Special Weekly

Men Follow

И вие, и ние се смеем на едно и също

Негово превъзходителство Матиас Хьопфнер е посланик на Германия в София от 2009 година. Роден е в Потсдам на 18 декември 1953 г., женен е, има две деца. След практика в областта на юридическите науки през 1987 г. започва дипломатическата си кариера като експерт по външни отношения към Министерството на външните работи. Впоследствие е експерт по медиите и правните и консулските въпроси към посолството в Джакарта, експерт в отдел Кадри към МВнР, заместник на посланика в Триполи. Връща се в Германия, където последователно ръководи работно звено Controlling и отдел Връзка с парламента и кабинета, впоследствие става и заместник-директор на дирекция Икономика към външното министерство. Преди да бъде акредитиран в България, Н.П. Матиас Хьопфнер е посланик в Канада.



Ваше превъзходителство, роден сте в Потсдам, както и канцлерът на Германия Ангела Меркел. Откога датира познанството Ви с нея и може ли да се каже, че родният Ви град ражда добри политици?

- Всички германски дипломати се срещат на годишните посланически конференции с федералния канцлер Ангела Меркел. Имах удоволствието да се запозная лично с нея през 2007-а, когато й гостувахме заедно с останалите ми колеги. Всъщност госпожа Меркел не е израснала в моя роден град, а във федерална провинция Бранденбург, чиято столица е Потсдам. Аз не споделям схващането, че даден регион може да ражда добри политици. Големите фигури, които са оставили сериозен отпечатък върху историята на Германия, идват от цялата страна. Положителното е, че Потсдам е съвсем близо до столицата Берлин. Така от ранна възраст човек може да придобие интерес към политиката, но върху това влияят и много наглед незначителни случки и събития. Този процес е различен при всеки - до желанието да се занимаваш с политика или дипломация се стига по много пътища.


Произхождате от семейство на музиканти, защо не поехте по пътя на родителите ви?

- Още пазя любовта си към музиката. Като дете, а по-късно и като младеж първо свирех на пиано, а впоследствие и на виолончело. Но, за разлика от баща ми, за мен музиката винаги е била едно от многобройните ми хобита, без претенции да се превърне в професия. Когато започнах висшето си образование, на преден план изскочиха спортните занимания. Сред другите ми хобита бих отличил ремонта и реновирането на стари автомобили. Дори и в София не успях да го преодолея и често бърникам с инструментите в някоя кола.


Знаем, че сте женен и имате две дъщери. С какво се занимават членовете на семейството ви?

- Съпругата ми - Тина - е възпитателка в детска градина по образование и също се наслаждава изключително много на престоя ни в България. Тя е ангажирана и дори бе в настоятелството на германското училище към посолството. Сега приключва и едно дистанционно обучение, което провежда в Германия. То е свързано с подготовката на жената преди, по време и след раждането на дете, или т.нар. професия дула. Дъщерите ни Мира и Паола вече са извън дома, те са студентки в Германия. Едната следва Етнология, а другата - Аграрни науки. Но и двете ни посещават много често тук, което потвърждава впечатлението ми, че София е много привлекателен град за младите хора.


Остава ли ви време за семейни ваканции и коя е любимата ви дестинация за почивка?

- Професията дипломат е свързана с ограниченото свободно време. Посланикът винаги е на работа. Но за мен е много важно да отделям време за семейни пътувания. През миналата зима четиримата заедно обиколихме ски курортите в страната ви. Иначе с ветроходната яхта действам под мотото накъдето ме отвее вятърът. Преживял съм твърде много и затова мога да кажа, че най-много са ме впечатлили екстремните пътувания. Като прекосяването на Сахара през пустинните дюни, на Арктика и Северния полюс, на тропиците в Индонезия. Но не мога да посоча любимо място, защото светът е твърде голям и навсякъде е красиво.


Със спорт ли поддържате добрата си форма?

- Много обичам да спортувам и използвам всеки свободен миг. Аз съм запален скиор, а тук има прекрасни прекрасни условия за това. Освен зимните спортове с удоволствие играя тенис на корт. От 30 години насам ветроходството е важна част от моите занимания. В края на миналото лято направих един по-сериозен преход. Тръгнах от Южна Турция, преминах през Дарданелите, Босфора и така достигнах до България.


Разкажете ни нещо повече за яхтата, която притежавате. Kое е най-екзотичното пътешествие, което сте правили с нея?

- За мен ветроходството е свързано и с безкрайните ремонти и поправки на 74-годишната ми яхта от дърво, която се казва Алюр. Това е едно много лично хоби. Пристрастието ми може би идва от най-ранно детство. Баща ми е притежавал ветроходна яхта още когато сме живели в Берлин, все пак около града има много езера. Напуснали сме столицата, когато съм бил на тригодишна възраст, и нямам съзнателни спомени от онова време, но може би по някакъв начин то се е запечатало в съзнанието ми. След това в студентските ми години с трима приятели си купихме прастара, почти разпаднала се лодка, която приведохме в прекрасно състояние. На принципа учи се, докато работиш преминахме на следващия етап. Оттогава съм направил многобройни пътувания. Може би най-приключенското от тях бе от Гибралтарския проток през Атлантическия океан, та чак до Канарските острови. Впрочем всяко излизане в открито море е вълнуващо и крие своите изненади.


Работили сте като дипломат в Индонезия, Либия и Канада, с какво ще запомните престоя си там?

- Престоят ми в Джакарта, Триполи и Отава е свързан с много интензивни контакти и запомнящи се преживявания. Индонезия е огромен архипелаг с колоритна гама от културни и езикови нюанси. Може би не знаете, че това е страната с най-многобройно мюсюлманско население в света. Тя остави невероятни впечатления в мен най-вече с чудните си тропически пейзажи и с много любезните и открити хора.


Няма да забравя и Либия с грандиозните пустини в южната част на страната. Впечатлих се и от историческите римски селища по средиземноморското крайбрежие, визирам най-вече Електис Магна. Днес ние свързваме Либия с арабската пролет и емоционалните политически промени, които настъпиха в държавата, но трябва да кажа, че още по времето на моя престой там напрежението витаеше във въздуха. Чувстваше се, че страната се нуждае от реформи и в определен момент те станаха неизбежни.


Колкото до Канада, втората най-голяма по площ държава в света, бих я оприличил на страна на мечтите. Впечатлиха ме особено суровите североизточни крайбрежни пейзажи в Нова Скотия и Нюфаундленд. Но също и прекрасните условия за ветроходство в големите езера начело с Онтарио. Никога няма да забравя преживяванията си по време на дългото пътуване през канадската част на Арктика до най-северния остров Елснер Айлънд, който се намира само на няколкостотин метра от Северния полюс. Това е друг, омагьосващ и пленителен свят. От професионална гледна точка най-важното, което съпреживях в Канада, бе през 2007-а по време на германското председателство на Европейския съюз. Тогава бе осъществено реактивиране на отношенията между ЕС и Канада с една нова спогодба за свободна търговия.


А с какви впечатления сте от България и хората тук?

- Много харесвам България и поради тази причина поисках да удължа престоя си до 2013-а. Страната ви е прекрасна, работя с удоволствие и всеки ден се срещам с открити, любезни и интересни хора. Не навсякъде човек може да намери такова уникално съчетание. От една страна, това са прекрасните условия за зимен спорт, които предлагат вашите планини. Искам да цитирам президента Росен Плевнелиев, който неотдавна каза, че София ще бъде единствената столица в света, в която можеш да отидеш на ски, използвайки метрото. Същевременно само на няколко часа път са летните ви морски курорти, където човек може да си почине добре. Аз съм щастлив, че има и добра възможност за ветроходство в Черно море. Изобщо България притежава изключителни неща, които може да предложи на чужденците. Освен с природата и с културата си тя е и една много привлекателна за инвестиции държава.


Кое най-притегателното място за вас в нашата страна?

- Без съмнение това са българските планини. Когато идвах от Канада в България, не съм си представял, че в тази малка държава на Балканите има впечатляващи и високи планини като Рила и Пирин. Природата ви е непокътната и дива, а това е нещо, което вече рядко се среща в Европа. Неслучайно авторитетното издание Nacional Geografic определи България като една от 50-те най-атрактивни дестинации за туризъм в света. И в културен аспект страната ви впечатлява силно. Усещането да гледаш операта Верди в стария античен театър в Пловдив си е направо омагьосващо. Старият град на Созопол също е уникален. България е древна култура, своеобразен кръстопът между Изтока и Запада и тук човек може да види много.


Помага ли ви правото в дипломатическата кариера?

- Избрах да следвам право, защото тази специалност бе много интересна за мен. Преди да започна дипломатическата си кариера, работих две години като научен асистент към института Макс Планк в сферата на чуждестранното публично и международно право. След това в продължение на шест години бях член на едно адвокатско сдружение в Хайделберг. Времето, прекарано в университета, както и натрупаният опит по специалността са изключително полезни за сегашната ми дейност. Почти всеки ден се сблъсквам с разрешаването на правни въпроси и познаването на законовите норми значително ме улеснява. От друга страна, след работата ми като адвокат на свободна практика разбирам много по-добре предприемаческите и икономическите интереси на хората, с които се срещам.


Срещали сте се с много политици, кой от тях ви е впечатлил най-много и защо?

- Бих искал да изтъкна приятните си разговори със свободно говорещи немски високопоставени български политици. Никога няма да забравя интересните ни и изключително продуктивни диалози с президента Плевнелиев, които започнаха още в качеството му на министър. Изключително е, когато един политик владее толкова перфектно родния ти език. Това доказва, че всъщност сме достатъчно близки като народи. Същото се отнася и за вицепрезидента Маргарита Попова.


Кой е най-ценният подарък, който сте получавали в качеството си на дипломат?

- Най-великодушният подарък от служебен характер, в който и аз участвах със собствено финансиране, бе поканата на канадското правителство да участвам в традиционната експедиция за дипломати в арктическата част на страната, за която споменах. Останах с незабравими впечатления, а самият жест беше много мил и великодушен.


Кои са приоритетите в двустранните отношения между България и Германия? Къде виждате неизползвани резерви? И в кои области от икономиката, туризма и културата сте доволен от постигнатото?

- Отношенията между нашите две държави не датират от приемането ви в Европейския съюз, а имат много дълга традиция. Екипът на посолството, начело с мен, всекидневно е ангажиран да развива сътрудничеството ни в културата, политиката, икономиката, науката и гражданското общество. Мога да кажа, че между Германия и България съществуват много стабилни икономически връзки, които се разширяват. Много от водещите германски компании вече са се установили на вашия пазар и непрекъснато правят нови инвестиции. Актуалният пример са новите халета на Луфтханза Техник на Летище София, които още тази година ще влязат в експлоатация. Добре се развива и сътрудничеството ни в туризма. Много германци харесват българското Черноморие, но ски туризмът в западната част на страната има потенциал за бъдещо развитие. Аз съм оптимист, защото броят на германските туристи, които идват на ваканция в България, расте с всяка изминала година.


Културните ни контакти са интензивни преди всичко в областта на музиката и изкуството. Гьоте Институт всяка година организира многобройни културни прояви в цялата страна. Ние като посолство също сме много активни. Миналата година проведохме успешно инициативата Седмици на Германия в България, сега представяме поредицата Германският хумор в България. Хората на изкуството от Германия идват с удоволствие тук, побратимените ни градове също си сътрудничат.


Отбелязваме напредък и в образованието - в България имаме над 20 училища партньори, в които изключително интензивно се изучава немски, а в края на обучението се полага изпит за езикова диплома, с която може да се кандидатства в германски университети. Около 100 хил. българи изучават немски, което е много впечатляващо. В Германия следват около 8 хил. български младежи, които са една от най-многобройните колонии. Това е почвата, върху която ще се развиват бъдещите ни отношения.


Друга близка за мен тема е развитието на гражданското общество. Смятам, че у вас то все още е слабо изразено, но сте на правилен път. Преди всичко политиците трябва да предлагат повече стимули и перспективи на младите хора, за да се ангажират те като активни граждани в името на интересите и благото на обществото. Емигриралите в чужбина млади хора трудно могат да бъдат полезни на страната си. Затова трябва да помогнат и трите власти. Необходимо е да се спре корупцията, необоснованото облагодетелстване и конфликтите на интереси. Медиите трябва да имат ясна собственост, да се разграничават редакционните от платените материали.


nbsp;


Споменахте хумора, близки или различни са германците и българите като темперамент и начин на живот?

- Останах с впечатлението, че между българи и германци има много общо. Неслучайно се говори за България като прусаците на Балканите. Ще ви дам пример. Именно хуморът най-трудно се интернационализира, защото е специфичен за отделните държави и култури. В много страни не възприемат германския хумор, ние пък не разбираме техния. Но тук видях, че българи и германци се смеят на сходни неща. И поредицата Хумор от Германия?! Защо не! , която представяме, постига целите си и функционира. Това показва, че манталитетът ни не е чак толкова различен. Разбира се, има и разминавания в нагласите за живот и в поведенческите модели. Но това, което ни свързва, е повече от това, което ни разделя.


Вярвате ли в съдбата и какво е отношението ви към религията?

- Мисля, че в много отношения човек сам определя съдбата си. Имаме една хубава поговорка, която гласи: Всеки е ковач на собственото си щастие. Понякога това ни се отдава по-добре, друг път - не. Много важна роля за развитието ни играят и условията, в които израстваме. Дори и малките неща могат да ни променят. Лично аз съм възпитан в духа на протестантската църква. Като дете дори пеех в църковния хор.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;