат значението на името от връзката на скалното светилище с древните религиозни практики в чест на тракийския бог Сабазий. Според тези изследователи името означава Камъкът на познанието. Това познание днес обаче продължава да ни се изплъзва въпреки технологичния скок във времето. На върха на Белинташ компасите се държат като полудели, а металотърсачите пищят на тонове злато, каквото там обаче няма.


Онези, които все пак биха проверили това лично, трябва да се насочат към Асеновград и след като го пресекат, да се пуснат по шосето за Кърджали. След село Червен пътят се отклонява за Три могили. Оттам нататък са селата Врата, Сини връх, Орешец. Най-сигурно е обаче да следват големите жълти табели с надпис Белинташ - така скоро ще се озоват в подножието на скалата. Последната отсечка до Белинташ е черен път през гъстата гора, поизровен от дъждовете, подходящ за високопроходими джипове и инат водачи на Форд фиеста. Оттам нагоре се ходи пеш около 20 минути. Пътеката минава края северната страна на скалното образувание, от време на време изскача на открито и тогава пред очите на туристите се открива приказна гледка на огромната сякаш излята от един господен дъх скала. Тя прилича на полегнало на хълбок неизвестно и невероятно по размери чудовище, чиято глава е украсена с каменна фигура, наподобяваща на сфинкс.


До самото плато, което се извисява на 1260 м височина, се стига по вита и стръмна метална стълба. Встрани от нея се виждат изсечените от неизвестни древни каменоделци подобия на стъпала, които впоследствие се оказват ниши, навярно с култово предназначение. Цялата площадка е била заравнена още в древността. Два успоредни улея с дължина около 8 м, дълбоки 15 см и толкова широки пресичат площадката. Успоредно на тях са издълбани дупки с различна дълбочина и големина. Тях пък ги пресича редица от други четири издълбани в скалата кръгли дупки.


Истинската изненада обаче иде от един голям кладенец, в който по всяко време на годината има вода. Той представлява идеален цилиндър, по чиято окръжност има ясни следи от сечивата на древните каменоделци. Диаметърът му е около 2 м, дълбочината - 2.40 метра. На около 2 м встрани се намира и втори кладенец, дълбок около 1.70 метра. Любопитното е, че водата и в двата кладенеца, наричани щерни, никога не се изпарява и не изчезва. А сред местните жители има поверие от древността, че който се потопи в тях придобива необичайна мощ и познание.


Според археолозите скалното плато е използвано още 5 хил. г. пр.Хр. От археоастрономическите изследвания, направени на платото, учените са достигнали до извода, че светилището е функционирало като перфектна слънчева обсерватория, на която са били извършвани и тайнствата на култа към бог Сабазий. Божеството е идентифицирано с камъка, Сабазий владее мъртвата и живата материя. Едновременно с това той е свързан с култа към слънцето и така двете му начала всъщност формират представата за космоса.


Как древните траки са си представяли бога си, представа ни дават елините. Очевидно и те са си блъскали главата над значението му, тъй като за него не съществува нито един мит. Първото текстуално споменаване на Сабазий е от Аристофан. Преди него обаче Сабас е скално божество във Фригия. Диодор пък съобщава, че преди древногръцкия Дионис се бил родил друг, от съюза на Зевс и Персефона. Чедото си наричали Сабазий.


За разлика от древните елини, траките са имали точна представа за бога си и дори са ни завещали негово изображение. През есента на далечната 1972-ра селянинът Асен Караджов от близката махала открил в една ниша в подножието на скалата странна бронзова плочка. На нея бил изобразен странен брадат и рошав мъж, гол до кръста, обут във високи обувки. В едната си ръка той държал нещо като меч, в другата носел клон. Около мъжът се извивали змии с причудливи триъгълни глави. Асен откъртил плочката и я отнесъл в къщата си. Не след дълго синът му Кирил починал от неизвестна болест. Бащата свързал смъртта му с откритата плочка и решил да се отърве от нея. Предал я на иманяра Лазар Стоев от с. Баните, Смолянско, който вече бил дочул за находката и дошъл на крака да я търси. Иманярът я взел с обещание да я върне, след като я проучи, но по стар български обичай забравил за обещанието си. Куриозното е, че вместо плочката пратил на откривателя Асен снимка на находката. Именно снимката обаче става ключ към намирането на самия оригинал. През 1981 г. плочката най-сетне е намерена след разследване на Окръжно управление на МВР в Пловдив. Иззета е от Лазар Стоев и е предадена в Археологическия музей на БАН в София.


Изображението от плочката дава богата храна на учените за изясняване както на същността на бог Сабазий, така и на култовите практики в негова чест. Според известния траколог проф. Александър Фол изобразените на плочката змии очевидно са т.нар. бузести змии. От историята е известно, че те са имали важна, сакрална роля и символизирали безсмъртието, прераждането, изцелението. И до днес в някои родопски села се пазят предания за водолечение с влечуги.


Всъщност водата е основен елемент в мистерията на Белинташ. Древни предания например разказват, че точно тук е акостирал Ноевият ковчег след вселенския потоп. Ной го вързал за една от няколкото халки, образувани в каменната твърд в подножието на светилището.


Друга апетитна за иманярите легенда пък разказва, че в тайна пещера край Белинташ Александър Велики е зазидал златна колесница. Искал да запази любимото си возило за триумфалното завръщане от похода към Азия. На път за Персия Александър Велики минавал на юг от Родопите. Отбил се обаче от пътя на легионите и по древен планински друм стигнал до Белинташ, за да чуе съветите на тракийските жреци. През 60 г. пр.Хр. по същия стар римски път в Белинташ идва и Гай Октавиан - бащата на бъдещия римски император Октавиан Август.


Легендите за скритото съкровище на Александър Македонски отвели местни иманяри до пророчицата Ванга. Тя ги предупредила, че осем души ще загинат, докато се разкрие истината за тайните съкровища на Белинташ. На 8 август 2010-а пропастта под Белинташ стана лобно място на 34-годишния пловдивчанин Камен Дянков. Твърди се, че жертвите на скалата вече са шест...


По време на международна научна конференция на уфолозите през 2001 г. у нас параспециалисти определят Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО. През 90-те години мястото нашумява с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които го използвали, за да се заредят с космическа енергия.


Мистерията Белинташ продължава...

Четете още

Параграф22 Daily

Руснаците изтребиха терористите, убили руския пилот в планината Джабал Туркоман - Латакия

Самите бандити се оплакаха в социалните мрежи, че ги удрят с касетъчни бомби и други "ужасни" оръжия Още »
Банкеръ Daily

Над 24 млрд. долара са изнесени нелегално от България за 10 години

Най-много пари са се изнасяли незаконно зад граница в периода преди Световната финансова криза. Още »
Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »