Special Weekly

Men Follow

Изложба на винените етикети на барон Филип дьо Ротшилд

Как се интерпретира идеята на барона у нас, информира Владимир Гаджев


През 1922 г. младият барон Филип дьо Ротшилд (1902-1987 г.) пристига в Пояк край Бордо, за да поеме ръководството на фамилната винарска изба ldquo;Шато Мутон Ротшилдrdquo; (Chateau Mouton Rothschild). Прави го с неудоволствие, защото се откъсва от блестящото светско общество на Париж, от богатия културен живот на френската столица и от страстта си към бързите спортни коли. Но сериозното делово предизвикателство пред него (да реформира наследените от предходния век винарски традиции и търговски практики) бързо впряга възможностите на будния и подвижен Ротшилдовски ум. Първото нещо, което младият барон прави, е да изземе голяма част от функциите на градските винотърговци и да ги прехвърли изцяло върху производителите, т.е. да съсредоточи цялата дейност в собствената си фирма. Той е убеден, че съхраняването на виното, бутилирането и изработването на етикетите трябва да се концентрират в неговото шато, за престижа на чиято марка поема отговорността изцяло. До момента тази допълнителна дейност е в задълженията на търговците, които произвеждат дори хартиените етикети върху бутилките, а в добавка налагат равнопоставено изписване на своето име до това на винарската изба. Като доказан естет, Филип дьо Ротшилд наема модния художник Жан Карлю, който да се погрижи за дизайна на опаковката. Резултатът е шокиращ - специална бутилка, крещящ етикет и за първи път изписване на насочващия надпис Mis en bouteille au chateau (произведено и бутилирано в шатото), превърнал се по-късно в задължителен за качествените вина по света. Авантюрата не минава без последствия за барона, който трябва да изтърпи критиките на консервативно настроените ценители на хубавото вино, а в добавка и на колегите си по производство. За да успокои духовете, той отива в другата крайност - много прост и изчистен от детайли етикет.


Този период на стълкновение между авангардните идеи и традиционния естетически вкус не трае дълго, защото започва Втората световна война и избата ldquo;Шато Мутон Ротшилдrdquo; е завладяна от германците. Самият барон е доброволец на фронта, попада в немски плен, сетне пребивава като бежанец в Испания, Мароко и Англия, за да се завърне в Бордо през 1945 година. Възстановяването на винарския център са големи: заради зле поддържаните по време на войната лозя гроздето е малко, липсва достатъчно работна ръка за брането му, но пък точно тази реколта и до днес се смята за една от най-успешните в района на Бордо, а виното ldquo;Мутон Ротшилдrdquo; - за нейният връх. В началото на ХХI век бутилка от него струва 3300 щ. долара срещу 2 щ. долара при пускането му на пазара. По стобалната система оценката му е 98. За популяризирането му допринася и хрумването на Филип де Ротшилд да постави знака ldquo;Vrdquo; на етикета като символ на победата над нацизма.


Обаче баронът не се отказва от предвоенната си идея за етикет, който да се отличава от всички останали не само в областта, но и в света. Времето е променено и той разчита на еволюцията в естетическия вкус на потребителите, осъвременен и от шумният успех на наложилия се вече авангард в изкуството. След десетина години на неособено интересни предложения идва големият пробив. Научил за интереса на Филип дьо Ротшилд към именитите художници, Жорж Брак, един от пионерите на кубизма в живопистта, сам предлага услугите си на барона. Пристига в Пояк и на място рисува натюрморт с чепка грозде и наполовина пълна с вино чаша, който собственоръчно подписва. При това произведението му е репродуцирано само в горния край на етикета и заема не повече от 1/4 от него. Успехът е огромен, още повече като знаем, че виното е предпочитаното питие на много художници не само в Париж и Франция.


Съгласно установената следвоенна практика, авторът получава вместо хонорар пет кашона от тазгодишното вино плюс още пет от селекцията на избата по негов избор. Така ldquo;изложбата върху винения етикетrdquo; започва да се попълва с рисунки на знаменити живописци и скулптори: Салвадор Дали (1958 г.), Хенри Мур (1964 г.), Сезар (1967 г.), Хуан Миро (1969 г.), Марк Шагал (1970 г.), Пабло Пикасо (1973 г.) и други. Цветната рисунка на Пикасо е сред неговите предсмъртни творби, след което проектът на барона (всяка реколта да се свързва с произведение на велик художник) започва да губи от първоначалната си nbsp;притегателна сила. Напредва и възрастта му, поради което фамилният бизнес е поет от дъщеря му - баронеса Филипин.


Филипин доразвива идеята на баща си, но вече в нов формат и естетика. През 1975 г. тя предлага на ценителите на винената марка рисунка от Анди Уорхол. Но това се оказва недостатъчно и през 1982 г., търсейки нови възможности, се обръща към известния филмов режисьор Джон Хюстън (1906- 1987 г.). Създателят на филмите ldquo;Малтийски соколrdquo;, ldquo;Асфалтова джунглаrdquo;, ldquo;Мулен Ружrdquo;, ldquo;Сбогом на оръжиятаrdquo;, ldquo;Нощта на игуанатаrdquo;, ldquo;Казино Роялrdquo; и др., превърнали се в световна кинокласика, притежава талант на художник, познат само на малцина негови приятели. По това време той се е откъснал от светската суматоха и живее като отшелник в Мексико. Филипин го посещава и след четиримесечни увещания той рисува композицията, която краси етикета на виното от реколта 1984 година. Успехът отново се завръща при ldquo;Шато Мутон Ротшилдrdquo;. Швейцарският живописец Ханс Ерни рисува портрета на стария барон след смъртта му през 1987 г. А дъщерята продължава да разширява арттериториите, следейки внимателно най-новите тенденции във визуалното изкуство по света. През 1988 г. върху винения етикет дебютира скандалният нюйоркски автор на графити Кийт Харинг, който година по-късно умира от СПИН. В ldquo;изложбата върху винения етикетrdquo; се появяват произведения на автори от Испания, Дания, Япония, Лихтенщайн и др. Филипин запазва само основното правило на своя баща - всяка нова реколта да се свързва с името на един художник и неговото произведение. Тази щура за времето си идея, трансформирала се бързо в рекламна стратегия, превръща етикетите на ldquo;Мутон Ротшилдrdquo; (и съдържанието на бутилката!) в музеен и галериен експонат, в обект на арттърговете по света, в научноизследователска страст и колекционерска стръв. Като в същото време събира в едно изкуството на изображението и това на виното.


В България нещо подобно направи Иван Тодоров (1963 г.), чието вино с марка ldquo;Todoroffrdquo; се налага все повече на българския и международен пазар. Музикант по образование, навлязъл през 1991 г. в строителния бизнес, през 2001 г. Тодоров създава своята винарска изба и избира Wine and Art (Вино и изкуство) за нейно мото. Той започва да организира и национален конкурс ldquo;Галерия Todoroffrdquo; с награди за живопис и скулптура, а отличените произведения се отпечатват върху етикета на вината от съответната партида. Не е известно дали е познавал практиката на барон Филип дьо Ротшилд, или е стигнал до подобно решение интуитивно, под влияние на артобразованието си. Но приликите са очевидни! От гледна точка на меценатството, инициативата на Иван Тодоров е повече от похвална и заслужава да намери следовници. Но от чисто рекламна позиция, тя има недостатъка да се опира на не много познати или дори съвсем непознати имена на художници, чиито произведения трябва да говорят сами за себе си. Тази разлика е на път да се преодолее от един чисто нов проект, дело на доста по-малка и нетолкова известна фирма, която вече е отправила покана към Никола Манев, живописец от Париж (организирал музей и артфестивал в родния си град Чирпан). Все още не е известен отговорът, но самият факт, да се свърже виното от дадена реколта с името само на един, при това добре познат на международната публика, артист и негово произведение, заслужава внимание. Както от артсредите, така и от ценителите на nbsp;хубавото вино, които нерядко са едни и същи хора.

Четете още

Банкеръ Weekly
Класацията на в. "БАНКЕРЪ"

Провизиране до дупка

Конкуренцията за привличане на качествени клиенти е наистина жестока, дори е свирепа. Още »
Банкеръ Daily

Теглим заеми, а милиардите в Панама

Или къде изчезнаха едни 8 млрд. евро? Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »