Special Weekly

Антоан Тусен, главен изпълнителен директор на "Societe General Експресбанк" пред "Banker Special":

Гордея се, че съм потомствен банкер

В Марсилия се научих да общувам с хора от различни култури Аз и семейството ми се адаптирахме бързо към България

Антоан Тусен е главен изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Сосиете Женерал Експресбанк от декември 2012 година. Работи в групата на Societe Generale от 1991 г., като е заемал ръководни позиции в Ливан, Словения - като изпълнителен директор, отговарящ за банкирането на дребно и корпоративното банкиране на SKB Banka d.d. Ljubljana, и в Сърбия, където е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на " Societe Generale Banka Srbija ".

 

 

Г-н Тусен, Вие ли си избрахте банкерската професия, или тя Вас?

- Интересен въпрос. Истината е, че баща ми, дядо ми и прадядо ми са били банкери. Така че не знам кой кого е избрал, но пред мен никога не е стоял въпросът дали да работя в банковия сектор, или не. От малък знаех, че ще съм част от този бизнес. Ако ме попитате дали ми харесва да съм банкер, ще ви отговоря "да", със сигурност.

След като сте потомствен банкер, мислите ли, че тъкмо Вие сте достигали най-високи постове в банковия мениджмънт?

- Не мога да дам категоричен отговор. Баща ми Доминик имаше много добра кариера, която бе увенчана с поста генерален секретар на "Банк Франсес де Комерс Екстериор". Това беше една от големите френски държавни банки финансираща външната търговия, която вече не съществува. Въпрос на преценка е коя мениджърска позиция е по-висока - тази на главен изпълнителен директор на "Societe Generale Експресбанк" или на генерален секретар на "Банк Франсес де Комерс Екстериор".

Къде сте роден?

- Аз и сестра ми сме родени в Алжир, защото по онова време баща ми е работил там. След това израснахме в Южна Франция - детството ми премина в Марсилия. По-късно се преместихме в Париж. Просто семейството ни се местеше там, където кариерата на баща ни го изискваше.

Кой е най-силният спомен от детството Ви в Южна Франция?

- Животът ми в Марсилия наистина бе интересен. Един град-пристанище винаги е средище на много различни общности.

В Марсилия се научих да живея и да общувам с хора от много различни култури както в училище, така и по време на летните лагери, в квартала, или когато отивахме на църква. Другото силно впечатление, което се запечатало в съзнанието ми, е морето. Имахме къща край брега и ходехме там всеки уикенд.

Разкажете ни за семейството си.

- Имам четирима синове. Най-големият е Луи, вторият е Гаспар, а след това са Сезар и Виктор. Всички те живеят в България с мен и съпругата ми. Луи учи в американския университет в Благоевград, а по-малките - във френското училище в София. Жена ми Франсоаз е мениджър в "Прайс Уотърхаус Купърс". Така че ние сме едно много активно, ангажирано и в същото време задружно семейство.

Как по-малките Ви синове приемат честото местене от държава в държава? За тях е свързано със смяна на обстановката, на социалната среда, на приятелите...

- За моя радост синовете ми се адаптират лесно към средата в България. Честно казано, бях притеснен при преместването ни от Сърбия, защото децата ни имаха много приятели там и с жена ми бяхме наясно, че ги откъсваме от социалната им среда. Но още през първите дни в България те се върнаха от училище и ни казаха, че излизат с новите си съученици. Това за мен и съпругата ми бе много важен сигнал, че нашите деца се приспособяват добре към новата обстановка. Това, което им помага, е опитът от пребиваването им в други държави, но също и факта, че знаят отлично сръбски. За разлика от мен, тъй като в Сърбия, както и тук, в България, говоря предимно на английски. Разбира се, и аз понаучих малко сръбски, както сега уча и български, но не съм на нивото на синовете си.

Като банкер сте работили в Ливан. Как се отпускат и събират кредити в държава, която е в състояние на гражданска война?

- Аз бях в Ливан в периода 1994-1999 година. Тогава ситуацията бе сравнително спокойна. Вярно е, че от време на време имаше атаки от страна на Израел, но това беше всичко. Всъщност държавният апарат работеше нормално. Имаше демокрация, парламент, правителство и нямаше видимо напрежение. Беше ясно, че хората искат да оставят гражданската война зад гърба си. Християните и мюсюлманите работеха заедно.

От името на групата на "Societe Generale" разработвах една лизингова компания и дружество за кредитен рейтинг, които се развиха добре. Любопитно е, че когато става дума за бизнес с ливанците, преговори се водят трудно, но след като вече сте постигнали съгласие, може изцяло да разчитате на тяхната коректност.

Имате опит и в банковия сектор на Сърбия. Какви са приликите и разликите между тамошния пазар и българския?

- Има много прилики между двете страни. Пазарите са идентични. В Сърбия действат 30 банки, а в България са тридесет и две. Играчите са почти едни и същи. И в двете страни работят "УниКредит", "Райфайзенбанк" и "Societe Generale". Нивото на индустриално развитие е приблизително еднакво.

Банковият пазар и в Сърбия, и в България е силно регулиран и по тази причина много стабилен. Това се дължи на солидните позиции на централните банки в двете държави. В културно отношение народите също са много близки. Намирам прилика и в това, че и в двете страни има достатъчно хора, владеещи чужди езици, с необходимата професионална квалификация, които могат да работят в екип и в същото време да поемат индивидуална отговорност.

Може би двете държави се различават в чисто исторически план. Имам предвид, че през изминалите две десетилетия Сърбия преживя една много тежка война, докато България извършваше мирен преход. Тези процеси неминуемо дават своите специфични отражения върху двата народа. Аз и семейството ми обаче успяхме много лесно да се адаптираме към България - в сравнение с приспособяването ни към Сърбия, когато за пръв път отидохме там.

А къде сте работили преди това?

- Преди това работих в Словения.

Вие сте в банковия сектор вече 27 години. Какво Ви е помогнало най-много в кариерата?

- Трудно е да се каже. Може би има две неща, които силно са повлияли на професионалното ми развитие.На първо място, може би е работата ми върху един много голям проект, свързан с изграждането на информационна система. Тогава се научих да бъда методичен, да организирам времето си и работата на екипа, ангажиран с проекта. Както се казва, разбрах какво значи да имаш структуриран подход към задачата, която са ти възложили.

Второто голямо предизвикателство е свързано с дейността ми в Ливан. Там отговарях за стартирането на бизнеса на лизинговата компания и на дружеството за кредитен рейтинг, които след това управлявах. Научих се да работя с ливанците, което ме направи по-отворен към бизнес културата на другите народи.

Какви са впечатленията ви от България?

- Първите ми впечатления са отпреди доста години.

Докато работех в Белград от време на време пътувах до София, защото тук имам много приятели, които ме канеха на различни мероприятия и празненства. Още тогава впечатленията ми от страната ви и от столицата бяха много добри - в пълен контраст с това, което ми говореха моите сръбски колеги. Когато разбраха, че отивам в София, те ми казаха: "Тук е фиестата, какво ще правиш там?" Но аз харесах много столицата ви още при първите си посещения - заради малките улички и магазини и спокойната атмосфера.

Спортувате ли?

- Да, моето семейство много обича зимните спортове. Всички караме ски. Придобихме този навик, докато работех в Словения, където има много приятни зимни курорти, а след това продължихме и в Сърбия. В България ходиме на Боровец и в Банско, пък и живеем в Симеоново, така че децата имат възможност често да карат ски на Витоша.

През лятото също караме ски, но водни. Започнахме с този спорт в Ливан. Вярно, че той е доста труден, но момчетата се справят много добре. В Сърбия също карахме водни ски на река Сава, на Дунав, както и на езерото Ада. Още не знаем дали ще можем да караме водни ски в България, защото за този спорт са нужни тихи води. Може би ще се наложи да ходим до Гърция.

Какви марки екипировка предпочитате за ските?

- Моята марка за зимните ски е Salomon, но съм ги купувал преди доста време. За водни ски марките, които ползвам, са Connellyи O'Brien.

Има ли спорт, който вашата банка подкрепя, и е предпочитан от Вашите служители?

- "Societe Generale" подкрепя ръгбито, но този спорт не се практикува масово в България. Нашите служители тук предпочитат футбол, волейбол и баскетбол. Играем и петанк, но това за мен не е спорт, а просто популярна и приятна игра.

Харесвате ли екстремните преживявания?

- Зависи какво разбирате под думата екстремни. Ако говорите за каране на мотоциклет или за пътуване в пресечена местност без водач и без да знам къде точно отивам - да, харесвам този вид екстремност. Както споменах, карам и водни ски, гмуркам се, обичам стандартния и подводен риболов, но не съм склонен да се впускам в по-екстремни преживявания.

Коя е най-голямата риба, която сте хващали?

- Най-дългата бе риба меч - около 1.5 м, която хванах сам в Ливан. За мен това си беше постижение и невероятно преживяване. А най-тежката бе една риба тон - около 15 кг, която също хванах в Ливан.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

- За мен това е остров Мавриций. Там бях с един много добър мой приятел, който е роден на острова. А най-необичайното място, което съм посещавал, са Лофотенските острови, близо до Полярния кръг. Отидохме с група приятели, между които и бъдещата ми съпруга. На това място денят продължава 24 часа в определени сезони, което е забележително.

С коя известна личност бихте искали да се запознаете?

- Честно казано, не се вълнувам много от известните личности. Спомням си, че когато Жак Ширак бе избран за президент и встъпваше в длъжност, станах свидетел как хората се блъскаха, за да му стиснат ръката. Аз обаче се въздържах, защото не обичам да се надпреварвам с останалите - само за да се ръкувам с някоя известна персона.

Има обаче личности, на които искрено се възхищавам. Една от тях е президентът на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Това е забележителна жена, с която наистина бих се радвал да се запозная, ако имам възможност.

Каква музика харесвате?

- Едно от хобитата ми е да събирам професионални системи, на които да слушам и да записвам музика. В къщи например предпочитаме музиката вместо телевизията. Най-много харесвам джаз и класическа музика, но не съм равнодушен и към модерните стилове.

Каква марка автомобил предпочитате?

- Нямам любима марка. За мен автомобилът трябва да е достатъчно голям, за да събира цялото ми семейство, и да е много сигурен. Карал съм SUVна Volvo и Toyota, които може би не са чак толкова луксозни, но отговарят на моите изисквания.

Знаем обаче, че имате любим мотоциклет - Harley Davidson. Защо точно тази марка, а не някоя друга?

- Имал съм много мотори. Карал съм Yamaha, Kawasaki, BMW, Suzuki, SWM, Buell... Последната ми спортна машина беше марка Buell. Установих обаче, че е прекалено бърз за мен. Веднъж отидохс мотора до магазина, за да купя нещо. Изведнъж разбрах, че на магистралата съм вдигнал 180 км в час и си дадох сметка, че това е прекалено висока скорост за мен. Затова реших да избера машина, която не е толкова бърза, и така купих Harley Davidson. Моят мотоциклет е уникален и голяма част от него е ръчна изработка - калниците, ауспусите и резервоара например. Не е чопър, защото два пъти годишно обичам да обикалям Франция с мотор, а според мен чопърът не е толкова подходящ за тази цел.

Имате ли домашни любимци?

- Да имаме куче голден ретривър, роден е в Гърция. Той е на година и два месеца, казва се Хермес и е доста едричък. Така че семейството ми се състои само от мъже, а съпругата ми се чувства като кралица.

На кои марки се доверявате при избора на дрехи или обувки?

- Смятам, че обувките са нещо много важно за един мъж. Аз предпочитам известната френска марка "Уестън" и английската Church's.

Ако не бяхте банкер какъв бихте искали да бъдете?

- Ако не бях банкер, би ми харесало да се занимавам с лозарство и винарство. Това е бизнес, който обединява земеделието, производствения процес и маркетинга. Би било истинско предизвикателство човек да е добър в тези три аспекта на бизнеса. Може би след време, когато се пенсионирам, наистина ще мога да се занимавам с винарство.

За какво мечтаете?

- Вниманието ми е насочено изцяло към моето семейство.

Това, за което мечтая, е един ден да сготвя нещо вкусно за моите синове, техните съпруги и децата им, които ще дойдат да ме посетят, и всички те ще са щастливи и добре реализирани в живота.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »