Special Weekly

Men Follow

Бренди - божествената напитка

Трудно е да си представим сър Уинстън Чърчил, един от най-влиятелните политически лидери за всички времена, без прочутата му пура и чашата питие с медено-златист цвят. Като истински джентълмен той се е наслаждавал на брендито с финес и специалното отношение, което този еликсир заслужава. Само истинските ценители долавят романтичното благоухание на Стария свят, което кехлибарената напитка носи. Брендито е продукт от дестилирано вино, произведено от ферментирали гроздови зърна. То съдържа между 36 и 60% алкохол и обикновено се консумира след вечеря в специална крушовидна чаша с ниско столче.


Във вида, в който се пие днес, брендито се произвежда от няколко столетия, а произходът му може да се проследи много по-назад във времето. Известно е, че древните римляни и гърци са се отдавали на сладостното опиянение от концентрираните алкохолни напитки, а според някои историци те са били познати още във Вавилон. През VII и VIII век, по време на експанзията на Ислямската империя в Средиземноморието, арабските алхимици са експериментирали с дестилиране на грозде и други плодове за получаването на медицински спирт. Завръщащите се от мисия християнски монаси пренесли този безценен опит в западната цивилизация. Думата ldquo;брендиrdquo; обаче се появила много по-късно - едва през XVI в., когато холандските търговци започнали да изнасят brandewijn (ldquo;изгорено виноrdquo;) от южните области на Франция и Испания към Северна Европа. Целта била нетолкова да търгуват с бренди, колкото да намалят обема на корабния товар и да спестят от таксите, като отстранят водното съдържание на виното, добавяйки го обратно, след като стоката вече била разтоварена. Много скоро находчивите търговци оценили значителното подобрение в качеството на алкохола след дестилацията и престоя му в дървените бурета. Той имал съвсем различен вкус, по-богата палитра от аромати и кадифеномек цвят на злато.


Съществуват три основни вида бренди според суровината, от която се произвеждат. Впечатляващо е разнообразието на плодовете - ябълки, череши, сливи, праскови, къпини... Сред най-предпочитаните са френският калвадос, германските шнапс и шери, както и нашенската сливовица, която има своите варианти в повечето балкански страни. Италианската грапа, френският марк и българската гроздова са само част от предпочитаните питиета, направени от кюспе.


Втората разновидност на ldquo;изгореното виноrdquo; е продукт на остатъците от смачканите гроздови зърна, чиято сърцевина е предназначена за производство на вино. Или за направата на третия и най-изискан вид - гроздовите брендита. Арманякът е френският принц на позлатените от времето напитки. А кралят винаги е бил и си остава Негово Величество конякът. Според Виктор Юго той е еликсирът на боговете. Неоспоримо правило е, че всеки коняк е бренди, но не всяко бренди е коняк. Тайната на вълшебния му аромат и неподражаем вкус е в хармонията между различните видове бренди, които се смесват по една почти магическа формула от майсторите винари. Конякът се произвежда само в областта Коняк, разположена в провинциите Шарант и Шарант-Маритим, Южна Франция. Лозарските масиви се разпростират в пет подрегиона, а най-добра е реколтата на Гран Шампан и Пети Шампан. Гроздето в областта е от сортове, които не са особено подходящи за вино, но са част от рецептата за изключително бренди. Друг много важен елемент при приготвянето на ldquo;водата на животаrdquo; (eaux-de-vie), както французите наричат брендито, е двойната дестилация. Според легендата тази технология води началото си от една мистерия - през VI век на рицаря Жак де ла Круа Марон му се присънило, че Дяволът иска да отнеме душата му, заплашвайки, че ще я свари цели два пъти. Събуждайки се от кошмара си, той бил осенен от брилянтната идея да дестилира за втори път виното си и така получил божествения еликсир, който днес се разпознава безпогрешно от ценителите като коняк. След тази специфична обработка идва ред на отлежаването в бурета, направени от дъбово дърво от горите на Лимузен и Тронсез.


Не е правилно да се говори за определена възраст на коняка, тъй като той е съчетание от различни видове бренди. Най-младото трябва да е престояло поне две години в своята бъчва, преди да се смеси с останалите - те може да са десет, - двадесет и пет, а понякога и стогодишни... Процесът на узряване е съществен, тъй като течността се оцветява от танина на дървото и придобива нюанси, вариращи от златистожълто през кехлибар до махагон. Пропорцията при блендиране се определя от усета и унаследения опит на майстора, натоварен с тази задача, а целта е да се запази характерният за съответната марка вкус. Букетът от аромати, който се разгръща по време на консумацията, може да съдържа нотки на момина сълза, виолетки, джинджифил и ечемик. Дъбът от Лимузен добавя дъх на ванилия, а най-отлежалите брендита в бленда (средно между 50 и 80 години) разкриват приглушените нюанси на портвайн и стафиди с финалните акорди от жасмин, шафран, тропически плодове и сандалово дърво. И това е само една от вариациите на ароматната симфония, която реномираните производители на коняк предлагат на ценителите както във Франция, така и извън пределите й.


С особена почит от 1765 г. насам се ползва конякът от избите на Hennessy, управлявани от Джил Хенеси, наследник на ирландския благородник капитан Ричард Хенеси, който се заселил в района на Коняк и започнал да произвежда ldquo;водата на животаrdquo; за аристократите на Острова. Деветдесет и осем процента от продукцията на тази марка и до днес се изнасят на външните пазари, тъй като си остава недооценена от французите, известни с националното си честолюбие. И все пак никой не може да отрече, че Hennessy е било любимото питие на джентълмени като френския политик и дипломат Шарл Морис дьо Талейран и писателя Александър Дюма.


Първокласният коняк на Martell също е с вековна история и, за разлика от основаната 50 години по-късно компания Hennessy, се радва на огромна популярност във Франция и е лидер на местния пазар. Именно конякът на Martell е сервиран след подписването на примирието в края на Първата световна война. Списъкът с луксозни марки, чийто елегантен вкус е резултат от столетия на усъвършенстване, се допълва от Remy Martin, Frapin (писателят Франсоа Рабле е бил член на фамилията), Biscuit, Hine (любимата марка на Чърчил) и редица други имена на големи или по-малки винарски къщи.


Courvoisier пък е еликсирът, предпочитан от Наполеон Бонапарт. Може би това потвърждава казаното от д-р Самюъл Джонсън: ldquo;Бордото е питието за момчета, портвайнът е за мъжете, но този, който се стреми да бъде истински герой, трябва да пие бренди.rdquo; Не е нужно обаче човек да бъде герой, за да си позволи едно пътуване с финес назад във времето. Да поласкае сетивата си с изискания вкус и изкусителните аромати.

Четете още

Special Weekly
ПОРТУГАЛИЯ КАКВАТО Я ВИДЯХМЕ

Ескизи в синьо и зелено

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ МЕЖДУ ИЗТОЧНИЯ И ЗАПАДНИЯ КРАЙ НА ЕВРОПА
Първо е синьото на небето. Обгръща ни отвсякъде, докато самолетът се спуска към португалската столица Лисабон. Ярко и изобилно, каквото е през повечето време на... Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »