Special Weekly

Негово Превъзходителство посланикът на Сърбия в България Владимир Чургус пред Banker Special:

България и Сърбия трябва да вървят заедно


Пожелавам си да бъдем умни, тогава ще сме богати и щастливи


 

Негово Превъзходителство Владимир Чургус е роден на 20.12.1952 година в Белград. Завършил е Правния факултет на университета в Белград. Заемал е високопоставени позиции в сферите на защитата на детските права и хуманитарните кризи в бивша Югославия. Работил е в дипломатическата мисия на страната си в Загреб, бивш посланик е на Сърбия в Турция и Азербайджан. Оглавява мисията на Сърбия в България през 2012-а, като преди това е генерален секретар на сръбското Министерство на външните работи. Женен, с две деца.

Ваше превъзходителство, от две години оглавявате посолството на Сърбия в София. Какви са впечатленията Ви от страната ни?

- За тези две години опознах много добре българския народ. Впечатленията ми са изцяло позитивни. Когато Сърбия преживя катастрофални опустошителни наводнения и се нуждаехме от помощ, първа се отзова България. Стотици доброволци, пенсионери и млади хора прекосиха границата и дадоха кой колкото може за хуманитарна помощ на сръбския народ. Такива жестове са в основата на добросъседските отношения и на дружбата между два народа. Последните ни двама премиери, както и всички наши министри са били на посещение в София, българските им колеги пък гостуваха в Белград. България ни подкрепя по нашия европейски път.

Отдавна познавам България. За първи път бях тук през 1969-а, по време на мандата ми в Турция съм прекосявал страната на всеки два месеца, за да се прибера вкъщи. Любопитно е, че когато говорим за двустранните ни отношения, е имало периоди, в които обикновеният българин е завиждал на сърбите, а в други години е било обратното. По време на ембаргото идвахме да си купуваме техника и хранителни стоки. После България стана член на Европейския съюз, за което се борим и ние. Между нашите две страни почти няма разлика.

Тук на Балканите имаме един основен проблем - не сме се научили да приемаме историята като нещо минало. Трябва да живеем в днешния ден със стремеж да изграждаме по-доброто бъдеще. Ние сме два народа с еднакъв темперамент и житейска философия, обичаме музиката, добрата храна, хубавото вино и ракия.

Много си приличаме, но за жалост често сме вървели по различни пътища. А ако отидете на КПП Калотина, ще видите стотици коли от двете страни на бариерата да чакат да влязат отсреща за уикенда. За последните две години броят на българските туристи в Сърбия се е увеличил двойно, същото е и в обратната посока. Не можем да постигнем статистиката за руските туристи, но когато от една 7-милионна държава ти гостуват 100 хил. души, те са равнозначни на 10 милиона. Ако в неделя влезете в някой от софийските молове, непременно ще видите сърбин да коментира с продавачките цената на стока.

Трябва да се освободим от балканските предразсъдъци и да спрем да мерим кой, кога и защо е бил по-велик.

- Много добра е инициативата "Групата от Крайова" на България, Румъния и Сърбия. Трите държави се разбраха да работят усилено по общи инфраструктурни и енергийни проекти. По друг начин се отеква гласът на една тристранна общност от 35-40 млн. души.

Както казахте, българите и сърбите имат еднакъв темперамент. Все пак различаваме ли се по нещо?

- Тук не се усещам като чужденец. Разбирам българския, а и мен ме разбират, когато говоря сръбски. В кръга на шегата - единствените разлики между нас са, че българите предпочитат виното, а сърбите - ракията. Другото е, че в ресторантите в Сърбия все още е разрешено да се пуши, а тук - не. Затова българите идват у нас "да нарушават законите", а сърбите се ядосват, че не могат да пушат във вашите заведения. Мисля обаче, че сега вървим по един и същ път. Границата между нас е само място, на което трябва да покажеш документ, след което да отидеш във Враня, в Пловдив или на Рила. Ще видите колко сърби ще дойдат на ски в Боровец или на Банско.

Работил сте в мисиите на страната си в Турция, Азербайджан и Хърватска, както и с УНИЦЕФ. Къде ви бе най-трудно?

- Влязох в дипломацията "на попрището жизнено в средата". Преди това се занимавах с много приятна и хуманна дейност - социалната детска закрила в някогашна Югославия. Бях координатор и на хуманитарната помощ в страната. Работата бе много тежка и отговорна. При сегашната бежанска вълна през Сърбия преминават около 300 хил. емигранти годишно. А можете ли да си представите какво е, ако имате 1.2 млн. бежанци - сърби, хървати и мюсюлмани... Заради войните цели народи бяха принудени да напуснат домовете си и да се преселят. Сега ситуацията е друга. Половината от идващите са икономически емигранти от Сирия, Пакистан и Ирак.

В началото на дипломатическата си кариера бях изпратен в Загреб като официален преговарящ за нормализиране на отношенията ни с Хърватска. Започнахме да градим от нищото. В Анкара представях три държави - СР Югославия, Сърбия и Черна Гора и Сърбия. Предизвикателство бе и работата в Азербайджан, където установявахме нови дипломатически отношения. Не знаехме нищо за икономическите им възможности и стремежи, трябваше да се опознаем с народ, който се оказа прекрасен. С България цял век бяхме "едни до други" вместо "едни с други". Вместо да направим нещо заедно и хората, живеещи в покрайнините ни, да не бягат. Сега в тези райони няма младежи, заминали са си. Приоритет за мен е да развием нови производства там, да задържим населението.

Един българин или сърбин от Димитровград не се чувства дискриминиран заради националния си произход, а заради това, че няма работа.

Кои са най-важните качества, за да е успешен един дипломат?

- В дипломацията най-важно е да можеш да представиш проблемите така, че да те разбере отсрещната страна. Трябва да си отворен към нови контакти, да познаваш отлично страната, в която ще работиш с нейните закони и традиции. На втори план идват личните качества и възможности, а третото е домакините да те приемат добре.

Кои са приоритетите в двустранните отношения между България и Сърбия?

- Политическите ни отношения са насочени към по-доброто ни бъдеще в рамките на Евросъюза. Главното предизвикателство са икономическите и инфраструктурните проекти. На първо място това е магистралата Белград - София, която ще ни позволи да пътуваме за три часа и половина между двете столици, без да чупим колите по междуселски пътища. Можем да си помагаме при кризи с доставката на газ, когато Русия спре кранчето на Украйна и се налага да плащаме горивото на десетократни цени.

Има ли интерес от страна на сръбските инвеститори към България и обратното?

- Искам нашите и вашите инвеститори да не търсят "петнадесети държави", а да развиват бизнес и да пласират производството си на 20 км разстояние. Българският бизнес бе много активен в началото на нашата приватизация, но за съжаление тогава и ние, и вие се учехме. От 21 наши фабрики, закупени от български фирми, останаха само две. Останалото бе разпродадено "на парче". Като контрапункт ще отбележа, че "Софарма" е много успешен инвеститор у нас и стабилен партньор. "Трейс Груп" пък закупи две наши по-малки фирми. Имате доста малки и средни предприятия в Сърбия. А на вашия пазар оперира сръбската държавна "Нафта индустрия Србие". 

Направихме четири много ползотворни срещи на сръбско-българската търговска камара, както и двустранен икономически съвет. Българското външно министерство ще представи европейска програма за финансиране на пограничното сътрудничество с Южна Сърбия. Нито вие, нито ние имаме компания от ранга на IPhone или друг бизнес за 100 млрд. долара. Но Сърбия е на втора позиция след САЩ като територия за външни инвестиции на българи. Говорим за начинания за по 10-20 млн. евро, които осигуряват поминъка в по-малки населени места като Пирот или Димитровград. Помагаме си и с експертен потенциал - директорката на Societe Generale в Белград е българка, а тукашният ръководител на Telenor е сърбин.

Кои са двустранните проекти, които искате да приключите до края на мандата си?

- Искам един ден, когато се разхождам в красивия Белград, да чувам отвсякъде българска реч. А в София - сръбска. Ние сме комшии и трябва да си помагаме. Вероятно посланическият пост тук ще бъде последната спирка в дипломатическата ми кариера. И се радвам, че съм точно в България, където съм си у дома и имам много приятели. Надявам се след две години, когато си тръгна от София, да се прибера по магистралата до Белград. Да видя няколко новооткрити сръбски предприятия във Видин. И да мога за час-два с круиз по Дунава да отида за уикенд в Русе. Това са малки, но много важни неща.

Имат ли България и Сърбия общи интереси?

- Имаме общи интереси, особено с бежанската вълна. Трябва да спазваме европейските договорености и да следваме общата политика. Но само ако не е за сметка на икономическата и политическата ни стабилност и не се накърняват интересите на гражданите ни. Готови сме да помогнем на тези хора и да им осигурим убежище, но трябва и да защитаваме земите си. Не можем да позволяваме други да пренасят проблемите си на наша територия. Затова се нуждаем от обща политика. България и Сърбия понесоха икономическия удар, а досега са получили много малко в замяна. Тук искам да вметна, че вътрешните ни министерства работят много добре съвместно и често предотвратяват трафик на хора, оръжие и наркотици.

Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?

- Съпругата ми се казва Весна, имаме две деца - Огнян и Уна. Моите родители и на съпругата ми са с босненски корени, но сме родени в Белград. Жена ми завърши икономика, беше мениджър в банка сега излиза в пенсия. Тя ме придружаваше в странстванията ми по света, мисля че направихме чудесно семейство. Дъщеря ми завърши икономика, работи за клон на японска цигарена компания в Женева, Швейцария, където е и съпругът й. Огнян пък следва в Холандия кризисен мениджмънт в бизнеса и в политиката. Той завърши гимназия в София и има много приятели тук.

Имате ли хобита и къде обичате да почивате?

- Дипломацията отнема цялото време и енергия. В миналото грешна дума, изречена от дипломат, е означавала война. Професията дава, но и отнема много - родното място, близките, приятелите. Няма почивни дни и свободни уикенди, трябва да внимаваме на всяка стъпка. Затова трудно мога да се посветя на хоби. Интересите ми са свързани главно с желанието на съпругата ми да пътува. Тя непрекъснато иска да види Рила, Пловдив или Русе. Тази зима ще отидем на ски в Боровец с наши приятели от Сърбия. Харесвам автентичните ви градове с история, традиции и етнокултура. Привличат ме възрожденските къщи, сиренето, направено в някоя изба, домашната чубрица или прясно набраните манатарки. Цяла Европа обожава нашата кухня, имаме отлични ресторанти, а ядем суши и китайско.

Със съпругата ми поне веднъж годишно ходим в Дубровник, където преди 40 години се запознахме. Този град носи специална атмосфера за нас. Харесваме италианските езера в Северните Алпи, швейцарските планини. У вас също има невероятна природа. Можем да работим заедно и в туризма. Пограничните райони са невероятно красиви с много история, старинни църкви и сгради.

Къде и как ще прекарате коледните и новогодишните празници?

- В Белград ще се съберем с цялата фамилия. Това е семеен и светъл празник, всичко е весело и позитивно. В рода ни много се тачи Никулден, както и други декемврийски празници. Често ходим в един комплекс от къщи за гости на границата ни с Хърватия, където се забавляваме чудесно.

Какво бихте пожелали на българи и сърби за новата 2016 година?

- Пожелавам си да бъдем умни. Тогава ще сме богати, щастливи и доволни. Нека сърбите и българите вярват, че могат. И да правят всичко по силите, за да успеят. Пожелавам мирна, успешна и щастлива 2016 година. И дано направим поне малка крачка към по-доброто ни бъдеще. Да вярваме и да станем още по-добри приятели.