Special Weekly

Men Follow

Животът в София ми допада

Атанасиос Петропулос, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Емпорики Банк България

Главният изпълнителен директор на Емпорики Банк България Атанасиос Петропулос живее у нас вече над десет години. За това време е работил в четири наши кредитни институции, собственост на гръцки банкови групи.


Банкерът се гордее, че е грък и с удоволствие разказва за гръцката история и за постиженията на своите предци. И нищо чудно: израснал е в сърцето на Древна Олимпия, където някога са се провеждали олимпийските игри. Там и до днес могат да се видят останките от спортните съоръжения.


Петропулос и неговият брат-близнак Янис са родени в столицата на областта Олимпия - Пиргос, която се намира на около 300 км от Атина. След като получава бакалавърска степен в Университета в Патрас , бъдещият главен изпълнителен директор на Емпорики Банк България заминава за Великобритания, за да продължи образованието си. В Университета в Бирмингам придобива магистърска степен по индустриален мениджмънт, а после взема и една по бизнес мениджмънт в Университета към Института по наука и технологии в Манчестър.


Банковата кариера на Петропулос започва през 1991-а в ABN AMRO. От 1995-а до 1999-а e асистент-мениджър в отдел Корпоративно и инвестиционно банкиране в NationalWestminster Bank PLC в Атина. През 1999-а той се присъединява към екипа на EFG Eurobank Ergasias, след което идва в България. Пристига у нас през ноември 1999-а, за да стане част от мениджърския екип на Пощенска банка. На тази позиция остава до края на 2005-а, когато получава оферта за главен съветник в софийския клон на Алфа Банк, която приема. Около година по-късно той вече е изпълнителен директор на Пиреос Банк България, която малко по-рано придобива българската ЕВРОБАНК. В Емпорики Банк България е привлечен в края на 2007-а. Решава да приеме поста главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет заради сериозните планове за експанзия у нас, чертани от френския й собственик Креди Агрикол.


Днес Анастасиос Петропулос е женен за българката Елена и заедно с дъщеря й Катерина и двегодишния им син Дионисиос живеят в столичния квартал Драгалевци. От първия си брак има син - Александър, който е в Атина и се подготвя за кандидатстване в университет.


Г-н Петропулос, вие живеете вече десет години в България. Има ли нещо, с което все още не сте свикнали?

- Не. Знаете ли, още когато пристигнах в България през 1999-а, за да започна първата си работа тук, се почувствах много комфортно. През тези десет години видях много чужденци, които дойдоха и си заминаха - било след няколко месеца, било след две или три години. Аз обаче веднага се почувствах на мястото си. Може би защото по онова време, точно след кризата, българските банки бяха доста предпазливи и нерешителни, а аз бях изпратен с мисия - да помогна на българските бизнесмени. Всеки ден се срещах с много интересни хора, които имаха желание да разширяват и оптимизират дейността си. Моята задача бе да променя виждането им за правене на бизнес. Всичко това ми помогна да свикна със София. Животът в столицата ви ми допада и по друга причина - тя не е толкова различна от мястото, където съм израснал. И освен всичко друго по нрав българите и гърците много си приличат.


Добре, но все пак не ви ли липсва нещо от родна Гърция?

- Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Тук си имам всичко. Пък и в България се ожених повторно. Имам изключително щастлив брак и малко дете.


Като изключим щастливия ви брак, кое е най-голямото удовлетворение, което сте изпитали за времето, в което работите в България?

- О, удовлетворение съм получавал от много неща. Може би най-голямото е това, че през последните десет години видях разцъфтяването на българския бизнес - спомням си какъв бе той през 1999-а и ако го сравня със сегашното му състояние, бих казал, че той е коренно различен. Удовлетворен съм и от това, че банковият сектор се разви много и успя да подкрепи икономиката. Другото нещо, което ме радва, е промяната у хората. За разлика от сега, преди десет години например почти никой тук не говореше английски език.


А кое е най-голямото ви разочарование?

- Не виждам нещо, което да се е развило чак толкова лошо... Да, може би наистина има някои хора, които успяха да станат прекалено богати за отрицателно време, но не мисля, че те диктуват някакъв тренд или че това е нещо типично за България. Ако говорим за неща, които все още не са на достатъчно добро ниво в страната, ще спомена качеството на обслужването и уменията за управление. В миналото мениджърите бяха в двете противоположни крайности - или прекалено добри със своите служители, или твърде строги. Мисля, че трябва да се работи за подобряването на управленските практики, за да стигнем до златната среда. Висшите мениджъри в България трябва да се научат да делегират отговорности на своите подчинени и да им помагат да се развиват. Това е начинът бизнесът, който те управляват, да стане по-конкурентоспособен и да устои на натиска на играчите, които идват отвън.


Разбрах, че корабите са били вашата страст в младежките ви години. Кое ви накара да се откажете от тях и да изберете кариерата в банковата сфера?

- За мен банките винаги са били много интересна материя. Впрочем в банковите среди в Гърция са познати и други двама Петропулос. Двамата мои чичовци бяха висши банкови мениджъри - единият в Селскостопанска банка, а другият - в Търговска кредитна банка.


Като студент аз много се увличах от теорията на портфейлите и инвестиционното банкиране. Затова, след като завърших магистратура, започнах да кандидатствам за работа в различни банки. Най-накрая от ABN Amro ме харесаха и през 1991-ва постъпих там на стаж. Вярно е, че корабите ми бяха страст. Точно по тази причина след като завърших стажантската си програма в ABN Amro, започнах работа в тяхната дивизия за финансиране на корабната индустрия. По-късно се преместих в отдела, който се занимаваше с управление на кредитния риск на фирмите от този сектор.


Синът ви Александър ще кандидатства в университет. Дали той няма да е следващият банкер от фамилията Петропулос?

- Да, сега Александър учи в английска гимназия в Атина и му предстоят изпити. Увлича се от точните науки като математика, физика, химия. Но му харесват и географията, историята, биологията... Изобщо - има широки интереси. А това е важно, за да се занимава човек с банково дело, е нужно не само да има задълбочени познания по икономика, но и знания в много други области. По тази причина си мисля, че Александър може и да избере банкова кариера.


Вие имате и преподавателски опит. Възможно ли е някой ден да се върнете в университета като лектор?

- Докато работех върху дисертацията си в Манчестърския университет, бях асистент на професора и водех практическите занятия на студентите. Там наистина бе интересно, но става дума за съвсем различен свят от бизнеса: няма бюджети, няма крайни срокове... По тези причини научната работа не е много в природата ми. Затова, когато трябваше да избирам, реших да се занимавам с банки.


Може би тук е мястото да кажа, че моят баща бе бизнесмен. Той имаше фабрика и изнасяше гръцки плодове. Докато бях в средното училище, а и по-късно, докато следвах в Университета в Патрас, аз му помагах да върти семейния бизнес. За съжаление баща ми почина и тази фабрика вече не съществува. Но това, което искам да кажа, е, че може би работата ми в нея ме накара да избера бизнеса пред преподаването. Не е изключено обаче в някакво по-далечно бъдеще отново да стана лектор.


Работата на банкера е доста инфарктна. Вие например как се справяте със стреса?

- Не бих казал, че успявам напълно да избягам от стреса. Може би стрес не е точната дума, но истината е, че не ми остава достатъчно време за почивка. Например рядко ми се отдава възможността да спя повече от три-четири часа. Знаете, банките са много динамичен сектор. Емпорики Банк България е сравнително малка банка, но е част от Креди Агрикол, която има големи очаквания от нас. По тази причина ни се налага да полагаме огромни усилия. Пък и ние сме кредитната институция, която изпълнява пилотен проект за въвеждането на чисто нова високобюджетна информационна платформа, която ще се използва и от други дъщерни банки в групата. Не само за мен, а за всички служители на Емпорики Банк България това означава работа на двойни обороти. Лично аз идвам в офиса не по-късно от 8.00 часа сутринта и не си тръгвам преди 8.00 часа вечерта. Когато се прибера вкъщи, разбира се, трябва да обърна внимание на малкия Дионисиос, който иска да си поиграем , преди да заспи. Понякога помагам на Катерина с нейните уроци. Сами разбирате, че не ми остава много време за почивка през седмицата.


Като се има предвид, че сте с малко дете, сигурно и през уикендите нямате много време за развлечения.

- Така е. През някои уикенди съм в Атина, където отивам, за да прекарам малко време с по-големия си син. За него е по-трудно да идва да ме вижда в България. Обикновено ни посещава най-много три-четири пъти годишно за по-дълъг период. Когато съм в България, прекарвам времето си с Елена и с другите две деца. Обичаме да сме сред природата. През лятото практикуваме водни спортове, а през зимата караме ски. Миналата зима обаче претърпях инцидент и ще е нужно време, за да се възстанови коляното ми. Затова тази зима ще пропусна ските.


Имате ли си любимо място за ски?

- Да, Банско е любимият ми ски курорт. Единственият проблем там е, че има много хора, които искат да се качат с лифта. Затова обикновено ходим с кола чак до пистите. Впрочем, аз обожавам българските ски курорти, които се появиха през последните години и където човек може да прекара прекрасен уикенд. Подобни места в Гърция са изключителна рядкост и винаги са пренаселени. Оценявам положително и раздвижването по Черноморието. Спомням си, че преди десетина години имахме огромен проблем в кой хотел да отседнем , когато трябваше да отидем на среща във Варна например. Обикновено ни се налагаше да се настаним в някой малък хостел в морската градина. Сега вече има много прекрасни хотели - не само във Варна, а и в околността, в Бургас също.


Кой е любимият ви воден спорт, който практикувате?

- Можете да се досетите, че като типичен грък аз се увличам от водните ски. Предпочитам да ходя на Халкидики.


Обичате ли да пътувате?

- Да си призная, никога съм нямал достатъчно време да пътувам. За да посетиш някое екзотично място, трябва да отидеш достатъчно далеч, тоест да си достатъчно свободен. Само че, когато сменяш работата си през една-две години, това няма как да стане. Най-далечното място, на което съм бил, са Съединените американски щати. А сега, заради мъничкото дете вкъщи , не бива да пътуваме много... Затова гледам да съчетая работата с почивката. Един от начините за това са различните международни конференции, където между обсъждането на тенденциите в банковото дело и перспективите за развитието на икономиката човек може малко да разпусне. Обикновено посещавам три-четири такива инициативи годишно и вземам Елена с мен. През тези два или три дни можем да си позволим да оставим Дионисиос вкъщи. Най-често пътуваме до Атина, Виена, Париж.


А кое е любимото ви кътче в България?

- Арбанаси е идеалното място за един релаксиращ семеен уикенд.


Знам, че харесвате български художници и купувате техни картини. Колекционер ли сте?

- Не. Наистина имам любими български художници, но не бих казал, че съм колекционер. Нямам си и любим художник. Не си падам по абстрактното и затова харесвам автори, които рисуват българската природа. Впечатлен съм от разнообразните теми в техните платна и откакто пристигнах в България, купувам картини, които слагам в дома си или в офиса.


Кое друго изкуство ви привлича?

- В София обичам да ходя на балет, а когато съм в Атина, със сина ми посещаваме театрални постановки. Обикновено избираме комедийни представления. Но това не се случва всеки път, когато съм в Гърция. Понякога Александър предпочита да отидем на мач. И го правим, въпреки че аз не съм голям футболен фен. Но и двамата сме поддръжници на Олимпиакос.


bЖивяли сте сам до 33-годишната си възраст. На какво се наложи да се научите през този период?


- О, докато живеех в Англия, се научих да готвя. Храната там се различава много от това, с което бях свикнал. Тогава започнах да си приготвям сам нещо за хапване. Това се превърна в удоволствието ми през уикендите. Сега, въпреки че не ми се налага - Елена е достатъчно добра в това отношение, пак го правя.


Кой е специалитетът, който приготвяте най-успешно?

- Правя хубаво телешко задушено. Обичам и риба. Дояскоро в София нямаше много богат избор на морски деликатеси, но от две-три години нещата се промениха.


Разговора води Светлана Стоилова

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly

Испански "инвеститори" завещаха 15 млн. дългове на "Уникредит Булбанк"

Местни играчи от политическия „елит“ у нас са свързани със заверата Столичната община и "Уникредит Булбанк" ще се разминат с вземанията си
... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »