Special Weekly

Men Follow

Да оцелееш в най-буйните води

Калоян Атанасов

Някои хора го правят за пари, за други е хоби, а за трети неукротимата водна стихия е всичко. Рафтингът е начин на живот за хиляди смелчаци, които обожават максимата колкото по-опасно, толкова по-добре. Всяка пролет треската за адреналин обхваща най-добрите шкипери, търсещи приключения в Колорадо, Аляска, Еквадор, Непал, Нова Зеландия или Сибир. Младите мениджъри и бизнесмени, които бягат от стреса на всекидневието, все по-често захвърлят костюмите и вратовръзките си, за да се качат на гумената лодка и да хванат греблата.


Да откриваш диви и необятни реки, в които още не си се пускал, е най-сериозният тест за интелект, умения и кураж. Максимално добрата екипировка, подробното планиране на приключението, детайлното изучаване на реката и на прилежащия и терен - всичко това е задължително за всеки запален рафтър. Непокорните води и високите вълни, битката с реалната опасност привличат най-големите смелчаци към гърлото на дявола - река Замбези.


За екстремистите от хърватския клуб Рафтинг сблъсъкът с африканската река е най-висшият пилотаж, препятствие, което трябва да се преодолее, независимо на каква цена. Ето разказа на един от тях - международния рафтинг гайд и шкипер Ведран Баджун:


Бяхме в група заедно с трима туристи, тъкмо бяхме пристигнали в Африка. Идеята за рафтинг ни бе привлякла като магнит. Толкова бяхме развълнувани, че не можахме да спим, преди да се озовем на стартовата точка сутринта. След дълъг преход стигнахме до брега, където шкиперът ни въоръжи с каски, въжета и спасителни жилетки. Не обърнахме особено внимание на инструкциите какво трябва да правим, ако изпаднем, защото вече бяхме плували в ледени води. Във всяка лодка имаше по осем души, само в нашата бяхме шестима. Слизането от високата скала до реката ни отне около 20 минути, пътеката беше много стръмна и хлъзгава. Преди да се впуснем в приключението, се изкъпахме в жълто-зелените води на Замбези. Така се подготвихме психически за дозата сутрешна слава в най-опасните и буйни води на света. Капитанът на нашата надуваема лодка ни попита дали не искаме да се пуснем покрай бреговете на реката, по трасето, известно като новобранския път. Естествено, че избрахме другата опция. Бяхме предупредени, че по тежкия маршрут имаме само 50% шанс да останем на местата си, но за нищо на света не искахме да пропуснем приключението. Веднага, след като започнахме да гребем, се обърнахме! Весла и хора полетяха във въздуха, изведнъж всичко бе обвито в бяла пелена. Едва си поемахме въздух. Докато се борехме за оцеляване, си припомних предварителните инструкции. Сивото нещо е лодката, повдигни си ръцете, тя ще те пусне и ще се озовеш на повърхността на водата... Опитах трика, сивото нещо изчезна, но аз не достигнах повърхността.


Не се паникьосвай!, бе друга от мъдрите инструкции. Вече бяхме загубили битката с реката. Водата ни блъскаше и беснееше, носейки целия екипаж с бясна скорост по течението. Надявах се, че когато преброя до десет, вече ще мога да си взема въздух. Запитах се: Защо трябваше да се случи точно на нас?. Всички останали лодки бяха преминали успешно утринната слава, само нашият рафт се обърна. Докато гълтах вода, се опитах да различа повърхността от дъното, видях светлина и се зарадвах, но в следващия момент водата пак ме прегърна в желязната си хватка. Реката беше много силна и могъща, цялото тяло ме болеше от тежката борба. Най-накрая се озовах в тихи и спокойни води. Чувствах налягане в очите си, неприятно усещане в носа, болки в дробовете и стомаха си. Другите членове на екипажа излизаха на брега, опитвайки се да преодолеят шока. След няколко минути отново бяхме на лодката и се споглеждахме нервно. Обърнахме се още в началото, как ли щяхме да преодолеем още 12 места, където реката бе дива? Все пак бяхме само четирима, плюс капитанът. Маневрирахме ожесточено през следващата опасна секция, наречена с красноречивото име стълба към рая. Преживяхме доста перипетии, но все пак не се обърнахме. Бяхме преминали два от най-опасните участъка на могъщата Замбези. Благоразумно излязохме от лодката и я носихме 20 метра на гръб, когато достигнахме до секцията, наречена показно самоубийство. Вероятно се досещате защо. На обяд най-накрая успяхме да си поемем въздух и да си починем. Храната бе много вкусна и освежаваща, но ние бяхме зверски уморени и мокри. Решихме да се върнем във водата, след като насъбралата се тълпа шумно ни подкани да й дадем още зрелище. Лудите води ни предизвикваха, чакаха ни още 10 препятствия. Този път на финала се сблъскахме с амнистията и отново започна едно плуване и гмуркане, за щастие се измъкнахме на повърхността доста по-бързо. Към 17.00 часа следобед преодоляхме трасето. Бяхме уморени и жадни, но одухотворени и смирени пред силата на живота и природните стихии. Бавно и внимателно изкачихме скалата. Усещането бе невероятно, никога няма да забравя, как се преборихме с най-лудото и опасно рафтинг трасе в света!.


Пътеводител на съвременния рафтър


Северна Америка е смятана за рай на модерния рафтинг. Всяка година хиляди храбреци се пускат по река Колорадо през легендарния Гранд каньон. Резервациите за групи се правят две години по-рано, а за самостоятелни любители на приключението - цели 10 години. Роуг, Туоломни, Керн, Станислаус, Американ, Гаули, Арканзас, Снейк, Грийн, Отава, Кикинг Хорс са най-добрите локации за рафтинг, които се използват почти целогодишно. Основното правило е: ако си достатъчно добър, можеш да си избереш всяко място.


Средна и Южна Америка са дестинации, избирани от рафтърите със слабост към зимните приключения. Чили е най-атрактивна за авантюристите с двете си неукротими реки Био-Био и Футалеуфу. Живописните джунгли на Коста Рика пък са известни с буйните си води. Бразилската река Парана, водопадите на река Игуачу, Еквадор, Мексико, Аржентина... Точно както ледените планински осемхилядници са мечта за всеки уважаващ себе си алпинист, така най-трудните и непокорни реки са в задължителния списък на най-страстните рафтъри.


Европа се превръща в предпочитан рафтинг континент заради прекрасните си планини. Пълноводната река Ин е наричана кралицата на Алпите. В елита на рафтинг дестинациите е и Соча в Словения. За българските ентусиасти развлечението е гарантирано на Струма и Тунджа.


Африка е върхът! След първия рафтинг във водите на Могъщата Зи (Замбези) през 1980-а континентът си извоюва името на топлокация , осигуряваща най-екстремните приключения. Водите на реките Ориндж или Уайт не отстъпват на нито една от известните дестинации за рафтинг. Много реки на Черния континент все още не са открити от рафтинг маниаците - все още никой не знае какви авантюри се крият там!


Азия - Сун Коси, Трисули и Дуд Коси в Непал имат статут на легенди в рафтинга, както и жълтата река Йандзъ в Китай. Индия е известна с Брахмапутра, Бхагирати и Алканадра, които дават началото на великата река Ганг. Сибир и Суматра предлагат вълнуващи преживявания в непознати води, а в Япония работят повече от 60 рафтинг агенции. Река Кору в азиатската част на Турция е защитен рафтинг район и национален парк.


Австралия и Океания - Рафтингът в реките на Нова Зеландия - Шътоувър, Роторуа и Рангитати , е най-лудешкото забавление за мнозина почитатели на екстремното. Австралия също не е за пренебрегване. Туристите могат да се отправят с лодките си и към Бали и Малайзия, предстои откриването на забулената в мистерия Папуа Нова Гвинея.

Четете още

Special Weekly
Димитър Костов, заместник изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка

Почти винаги съм живял на кредит

Единственият достоен аксесоар за мъжа е часовникът
Г-н Костов, защо избрахте да работите в банковия сектор? - Първото ми работно място бе ОББ, още преди неин собственик да стане Национална банка на Гърция. Започнах там... Още »
Special Weekly
Спокойна съм, че семейството ми ме подкрепя

Куражът ми е по-голям от страха

На 33 години Лиляна Павлова стана министър на регионалното развитие. От CV-то й в сайта на ведомството става ясно, че преди това е успяла да свърши още няколко важни... Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »