Special Weekly

Men Follow

Формулата за успех е труд, упоритост и една добра банка!

S 250 60d2a1b8 ea4a 48fd 9c4d 093bac43b2f3
S 250 38b440ed 6b32 43b1 a374 a22373b6e629

Главният изпълнителен директор на "Булагро Груп Холдинг" инж. Христофор Бунарджиев e роден на 1 декември 1962 гoдина.  Завършил е висше образование във ВМИ-Габрово и Киевския политехнически университет. Специализирал е в London Business School  в програмата „Протеус“ за старши мениджъри. Господин Бунарджиев владее английски, немски, руски, а отскоро и френски език. Женен е, с две дъщери - Симона и Десислава.

Г-н Бунарджиев, защо от инженерните науки и технологиите се насочихте към селскостопанската индустрия?

- Може би съдбата има пръст. В далечната 1991 година, в изключително труден момент от икономическото развитие на страната, информационните технологии, които бях хит през 80-те, вече не изглеждаха привлекателни. Реших да преориентирам визията си за бъдещето. От друга страна, като инженер, програмист и математик по-нататък бе лесно да създавам алгоритми за решаване на трудни бизнес или житейски казуси.

Управлявате огромна група от компании, но как всъщност започнахте? Коя беше първата Ви печеливша идея?

- Първата компания, която регистрирах, беше „Булком“ през 1989-а, три дни след излизането на Указ 56, разрешаващ стопанската дейност и частния бизнес. Не се бях дипломирал, но регистрирах компютърна фирма, която създава и продава софтуер. Това не изискваше първоначална инвестиция, а знания и умения. Първата година „Булком“ направи 200 хил. лв. оборот и почти 150 хил. лв. печалба. А на онези пари заплатата на млад инженер бе 150 лв. с добавките. Чак се уплаших да не съм направил нещо лошо.

Две години се занимавахме със софтуер, програми, доставка на компютри и информационни продукти, но в един момент бизнесът стана труден. Цените на компютрите бяха във валута и многократно изпревариха доходите в левове. Направих анализ на стратегическите отрасли за развитие на България. Юристът ми работеше и за няколко селскостопански кооперации (ТКЗС-та) и ми намекна, че в сектора има бизнес ниша. Стартирахме с внос, постепенно взехме от западни компании изключителните права за продажба на техни продукти на българския пазар. През 1992-ра започнахме да изграждаме мрежата си с централата и логистиката в Стара и Нова Загора, открихме офиси в Бургас, Карнобат и Белене.

Впоследствие реализирахме проект с Американската агенция за подпомагане ВОКА. Техен експерт ни предложи към продажбата на торове и препарати да включим и горива. Открихме „Булойл“, която доставя горива и смазочни материали за селското стопанство. По-късно с корпорация „Пионер“ направихме внос на високодобивни слънчогледови и царевични хибриди. През 1998-а установихме, че машинният парк в страната е на трагично ниво и влязохме в този бизнес с „Булагромашини“, като добавихме и сервиз на селскостопанската  техника. Създадохме и изследователски център за развойна дейност „Булагроземя“. През 2011-а стартира фондацията „Христофор Бунарджиев“. Тя работи по проекти в образованието, подпомага социалнослаби и хора в неравностойно положение.

Тоест, надграждали сте стъпка по стъпка?

- Да, вървяхме напред стъпка по стъпка. През 2014-а приключихме с почти 90 млн. лв. оборот, което за българския пазар е едно добро постижение.

Какви са Вашите основни правила и ценности в бизнеса?

- Основната визия за развитието на компанията е включена в нашата мисия.

Вярваме, че ключът към успеха са хората и всеки един от нас във всекидневната си дейност се гордее с това, което прави. Силни сме само когато сме заедно.

Това е основната ни идея. Второто нещо е европейската ценностна система. В началото на хилядолетието изглеждахме ексцентрични с европейските си идеи, но след присъединяването ни към Европейския съюз използвахме тези предимства и развихме бизнеса.

В географски, исторически, икономически, религиозен и културен план България винаги е била част от Европа. И трябва да го съзнаваме още със събуждането си всеки ден.

Да караме автомобилите си, да се возим в трамвая, да общуваме с хората по европейски. Изтокът е близо и трябва да се борим с ориенталския манталитет.

Винаги съм приемал хората от екипа си като съдружници. В края на годината събирам всички - от чистачката до изпълнителните директори, и правя отчет на финансовите показатели и дейността ни. Всички знаят покупните и продажните цени, маржовете, на които работим, и печалбата. Това е единственият начин да мотивираш хората да правят пари, да участват активно в бизнеса и да постигнат мечтите и целите си. Аз управлявам екипите в стил „коучинг“ т.е. треньорски, напътствам служителите да дават най-доброто от себе си и да се развиват.

В кой момент пътищата Ви с "Банка Пиреос" се пресякоха?

- Като компания сме изключително консервативни в стила на добрите британски фирми. Седемнадесет години работехме с един банкер и застраховател. Бизнес с банките се правеше по друг начин, отпускаха се минимални кредити срещу големи обезпечения и почти непосилни условия. През 2006-а екип на "Банка Пиреос" поиска среща с нас. Пристигнаха няколко много амбициозни и добре подготвени дами със същия търговски подход, с който ние привличаме клиенти, представяме продукти и резултата от използването им. Разбрах, че в България вече има и друг тип банки. Така до днес групата е финансирана предимно от "Банка Пиреос". До ден-днешен отношенията са ни такива, каквито трябва да бъдат между търговец и банкер. Решаваме проблеми с едно телефонно обаждане, заедно анализираме ситуацията и търсим алтернативните решения.

Ако трябва да формулирате в едно изречение формулата за успех в агробизнеса, каква ще е тя?

- Труд, упоритост и добра банка. Без банково финансиране нито един проект не може да бъде осъществен.

- Как смятате да развивате компанията в бъдеще?

- Ще разширим покритието си от търговски представители. Имаме 18 офиса, но продължаваме да откриваме нови. Но проблемът с намиране на квалифицирани инженери и агрономи е голям. Планираме да увеличим и кошницата си от ексклузивни продукти. В България сме 3-4 големи компании и всички продаваме продукти на мултинационалните Bayer, BASF... С едни и същи неща отиваме при едни и същи клиенти. Това не е устойчив модел на развитие. Сериозен е и бизнесът ни със селскостопански застраховки, например срещу гръмотевици, градушки, наводнения. С австрийска компания разработваме нов продукт - застраховка за ценови риск при фючърсните продажби. Тя покрива разликата между търсената от производителя и предлаганата на борсата цена.

Бяхте удостоен с титлата "доктор хонорис кауза" на Тракийския университет. Кое е най-важното, на което искате да научите студентите си?

- Титлата "доктор хонорис кауза" е признание за труда, който съм вложил в академичния сектор. В Тракийския и в Пловдивския аграрен университет водя лекции, правим презентации, така имам поглед върху младите хора. Някои от тях вземаме от университетските скамейки и ги назначаваме на работа. Фондация „Христофор Бунарджиев“ построи и обзаведе зала за 130 души в Катедрата по икономика на Тракийския университет. Това е пътят, сами трябва да създаваме кадрите си.

Най-важното е да уверя младите хора, че в България има сериозни и успели компании, в които да се реализират, да получат достойно заплащане и да вървят напред. Това е по-добра алтернатива, отколкото да мият чинии в Кипър или да берат ягоди в Англия.

Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават със земеделие?

- Агробизнесът е изключително благотворен за инвестиции и развитие бранш. Преди 30-ина години учехме, че населението на Земята е 3.7 млрд. души, а миналата година в Тексас се роди 7-милиардният й жител. През 2050-а ще има около 9 млрд. жители. Това значи 9 млрд. гърла, които да се нахранят. Индустрията ни е източник и на облекло - дънките, ризите и дрехите се правят от памука на агробизнеса. Енергийното фермерство също се развива с шеметни темпове. Значи трябва да нахраним, облечем и да дадем енергия на 9 млрд. души.

Какъв е Христофор Бунарджиев в пет думи?

- Мечтател, нервак, пътешественик, експериментатор и сомелиер. Имам може би най-голямата колекция от вина в страната - над 2000 бутилки, между тях страхотни български вина от различни реколти. Събирам ги от средата на 80-те години.

Лично сте забили знамето на фирмата си и българския трибагреник на Хималаите. Защо предприехте тази експедиция?

- Това е важна част от живота ми. Успехът идва с огромно натоварване, много труд и силен стрес. Ако искаш да се запазиш психически и физически здрав, трябва да релаксираш и да изпускаш парата. При мен 2002 г. беше такава - бях преуморен и не можех да спя. Делегирах управлението на колега и за 6-7 месеца направих екстремното пътуване в Хималаите. Живях в будистки манастир, там изучавах източните философии и ценностни системи. След това продължих с частна експедиция в Непал, само с един водач и шерп. Знамето на компанията бе качено на 5995 м надморска височина и забито, така че конкурентите ни да го гледат отдолу-нагоре.

Тази година се реших на ново предизвикателство. Като почитател на гурме блюдата винаги ми е липсвал говоримият френски език, въпреки че владея английски, немски, руски и украински. Намерих добър център за изучаване на френски и за шест седмици бях в Сансер, в един старинен замък от 1590 година. Там се обучавахме на произношение, граматика и лексика, пишехме домашни. В понеделник посещавахме различна изба, регионът е световнозвестен с белите си вина.

Впечатлиха ме местните пекарни, а селският пазар в четвъртък бе мечта. Най-свежите плодове и зеленчуци, по 40-50 вида пресни сирена, салами, пушена риба, хлябове. В петък имахме готварски клас и сами купувахме продуктите за рецептите. След Сансер пътувах до Вител, който е известен с минералните води и с фестивала на жабешките бутчета. Хора от цяла Франция идват в карнавални костюми, има десетки щандове с бутчета, приготвени по различен начин, продават се бира и вино, свирят оркестри, хората танцуват. След това продължих до Бордо и завърших в Сен Тропе.

 Имате ли други хобита?

- Уиндсърфът, започнах да го уча на 45 години. Ходя на карибския остров Бонер на Холандските Антили, който е столицата на уиндсърфа, а е и природен резерват,  в който морската флора и фауна е запазена. Там има огромна 10-километрова лагуна с постоянен вятър. Карам и сноуборд и ски, започнал съм от малък. Друго мое хоби са подводните приключения и скубадайвингът. Гмуркал съм се в Червено море, на Таити, в Занзибар. В събота и неделя правим планински турове с приятелски семейства. Три пъти седмично тренирам във фитнеса. Да не пропусна и яхтинга. Компанията ни „Буларго“ продаде седем яхти, но бизнесът угасна и последната лодка остана за мен. Но това бе като подарък, тъй като съм я правил по свой вкус и дизайн.

 Бихте ли споделили нещо за семейството си?

- Имам две момичета - Симона и Десислава, които учат в Англия. Симона ще се дипломира със специалност „Графичен дизайн в рекламата“. Десислава следва агробизнес в Рединг. Сега е на практика, въз основа на която пише дипломната работа. Съпругата ми Олга е украинка. Запознахме се на тенис корт като студенти и тази година правим 30-годишен юбилей. Тя се занимава с бизнеса с агрозастраховки. Ние обаче не пренасяме служебните отношения в семейството.

 

Блиц

Накрая моля да довършите изреченията с една/две думи:

Първата ми мисъл сутрин е... още един прекрасен ден!

Вярвам в... силата на съдбата.

Стремя се към... душевно равновесие.

Обичам... красивата страна на живота.

Не харесвам... подлостта.

Най-хубавото нещо в живота е... здравето.

 

Четете още

Банкеръ Weekly
Цената на неликвидните активи

КТБ - митовете за фирми бушони гърмят

... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »